Домът на Лорън Уайт

След известни борби с родителите си,Лорън успя да си издейства да живее сама.Направи си скромна къща в планината,където щеше да е спокойна и необезпокоявана.Отвън къщата изглеждаше така:



Другата страна на къщата

Кухнята

Стаята на Лорън


Дневната

...Лорън.Тя беше облечена с дънки и тениска и с парцал в ръка.
-О,здравейте.Какво правите тук?-попита учудена Лорън,разпознала директорката на Бобатон

elly написа:...Лорън.Тя беше облечена с дънки и тениска и с парцал в ръка.
-О,здравейте.Какво правите тук?-попита учудена Лорън,разпознала директорката на Бобатон

Меган бе облечена в ефирна бяла рокля,с бяла лента за коса,а косата й бе руса и накъдрена.Изглеждаше много добре.Тя завъртя очи и красивите звезди се отразиха в тях.Тя обърна погледа си към Лорън и й отговори:
-О,аз дори незнаех,чия е къщата....Просто я видях и любопитството ми надделя...Ако ви притеснявам ще си тръгна веднага...-осъмни се тя и погледна в парц ала,в ръката на учителката.....

Лорън се замисли.Не беше очаквала гости и беше леко затворен човек,но все пак си каза,че трябва да се опознава с хората и погледна Меган.
-Изобщо не ме притеснявате,заповядайте,къщата е нова и се нуждаеше от леко почистване.-усмихна се леко Лорън и се дръпна да пропусне Меган.

-Не,поне засега не.-отговори стеснително Лорън и поведе Меган към терасата.
-Много приятна къща,но защо в планината?-попита Меган
-Ами,исках да не ме безпокоят и да ми е спокойно.Да ви предложа нещо за пиене?-попита вече по-свободно Лорън

elly написа:-Не,поне засега не.-отговори стеснително Лорън и поведе Меган към терасата.
-Много приятна къща,но защо в планината?-попита Меган
-Ами,исках да не ме безпокоят и да ми е спокойно.Да ви предложа нещо за пиене?-попита вече по-свободно Лорън

-Не,няма нужда...Мислех и без това да тръгвам,все пак вкъщи ме чакат за вечеря,ако искате заповядайте някой път,за да пием кафе...или сок!-засмя се Меги и тръгна към вратата.

Лорън я изпрати и се прибра вкъщи.''Само губене на време''-помисли си тя и захвърли парцала.Качи се в стаята си и седна на бюрото.''Можех да работя,вместо да се занимавам с глупавото почистване на къщата''-каза си гневно тя.Лорън извади листи и мастило и започна да пише.

Мила Лора,
Организирам парти унас на 03 04 09г. Ще се радвам да дойдеш.Доведи колкото си искаш приятели
Подпис:Анна Уилър
ТОВА ПИСМО БЕ ДОНЕСЕНО ОТ СОВАТА НА аНН КОЯТО ГО ПУСНА НА МАСАТА И ОТЛЕТЯ.

Лорън се прибра вкъщи и забеляза бележката от Анна.Партито така и не се беше състояло.Все едно,Лорън и без това имаше работа.Разходките й из града не вършеха работата,за която беше наета и призраците,които трябваше да унищожи,бяха по-жизнени от всякога.
''Добре е,че си избрах къща в планината,иначе ужасно щях да се разсейвам.''-каза си Лорън и се замисли.Как можеше да се свърже с призраците от отвъдното?Би трябвало да има някакъв начин и тя щеше да научи толкова много от разказите им.След като се срещне с вече оформени призраци,тя щеше да разбере всичко за тях,дори това,което се прикриваше от години и това,което преследваха добре обучени агенти.Лорън Уайт определено беше решена на всичко.Дори да открадне сведения от ФБР.Тя стана и излезе пак бързо.

Лорън се прибра задъхана и тръшна вратата.''Колко тъпи хора има на тоя свят''-мислеше си тя ядосана и неусетно подмина една бележка пред входа.Върна се заднишком и се наведе.Хвана бележката и я прочете.
-Виж ти,не мислех да ходя на тоя бал,но току-що нещата се промениха.-каза си Лорън и се замисли.''Люк не ходеше ли с Жаклина?Мдааа,сигурна съм,че ме кани колкото да има с кого да танцува.Все едно''-Лорън сви рамене и излезе пак.

Лорън се прибра тичайки и погледна поканата пред вратата.
-Тези хора няма да се уморят...още едно парти.Оф,аз вече съм закъсняла.
Лорън се затича нагоре към стаята си и пусна книгите и чантите,които носеше на леглото.После влезе в банята и нервничеше,защото нямаше време да си вземе вана.Тя излезе бързо от банята и си изрови една рокля.Сряса си косата и се замисли,че може би трябва да я боядиса червена,защото руса беше от години.''Все едно,сега не му е времето да мисля.''-каза си тя,взе си чантата и излезе.Тръгна към Фльор-Али да купува подарък на Анджи.

Лорън бавно влезе вкъщи.Беше натоварена с домашни бисквити,кексчета с шоколад,пържени картофки и пилешки хапки-беше ходила в къщата на родителите си.''Ох,не мога повече да мъкна''-каза си тя и пльосна нещата върху кухненската маса и се спря изведнъж.Погледна си ръцете-пръстенът й беше на другия пръст.
-Нещо съм забравила,само че...не мога да се сетя какво.-Лорън се хвана за къдрицата си от ляво и се замисли.След 5 минути търчеше нагоре по стълбите и ругаеше ядосано.За 10 минути си облече роклята и си направи прическа,а след още 5 беше долу пред вратата и се магипортира.Щеше да се гримира по пътя...

Лорън стоеше на един шезлонг пред басейна и се бореше с косата си.След 2 часа война тя успя да си стилизира къдриците и да ги оформи.Изглеждаше така:


Лорън се оглеждаше доволно в едно огледало,когато изведнъж навън се чу гърмеж.Тя стана и моментално се насочи към вратата.Тя я отвори с трясък и се огледа.В краката й лежеше мъртъв бял гълъб,който явно беше прострелян.
-Проклетите ловци...могат само да унищожават.-Лорън се вбеси и насочи магическата си пръчка към гълъба.Раната му зарасна,но той не помръдна.Лорън се наведе и бавно го вдигна.Слезе по хълма и изкопа в подножието му малка дупка.Там сложи гълъба и го зарови.После лекичко и плавно се издигна над земята и се прибра вкъщи.Чувстваше се доста странно,защото току-що беше погребала птица.Все пак реши да си легне-нямаше какво да прави.

Лорън стана много рано.Тя се събуди и отиде в банята.Там намери червена смачкана роза.''Какво да му се...''.В този момент Лорън погледна през прозореца и едва не извика от изненада.Около къщата й в кръг стояха около 200 качулати фигури.Тя разпозна някои от най-големите си врагове:
-Деймиън


-Сора

-Марион


-Лилиан


-Нара

-Аарън



-Надин
Те бяха със своите подчинени(които на брой бяха 180)

http://3.bp.blogspot.com/_wW-nZLrVFq4/RqckMO3ZmMI/AAAAAAAAAR8/0PJfBBe2Xbc/s320/GentleGiantDementor.jpg
Лорън се свлече на земята.Тя си припомни старите времена,когато беше необуздана и унищожаваше призраците за забавление.Лорън осъзна в какво се е набъркала и престана с щетите.Промени малко външния си вид и престана да се излага на опасност,но те не бяха спирали да я търсят.Лорън беше унищожила най-злите им и способни призраци и те бяха полудели.Най-после я намериха,а тя беше сама и нямаше сили да се защити.Лорън знаеше,че трябва да излезе-да се покаже и да умре с гордо вдигната глава.Тя предчувстваше,че смъртта нямаше да е лесна.Те щяха да я мъчат-да я унищожат.Лорън чу чукане на вратата-усети,че те идват.Тя грабна метлата си и твърдо решена да не се дава лесно,излетя през прозореца.Фигурите долу веднага я забелязаха и без нужда от метли,полетяха след нея.Лорън разбра,че ще я настигнат.Те почти можеха да я докоснат.Започна да й се гади.Видя как бяха убили и нарязали нейният бивш годеник,за да им каже къде е тя.Лорън се огледа-те бяха навсякъде.Очите й щяха да изскочат от изненада и същевременно ужас.

Лорън усети как пада от метлата и как няколкостотин заклинания я удрят.Най-после тя падна и се чу мощен плисък. Лорън потъна в дълбокото черно езеро.

Лорън бавно излезе от водата.Тя нямаше сили да ходи,просна се на тревата пред езерото и започна да диша тежко.Не знаеше как е оцеляла след всичките заклинания,които беше понесла.Лорън искаше да се прибере вкъщи,но нямаше сили да се изправи,още повече да лети.Тя забеляза счупената си метла до езерото и малка бележка ''Ако случайно оживеш,чака те жестока смърт''.Тя се засмя студено-беше толкова променена.Русата й къдрава коса беше изчезнала и на нейно място се беше появила естествената й червеникава коса.Лорън се изправи на крака,олюлявайки се.Бялата й рокля беше изцапана и по тялото й имаше драскотини и рани.Лорън бавно тръгна към къщи,подпирайки се на дърветата.След 1 час неимоверни усилия тя седеше в удобното си кресло,притворила очи.Трябваше да се изкъпе и да изчезне.Те щяха да се върнат да проверят дали е мъртва и тя вече не можеше да променя външния си вид-те я познаваха прекалено добре.Лорън не знаеше как да постъпи.Тя не можеше да ги победи-те бяха прекалено силни и знаеха всичките й слаби места.Тогава Лорън си спомни за бившия си годеник,сети се как го беше видяла убит преди да падне.Тя го беше оставила точно заради това-за да не му вреди,а той сега беше мъртъв.Лорън се хвана за главата-Колко ли още трябваше да търпи?Защо тези ужасни същества си отмъщаваха така злобно,само защото Лорън беше убила десетина призрака.Тогава тя реши да не се дава.Можеше да умре,но нямаше да се поддава на страха,те искаха война-щяха да я имат.Лорън се хвана за ребрата-някои бяха счупени и бавно се запъти към банята.Тя започваше подготовката си за битката.

Лорън излезе от банята и изпи едно силно мокачино.Тя беше доста по-добре.Още не беше свикнала с червената си коса(която й беше естествената),защото от години беше руса,но успя някак да я подреди: Лорън направи няколко защитни заклинания на къщата си и сега тя беше обезопасена като Азкабан.Тя седна доволна на един шезлонг на терасата и си допи мокачиното.

Ерик почука на вратата.Носеше както винаги черни дрехи с няколко червени частици на тях.Бледото му лице изразяваше същността му.Очите му бяха мътно-лилави но както винаги студени.Косата беше сребърно-бяла сякаш гледаш остарял човек,само дето неговата коса си беше доста.."млада".Ерик почука на вратата и зачака отговор или поне някой да му отвори.

Лорън стоеше и четеше в стаята си.Когато тя чу,че някой чука,се магипортира пред вратата и я отвори.Там стоеше Ерик.
-Виж ти,отдели от скъпото си време.-тя студено се подсмихна

Ерик извъртя леко очи.
-Скъпо,не.Имах..кръвни проблеми..така да се каже..Съжалявам че ви карах да чакате.Доста съм упорит когато някой каже,"Кръв".-отвърна той и се усмихна дяволито.Очите му проблеснаха в червено но после отново си възвърнаха лилавия оттенък.

-Да,разбирам.Тези проблеми идват когато най-малко ги очакваш.И тогава на човек му се иска да има една ''Кръвна стая'' под ръка.-тихо каза Лорън
Ерик я погледна учуден.
-Виж,Ерик,мисля,че е по-добре да се върнеш вкъщи и да разбереш какво искат Луна и Холиана.Изобщо не е учтиво да ги оставяш да те чакат,а и разговорът ни може да се проточи.

Ерик я погледна сериозно но с подозрителен поглед.
-Не.-отвърна бързо той,наблюдавайки какво ли ще направи този път професора.
-Дошъл съм да говоря с вас,и това ще направя.-помисли си Ерик,очаквайки реакция...

Лорън се усмихна.
-Е,добре.Заповядай тогава.-тя се дръпна и го покани да мине.Двамата влязоха в голямата дневна.Лорън седна на кресло,а Ерик-на дивана.
-Да ти предложа ли нещо за пиене?-попита Лорън
-Не,благодаря.-отвърна Ерик