Домът на Кейтлин

Дарк изведнъж чу нещо.Шумове.Накрая усети и ужасната воня.Той си отвори очите и си закри носа с ръката.
-Каква е тая миризма..?-помисли си той и погледна пренебрежително шишенцето.
-Хей..какво стана..?-попита Дарк и се огледна наоколо.Виждаше притеснени лица.
-З-защо стената се движи?-попита той отново леко паникьосан и се опита да се изправи но ужасна болка го настигна.Той издаде тих вик от болката и остана на място да лежи на земята.Всичко му беше неизвестно.

Дарк си затвори очите и прерови спомените си.Виждаше лицето и му се струваше много познато.
-Знам те..познавам те..но..мамка му..не мога да..си спомня..-Дарк опитваше да си спомни но каквото и да правеше не си спомняше името.Изведнъж споменът когато момичето му се представи на езерото изплува в съзнанието му.
-Холиана-Жулиет Уинтър..-измрънка той слабо със все още затворени очи.

Дарк Листан написа:Дарк си затвори очите и прерови спомените си.Виждаше лицето и му се струваше много познато.
-Знам те..познавам те..но..мамка му..не мога да..си спомня..-Дарк опитваше да си спомни но каквото и да правеше не си спомняше името.Изведнъж споменът когато момичето му се представи на езерото изплува в съзнанието му.
-Холиана-Жулиет Уинтър..-измрънка той слабо със все още затворени очи.

-Браво,Дарк-одобри Холи.
Тя превърза раната му.Този път,за разлика от предишният беше по нежна и по-внимателна.Изпипваше всеки един детайл и се стараеше да не нарани Дарк,който изглеждаше глупаво весел,но беше разбираемо."Може ударът да е предизвикал сътресение"помисли си Холиана,но после заключи:"Неее,,едва ли"

-Ааа..къде сме?И..кой е..Дарк?-попита момчето леко объркано.
-Ии..ти роднина ли си ми?-попита отново то като погледна Холиана със объркан поглед.Странното беше,че си спомняше само и единствено Холиана и запознаството им но нищо друго.
-Сигурно не си..защото няма роднина който да не си познава роднината си..-измрънка Дарк.

-Да и кой по-дяволите е Дарк?!-попита ядосано Дарк.
-Е,добре де..помня само името ти и съм те виждал но..чакай..ти си сестра,нали?-попита Дарк.После си разклати главата.
-Не,не..не си..по-голяма си от мен..и изобщо не си приличаме..-измрънка той.
-Мамка му..какво стана току-що..?!Защо съм като пиян?!-помисли си той ядосано.Ако само си спомняше..

-Така ли?Интересно..-измрънка Дарк и се замисли.После погледът му се насочи към Кейтлин.
-М-мен помниш ли ме?-попита момичето плахо.
-Не..но..-Дарк си замълча.
-..май си най-красивото нещо което не си спомням..-помисли си той загледан.После се осъзна и се докосна зад тила.Усети болка и веднага си махна ръката.
-От какво е това ?-попита той и се обърна към Холиана.
-Като брат ти настоявам да ми кажеш!-допълни той сериозно и погледна сестра си Холиана.

Дарк се възмути.
-Хей..сетих се..сега вече знам всичко..аз и онова момиче там се харесваме и искаме да се оженим но ти си против и затова се отнасяш така с мен всеки път когато си помисля нещо хубаво за нея..-Холиана го погледна тряснато.
-Спокойно,сестричке.Знам че се тревожиш,но ще се оправим.А и можеш да ни помагаш финансово някой път.-прошепна Дарк и се усмихна на сестра си.Беше съвсем искрен в това което вярваше,макар че не помнеше че е влюбен в онова момиче.
-Само да не съм прав..-помисли си той уплашено.Не изпитваше чувства към онова момиче и го беше страх ако трябваше да прекара остатъка от живота си с нея..Да прекараш остатъка от живота си с непознат е кошмар.

При думите "глупак" Дарк си спомни всичко.Най-накрая вече знаеше какво стана.
-К-какво...Кейтлин..Ти..Холиана..-Дарк отмести рязко поглед настрани.
-Ти..ме излъга..чакай..аз..наистина съм глупак..права си,глупак съм!-извика разярено Дарк и побягна към вратата.Сега беше ядосан.Той се запъти към плажа.

-Кейтлин приятно ми беше да се видим-извика набързо ХОлиана и й намигна.
Тръгна след Дарк,с надеждата че ще го спре преди да направи нещо глупаво.

Луксозната бяла лимузина притежание на семейство Орфин се движеше към дома на Кейтлин. Бяха съвсем близо, когато
телефона извъня и Ториф вдигна. Беше майка му. Оказа се, че родителското тяло заминава спешно, за около седмица и той остава сам (понеже брат му учи от скоро във военно училище, а сестра му е на околосветско пътешествие с образователна цел). Лимузината спря тъкмо, когато привърши разговора. Той слезе и позвъни. Отвори му...

Идването беше да та взема за бала. Вече ме няма.