Джейн Волтури Съб Мар 28, 2009 8:18 am
Джейн се прибра за няколко дни вкъщи.Огромният древен портал на замъка навяваше странно чувство.Есенният вятър развяваше косата й.Тя влезе през отворените врати и премина през градината.Нищо не помръдваше,сякаш природата беше заспала през безбройните векове,от които се издигаше страховитото здание.Ситни капки дъжд западаха тихо от потъмнялото небе.Джейн почука на заключената порта,която заплашително се издигаше на стотици метри нагоре.Хайди й отвори.
-Здравей,мамо!-зарадва се тя на неочакваното посещение.
-Здравей,миличка.Как сте тук?
-Добре сме,но ти толкова ми липсваше.-проплака детето.-Защо трябваше да започваш тази работа,няма да те има цяла година...
-.Знаеш,че се налагаше.А къде е баща ти?-внезапно попита жената.
Хайди помръкна.
-На работа.Ще си дойде чак довечера.Всяка вечер е така...
-Оставил те е сама?-възмути се Джейн.Ядоса се.Хайди не можеше да стои всеки ден сама в този замък.Червените й очи пробляснаха гневно.
-Защо не влезеш,мамо?-прекъсна я детето.
-Разбира се,разбира се...-рече тя разсеяно.Влезе и затвори вратата след себе си.С типичната си котешка походка тя влезе в трапезарията.Огледа се.Нищо не се беше променило откакто си беше тръгнала,за да постъпи на работа в училището за магия и вълшебство.Жената свали черното качулато наметало,което скриваше черна рокля,в горната част обагрена в кърваво-червено,без презрамки.
-Донеси ми нещо за ядене.-тросна се тя на прислужницата си Елизабет.
-Веднага,господарке!-Бет изчезна от стаята и след малко се върна с поднос храна.
-Благодаря ти!Умирах от глад.-Джейн се отпусна на един стол.В този момент на вратата се потропа...
Последната промяна е направена от ˙·٠•●Jane®●•٠·˙ на Сря Апр 01, 2009 7:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път