Маями сякаш винаги бе знаел, че по улиците му ще се разхожда Валънтайн белята... но може би не е знаела, че още от малък ще бъде беля. Мис Жанет Валънтайн Мейсън държеше синът й да бъде на ниво и не приемаше той да бъде лишаван от каквото и да е и всъщност държеше изключително много той да притежава и неща,които другите деца нямаха. Винаги бе издигала мъжкото си чедо на пиадестал и не допускаше лоша дума срещу него, макар да изнервяше самата нея с постоянните си ревове, които се разнасяха от скъпата, кусозна бебешка количка, която показваше само и еднствено колко охолен живот бе сполетял семейство Мейсън... или поне бебето. Сър Валънтайн Мейсън Старши беше виден магнат в своята прелестна Англия, за която копнееше всяка секунда от живота си. Бе получил своята титла от самата кралица на Англия, но никой не знаеше причината за това, пък и очевидно никой не се натискаше да я разбере, освен клюкарския бруклински състав, който просто нямаше друга работа. Сър Валънтайн Старши бе много горд, че на такава преклонна възраст бе успял да има наследник... все пак, беше на скромните шейсет и осем и за тях изглеждаше изключително запазен. Ама вие представяте ли си да успее да направи бебе на младата си жена на такава възраст? Аз лично- не! Обаче той беше крайно горд и не пропускаше да се похвали със здравия си наследник. По цял ден можеше да го разнася на ръце, а Жанет се отдаваше на заслужена почивка от безсънните нощи, в които се въртеше постоянно, докато чакаше детегледачката да се погрижи за ревящия й син... ... и въпреки, че Валънтайн не беше син на баща си, а той не знаеше това, беше най- голямата радост за всички... сякаш никой не можеше да я отнеме от тях. *** Русата му главица се мерна веднъж- дваж между веригата от жив плет, а после се изгуби от погледа на гостите, вперен в него. Беше голяма беля и често изчезваше, което вече бе спряло да притеснява родителите му. Мис Жанет и сър Валънтайн Старши бяха пре спокойни, все пак, Валънтайн се бе изгубил някъде из огромната градина, наподобяваща лабиринт, какво толкова можеше да му се случи? Нали беше вкъщи, от малък тичаше по тези алеи, нямаше начин да се изгуби, пък дори и да го направеше щяха да го намерят по- бързо от колкото самият той мислеше. Тихата бална музика, съпровождаща изискания пример по случай късното кръщене на Валънтайн се възобнови, карайки гостите да се върнат към скучните си разговори, изпълнени с прекалено много безличност, заради еднаквостта си. Никой не береше грижа какво става на метри от тях. Пищните, снобарски рокли, танцуваха по телата на собственичките им, приканвайки господата да си опитат от свежата плът под тях, да съгрешат или просто да погледат. Чашите издаваха онзи специфичен дрънкащ звук, когато се докоснеха една до друга и оповестяваха всички наздравици... смехът на богаташите не спираше да кънти из двора и никой не хаеше какво става с малкият наследник, никой дори не се сети за него, докато няколко последователни тътена, последвани от димна завеса не прекъснаха спокойствието на присъстващите. А Валънтайн, ами той... той просто потъна в дън земя, скрит от любвеобилността на родителите си, дарявайки ги с достатъчно мъка за цял живот.
------------------------------------- Име: Валънтайн Мейсън Младши Години: 23 години Професия: Неизвестна, но определено не особено легална Външен вид:Притежава копринено мека и руса, коса, с красиви отблясъци, коята изкушава много души да се докоснат до нея. Наглия и често овчи поглед не слиза от морско сините му очи, които пък имат навика да шарят по много женски тела. Валънтайн е висок и строен мъж с мускулеста структура. Кожата му е с приятен, светъл цвят и изглежда идеална. Валънтайн не влияе стила си на обличане от женското мнение, винаги е бил на принципа, че е по- важно сам да се харесва, отколкото да го харесва някоя префърцунена кифла, която си умира да го чука. Характер:Настроенията на Валънтайн са винаги разнообразни и се сменят буквално за секунди, бягайки в двете крайности- на пълно и нечовешко спокойствие, което върви с овчия поглед и нечовешка ярост, най- често необяснима, но силна и опасна дори за самия него. Не търпи някой да му нарежда, когато няма никаква изгода за него, все пак...интереса клати феса. При по- солидно заплащане е готов да сложи главата си в торбата без да се притеснява, че най- вероятно може да не оживее, за да си вземе парите. Обича да преговаря, но предпочита да налага решението си на мига и често прибягва до способността си да създава илюзии, за да постигне своите желания в дадена сделка. Мейсън е запален играч на покер. Може да играе тази игра с дни без да му омръзне, да печели и губи без да се притеснява, че най- вероятно няма да има с какво да се прибере, ако му се прибира изобщо. От играта придобива и способността да лепва различни маски на лицето си, прикривайки дадено чувство, но тойе преаклено емоционален, за да успява да го прави, когато сърдечния му ритъм минава нормалното. Когато посегне към чашката става изключително любвеобилен и е способен да обича всеки, който се изпречи на пътя му, а това от своя страна му печели славата на женкар. До сега не се е впускал в сериозна връзка и въобще в каквато и да е връзка, различна от сексуалната. Тайничко всяка вечер си мечтае да срещне онова специално момиче. Ех, какво да го направиш...та той е почти дете и копнежа да бъде обичан съвсем го превръща в такова. Обаче, ако го питаш, никога няма да си признае, че си мечтае да се чувства истински обичан от някое крехко и неподправено същество, което да не търси изгода в него. Когато някой не го ядосва, Валънтайн е най- милото и нежно същество. Понякога го обхваща порив да се грижи за някого, но не му се доверявайте, той не може да се грижи за себе си, камо ли за някой друг. Колкото и да ви увещава, не му се връзвайте, макар и да е крайно чаровен и да ви вади мили очички, да се доверите на неговити инстинкти за самосъхранение може да се окаже най- голямата грешка в живота ви.