Елион Лафевр Пон Юли 13, 2009 2:03 pm
- Мисля, че се събуди. - гласът на Вал дойде отблизо..
Ели се размърда.. Отвори очите си..
- Кк-каво става? - попита, а гласът й бе много тих.
- Изпадна в безсъзнание.. - рече Росина, стояща до Валънтайн.
Елион се опита да се изправи. Облегна се назад на възглавниците. Чувстваше болка в челото си..
- Оох, кой ден сме днес? Колко е часът? - беше и трудно да говори, чуваше се много тихо..
- Понеделник, на обяд. - Росина сложи ръка на челото й.
- Понеделник?! На обяд?! Ама партито на Кейт, какво е.. - беше прекъсната от сестра си.
- Шшт, не си хаби силите. Мисля, че нямаш температура, даже си много студена..
- Да, станала си доста бледа.. - съгласис се и момчето.
- Но какво става с мен?! - попита Ели.
- Ъъм - започна Роси - нали помниш, че майката на мама е вийла.. е, същото се случи и с мен преди три години. Това е нещо, от тази връзка с вийлите. Предава се при момичетата.
- Но ние не сме вийли?! - учудено рече Ели.
- Да, но сме нещо като.. хмм, полу вийли. Заради връзката от баба ни.
- Хмм.. Вал, би ли ми донесъл някакво огледало? - помоли Лафевр.
Брат й й донесе едно огледало. Ели дълго се оглеждаше.
- Кожата ми е по-бледа, също и малко по-студена. И косата ми се е удължила.. ами промяната в очите? И тя ли се дължи на това?
- Не.. мама и татко заминаха преди час. Отидоха при баба, тя ще им разкаже.. и за това. - отговори Валънтайн.
- Добре.. гласът ми е спаднал? - попита Ели.
Вал кимнаха, а Роси каза:
- Ще се оправи, спокойно.
Ели остана замислена. Взе една възглавничка и я прегърна, зарови глава в нея. Помисли си, че трябва да се обади на Кейт, трябваше да се извини..