Домът на Тиш Уинчестър

Имението се намираше в покрайнините на Форкс, бе доста старинно и от вътре запазваше този вид.

Имението от вън:


Градината в задния двор:


Някои от вътрешните стаи:
Холът бе запазил част от старинния си вид.


Малката трапезария в която семейството се събираше на закуска и обяд.


Голямата трапезария, обикновенно тя се ползваше за официални вечери, на които Тиш обичаше да ходи, обичаше да се кипри с префърцунени рокли, макар когато майка и я караше да слага токчета да се дразнеше, защото с тях не си бяха големи дружки.


Голямата всекидневна запазваше стария си вид.


Кухнята бе удобна и практична.


Банята на първия етаж се ползваше рядко, но бе обновенна и стилна.


Няма да се спирам много на втория етаж, на него имаше гостни-спални. Спланята на г-дин и г-жа Уинчестър и кабинета на Джон(баща и).

Най-горния етаж бе на Тиш и братята и, макар те вече да не живееха с тях. Ето някои от стаите.

Библиотеката, която в която обикновено висеше Сам.


Тиш често канеше приятелки на гости и за тях удобно бяха предоставяни стаи:




Стаята на Тиш бе изпълнена със светлина и светли цветове.


Тук обичаше да чете или просто да се излежава и да зяпа през прозореца:
Розовия кът

Тиш обичаше през мрачните дни да се излежава на пухкавия диван във всекидневната разположена в дъното на последния етаж, обиконовено никой не я ползваше и през повечето време бе потънала в прах, но когато Тиш си беше в къщи, всекидневната биваше старателно почиствана за нея.


Гардеробната на Тиш.


Стаята на Сам, макар да се прибираше рядко стаята му винаги е изглеждала по един и същ начин и нищо от нея не е местено.


Стаята на Дийн.

Тиш отвори очи рано сутринта, беше си в къщи и кога го осъзна скочи като попарена изправяйки се в леглото си. Широка усмивка плъзна по лицето и, днес щеше да се види с брат си Сам, чието училище също има ваканция, щеше да доведе и със себе си годеницата си, младо момиче с което Тиш още не се познаваше. Уин скочи от леглоро си и шеметно излезе в коридора тичайки към отсрещната врата, която водеше към банята. В старанието си да бъде бърза подмина усмихнатия до уши Дийн - най-големия и брат, който тъкмо бе пристигнал. След няколко секунди когато го подмина замръзна на място и бавно се завъртя на пети, усмивката и стана още по-широка, ако това можеше да стане. Затича се обратно към него, а той я посрещна с отворени обятия и дяволите усмивка.
- Дийн! - изкрещя Тиш мятайки се на връта му, той я видгна и я завътя, а след това нежно я пусна на земята.
- Как си, фъстъче? - попита развеселен Дийн.
- Идеално! Днес ще се запозная с приятелката на Сам, ти си тук вече, ще видя Миси, Сиси, Бела, Брук... - започна Тиш без да си поема въздух...
- О, боже, дишай Тиш дишай! - подкани я с усмивка Дийн. - Хайде върви да се оправяш, след 30 минути пристига Сам. - оповести той.
Тиш изписка тихо и се затича към банята бърборейки си тихо под носа нещо от сорта на "Ооо, боже, какво ще облека, има ли определено облекло, което трябва да сложиш при случей, че се запознаваш с приятелката на брат си?" продължи да бърбори Тиш след което трясна силно вратата на банята.

~~~~~~~~

След 15 минути излезе от там с овита около главата хавлия и дълъг пухкав розов халат. Изтича бързо до стаята си, взе малко дистанционно положено на нощното и шкафче, натиска малко червено копченце и след миг една от стените се разтвори на две допускайки я до голямата гардетобна.
-Какво да си облека? - зачуди се момичето докато се луташе покрай безкрайните рафтове с дрехи и обувки. ли не щуротий.
В крайна сметка избра една от поредните си откачени рокли в които се чувстваше наистина добре.

Тиш се сумихна в огледалото и се запъти бясно към долния етаж за да посрещне Сам и годеницата му.

Ето че не знайно как предния ден се бе изпълзнал от лакомите ръце на Тиш и завръщането и в училище наближаваше със скоростта на светлината. Единственото, което и оставяше беше да си припомня вчерашния ден, а тези които и остават до края на ваканцията да са върховни като него. Момичето се завъртя и впи очите си в тавана, сякаш се опитваше да пробие дупка, неволно се усмихна, а в съзнанието и пропълзяха спомени от вчерашния ден.
...Тиш бясно слезе по стлбите, но се спря на втората и застана в поза готова за скок, бе точно срещу входната врата от която в момента влизаше Сам. Следващото, което се чу бе силен писък.
- Шуши! - писъкат на Тиш откна в стаята, а няколко стреснати погледи се впериха в нея.
След секунда Тиш скочи озовавайки се право в ръцете на брат си, който шеметно я завъртя, а после целуна по челото. Когато я пусна да стъпне на земята Сам прегърна през кръста приятелката си.
- Тиш, това е Руби. Руби, това е малката ми сестричка Платиша. - представи ги набързо Сам.
Тиш присви очи към него, надигна се на пръсти и го цапардоса по главата, а след това се обърна към годеницата му.
- Здравей, наричай ме както искаш, но не и Платиша! - тя стискна ръката и, а при натъртването на името отново присви очи към брат си.
Всички поеха към хола и се настаниха на меките канапета. Тиш използва момента за да огледа Руби. Жената имаше дълга го кръста платинено руса коса с кафяви кичури, очите и бяха зелени, устините тънки и алени, а кожата и бе бледа като порцелан. Ако я видеше от далече като нищо можеше да се обърка за модел току що излязла от корицата на някое списание.
Руби
Тиш се усмихна и скришом кимна на Сам, сякаш да му каже, че я одобрява...
Тиш разтърси глава излизайки от мислите си, наистина Руби беше изключително приятен и ведър човек, разбираше се с всички, не правеше забележки за лиготиите на Тиш и Сам или на боричканията между Дийн и Сам, в които Тиш често се намесваше. Смееше се на тъпите шеги на Дийн, изслушваше с интерес безинтересните истроии на Джон и с радост помагаше на Мери в кухнята.
Момичето се усмихна и се запъти към банята. Наплиска лицето си, изми зъбите си, а след това се запъти към гардеробната. Смяташе, че и трябва някаквъв нов стил, нещо по-бунтарско, реши да промени и прическата си.
В крайна сметка реши да тупира малко косата си, макар по скоро да приличаше на просто безразборно несресана и сложи тънка черна диадема. За дрехи в крайна сметка се спря на къса рокличка, типично в нейн стил.

Извади ниски пантовки със същите черепи като на роклята.
- Кога съм ви купила? - попита се на глас Тиш, но вдигна рамене и с усмивка и обу.
Погледна се в огледалото с широка усмивка.
Обувчици
- Трябва ми само едно! - каза си момичето и плясна с ръце.
Взе дистанционното си и натисна някакъв код от цифрите и пред нея се заотваряха шкафчетата с аксесуари. Както обикновенно първото, което сложи бе малкото черепче на велурена връзка подарък от Дийн. Преметна през размо малка черна чантичка с бял надпис и продължи да тършува за подходяща гривна. Тогава от стаята и се чу красив мелодичен глас.
- Тиши, къде си? - попита гласът.
- В гардеробната съм Руби! - отговори и Тиш докато слагаше на ръката си гривна.

- Уоу, тук е огромно! - възкликна Руби оглеждайки се и въртейки се като загубена.
- Ммда, любимото ми място! - каза Тиш. - Е какво ще кажеш? - попита момичето, като разпери ръце и се завъртя.
- Сладко! - отговори и Руби и се засмя. - Искаш ли да се разходим? - попита я тя. - Майка ти готви, баща ти се кани да ми разказва история от детството си, мисля че Дийн ще скача от покрива, а Сам още спи, което означава че ти си ми споледния шанс да изляза на вън. - обясни и тъжно Руби.
- Добре хайде! - засмя се Тиш и затвори гардеробната.
След което двете тръгнаха на вън към парка...