Домът на Луна Муун

-Няма значение..и без това само минавах през държавата,истината е че живея в Япония но както и да е.-отвърна Ичиго и застана отвън,очаквайки вратата да се затръшне..

След като вратата се затръшна се съблякох и отидох в банята.Взех си един душ и си облякох халата.Здраво го вързах.Отворих лекичко вратата,за да видя как е времето,понеже ми се излизаше.Видях под едно дърво Ичиго седнал.
-Ама ти какво правиш тук?-попитах го аз.

-Чакам си влака,на какво ти прилича?Че бера череши ли?-попита Ичиго както винаги раздразнен,беше под черешово дърво.

Погледнах го и се изсмях.
-Ако не си забелязал тук не минават влакове и няма релси.-казах му смеейки се.

-Кой ти каза че чакам за истинския влак?-попита Ичиго тихо и погледна към небето.Да,не чакаше за влака за който си мисли Луна.Има милиони влакове по света но той си чакаше своя личен..А и ако Луна знаеше че той вижда духове..

Извъртях очи отегчено.
-Много си странен.-казах аз.Тъкмо щях да се приближа до него,когато се спънах и замалко щях да падна,но той ме хвана на време и...

-А ти - непохватна.Виж,или ми дай нещото или се разкарай,мога да ти помогна преди да вселиш страха и нещастието на този свят,но след като ти не искаш помощ наистина не ми пука особено много.Затова че или ми дай проклетото нещо или се махай.-отвърна й Ичиго и я пусна,макар че я бе хванал той бе казал малко некултурни неща..

КРАЙ!!!!Обърнах се към него и тъкмо като щях да го ударя по носа с юмрук,той го хвана.Стисна ръката ми силно.Заболя ме.
-Няма да ти дам ключа!Знам какво правя!

-Хей знам че се правиш на голяма работа след като брат ти е вампир но се осъзнай малко - да си играеш с ключ към град на мъртвите не е най-доброто занимание,не ме питай от къде знам,едни приятели ми казаха.-под "приятели" имаше предвид заобикалящите го духове всеки божи ден.
-Сега чуй ме момиченце - освободиш ли този ад няма връщане назад.Не само ти,но и целия свят ще бъде обгърнат с мрак.Не си играй с това ясно?

Той стисна още по-силно ръката ми.
-П-престани.Каквото и да стане ще съм готова и ако освободя нещо гадно ще се оправя сама.-казах аз.Погледнах за миг настрании щом погледнах към мястото където бе Ичиго-него го нямаше.

Стана ми малко студеничко.Влязох вътре.Облякох си пижамата.Отидох до кухнята.Взех си един голям пакет чипс,направих си пуканки на микровълновата печка и си взех една бутилка бира и чаша.Отидох в хола и пуснах телевизора.Оставих пуканките,чипса и бирата на масата и седнах на дивана.Отворих чипса,сипах си бира и започнах да ям и пия докато гледах филма "On thin ice".Скоро заспах.

П.П.ако някой иска да си свали филма,няма да може защото го даваха по jetix и го няма никъде...аз съм търсила.Ама ако някой го намери плс да ми каже.

Събудих се и се преоблякох.Отворих вратата,за да изляза навън и видях едно малко момче.
-Здравей!Аз съм Луна Муун.А ти?

Усмихнах се и го попитах:
-Какво има?

Разбрах,че детето ще се разплаче и го попитах:
-Добре ли си?Да ти помогна ли?

КАто видях че си скрива лицето се приближих до него и му казах:
-Няма защо да си криеш лицето.Сълзите са хубаво нещо и понякога помагат.По-добре е да се наплачеш от колкото да го държиш вътре.Ако ми кажеш какво е станало ще се опитам да ти помогна.

Взех една кърпичка и избърсах сълзичките по лицето му.
-Спокойно,няма от какво да се страхуваш.Няма да ти направя нищо.-казах му аз и се усмихнах.

Отворих вратата.
-Здрасти Холи!Какво те води насам?