Домът на Луна Муун

-Холи много съжалявам за това но..-Матю въздъхна и рязко я блъсна в стената,сигурно я е наранил.Той й се нахвърли докато бе замаяна.
-Моля те сритай ме,нарани ме..колкото болка чувстваш толкова и аз да чувствам,хайде моля те..

Матю се ядоса и се отдръпна.
-Хубаво,прави се на голяма работа.-измънка той тихо и пое към стаята си раздразнен.Искаше Холиана да си признае че я е заболяло поне малко,иначе е ясно че тя не чувства нищо към него.

Холиана застана пред него...
-Искаш да ти кажа че ме заболя?!Да заболя ме,но психически...Заболя ме защото...и аз не знам защо..

-Ами тогава защо се правиш че не те е заболяло?!-попита я объркано Матю,бе на няколко крачки от стаята си.

-Какво да ти кажа?Матю заболя ме защото си преспал с МАрбал?!..Това ли

П.П.:В къщата на луна сме

-Ами да.-отвърна тихо Матю.
-Защо,какво ти пречи да кажеш това?

П.П.:Оу.. :oops:

Матю въздъхна.
-Хубаво..просто..няма значение.

Холиана бе готова да изръси някоя глупост но се въздържа...
-Аз ще се прибера в замъка....
Холи се усмихна и тръгна към вратата..

-Аз също.-измънка той тихо и също се запъти към вратата малко гневно.Искаше Холиана да е естествена и да казва когато е недоволна или нещо подобно..

Действието на отварата отмина и Луна отново стана на 12.Момичето реши да отиде на гроба на Дарк.Облече се и се запъти към гробищата.