Домът на Кейт и Джейк

Ноктис стана и тръгна към къщата.
- Къде отиваш ? - попитаха го момчета,а той се обърна и каза.
- Имам си нужди. - разсмяхс е леко и започнах да казвам нещо.През това време Ноктис отвори вратата и видя Кейт и другия вампир единственото което успяда каже беше.
- Оооо не Джо. - чух го и се обърнах към вратата видях изражението му и усещах че нещо става.Отидох бързо при него и другите ме последваха.
- Джо? - каза тихо с наведена глава Ноктис,а аз погледнах през вратата и видях защо той беше склонил глава.Всичко в мен се пеобърна и яроста в мен набираше сила.Момчетата дойдоха и погледнаха щом видяха Кейт и вампира и после погледнаха към изражението ми Реджи ме хвана за рамото и каза.
- Джо недей. - дръпнах се отнего и тръгнах напред вече бях изгубил контрол и неможех да спра.Бях се превърнал в върколак и тичах към двамата.Когато стигнах невиждах нищо яроста беше замъклила съзнанието ми одарих го и той се заби в стената за секунда бях пред него и го удрях.Момчета се опитваха да ме спрат но не се получваше.Ноктите ми бяха остри като брасначи и се забиха в гръдния му кош хванах сърцето му с голата си ръка и го изртъгнах отворих му остата и го сложих вътре.Хванах го за варта и го хвърлих от еидния край на имението до другия край през вратата и на поляката пред имението.Момчетата най-накрая ме озъптиха и аз добих човешкия си вид бя забил глава в земята и единствено няколко сълзи се виждаха на под.

Реджи отиде при Кейт,а Джак провери питието и останалите се бяха събрали около мен и ме държаха.
- Кейт добре ли си ? - попита я Реджи,а Джак извика.
- Някой я е опойл тя не е знаела какво става. - то йсе върна при мен и застана клекна срещу мен.
- Джо тя не е виновна за нищо. - неможе хда го чуя нечувах нищо неразбирах нищо в момента неразбира каквото и да е.

Когато Реджи каза че Кейт не е добре аз веднага се осъзнах поне оспях да стана неуверено и да се завлеча до Кейт.Сложих ръцете си,а после и главта си на коремчет и и казах едва едва.
- Кейт моля те събоди се. - немоех да кажа или направя нищо повече бях се сковал от берзата трансформация и берзото изразходване на цялата ми сила.Само сълзите се стичаха по инерция по лицето ми и се сливаха с роклята и.

Вдигнах клава ях усетил как ръката и трепна целунах я нежно и я вдигнах на ръце малко се клатех и момчетата ме подпряха но аз казах тихо.
- Няма нужда момчета мога да се оправя и сам вие се погрижете за онзи там. - тръгнах леко неуверено но после започнах да стъпвам по добре.Качих я по стапалата и я занесох до стаята и сложих я внимателно на леглото и и я завих с якето си.Седнах на един футьоил който беше срещу леглото и затворих очи за малко но неусетно заспах.