Домът на Кейтлин

Лорън се разхождаше из квартала.Забеляза много красива и голяма къща.Замисли се дали да почука и да разбере кой живееше там,или да се прибира.Лорън беше затворен човек,но все пак реши да се запознае със собствениците.Тя се приближи до вратата и почука.Беше облечена така:

След няколко минути Лорън съжали за любопитството си и си тръгна

*аз май си тръгнах,но мога и да се върна :D *

...-Да?-Лорън се обърна и видя едно момиче-Вие ли живеете тук?-попита с усмивка тя.

-Извинявайте,че така се натрапих.Сигурно е много нахално от моя страна да ви безпокоя,а изобщо не ви познавам.-каза Лорън
-Не се притеснявайте,не ме безпокоите.Аз съм Кейтлин.-усмихна се момичето
-Аз съм Лорън,приятно ми е.А ти сама ли живееш?-попита Лорън

-Благодаря ти за гостоприемството.Може някой път и ти да ми дойдеш на гости-къщата ми е в планината.Всъщност,в Бобатон какви предмети си записала?-усмихна се леко Лорън

-О,не,това ще е прекалено.Много ти благодаря все пак.Ако не ми дойдеш на гости,ще се видим в училището.Аз преподавам Духология и Древни магии и заклинания.-Лорън стана да си ходи,а Кейтлин я изпрати
-Беше ми приятно,че се запознахме.-помаха Кейтлин
-И на мен също.Лека вечер,Кейтлин.-усмихна се Лорън и се магипортира

Черното куче застана пред вратата на къщата и започна да ръмжи.Ако излае,ще изпусне бележката.То скоро се нервира и започна да скимти все по-силно и по-силно.Трябваше да даде тази бележка без Кейтлин да го познае.
-Хайде..хайде..-помисли си Дарк в кучешка форма и отново започна да скимти.После застана с гръб към вратата и с опашка започна да я тупка.Накрая чу стъпки и се отдръпна.Застана с лице и зачака.

Писмото:
"Дарк праща това писмо чрез кучето си Кира"
Съжалявам че така стана снощи,но ми прости и ми дай шанс да се опознаем по-добре.Моля те.От Дарк Листан.
Кучето си тръгна бягайки и остави момичето с писмото.

Дарк застана пред вратата и почука.Държеше цветето в джоба и очакваше Кейтлин да отвори.Само се надяваше да не стане същият инцидент като снощи..
-Хайде,Дарк..дишай..-помисли си той и си пое дълбоко въздух.Затвори си очите и само чуваше шума на короните на дърветата когато вятърът полъхне към тях.Дарк се успокои и отвори очи.Сега вече беше готов за всичко.

Дарк влезе и застана пред Кейтлин.Той изведнъж се поклони и извади от джоба си една роза.
-Заповядай..-измрънка той и подаде розата,все още наведен.
-Още е малка и млада,но розите още не са разцъфнали в градината..само няколко намерих..-добави Дарк и се изкашли притеснено.

-И аз..съжалявам..дойде ми неочаквано и..си изгубих въздухът..-каза Дарк тихо.
-Получи ли писмото от Кира?Имах работа..трябваше да..купя храна на кучето си и му казах че ако занесе писмото ще му дам ..бекон..-излъга Дарк и се усмихна леко.
-Бекон..да бе да..-помисли си той и се засмя тихо.Дарк се почеса зад тила и погледна Кейтлин.

Дарк отново се замая от красивия поглед на Кейтлин.
-Д-добре..-прошепна той.Даже му се зави свят.Виждаше само и единствено прелестните очи на момичето.
-Как може да е толкова красива..?-помисли си Дарк.Вятър полъхна и сякаш бутна Дарк напред.Той падна върху Кейтлин.Тя се разпищя и сълзи излязоха от очите ти.
-Спокойно,няма да го позволя!-помисли си той и във въздуха Дарк се извъртя и застана зад Кейтлин.Двамата паднаха на земята до масата.Кейтлин падна върху тялото му а Дарк си удари главата на една от стойките на масата.Ударът беше толкова силен че Дарк изгуби съзнание и огромна рана се появи зад тила.Кръв шурна като минерален извор.
-Винаги съм си бил кекав в ръцете но чак пък толкова..-помисли си Дарк и после изпадна в безсъзнание.