Домът на Лорън Уайт

-Не пия и не се храня..та,бих искал да поговоря за..относно как ме разпознахте.-каза Ерик и погледна професора.
-Но първо името ви няма да е зле ако знам.Моето знаете,Ерик Силвърнест.Има ли честта един вампир да узнае името на преподавателката си по Духология или..?-попита той и не допълни...

-Лорън.Името ми е Лорън.Виж Ерик,няма защо да се притесняваш.Не си мисли,че всеки може да те разпознае.Имам способности,които в повечето случаи липсват при обикновените магьосници.А усещането на вампири е най-лесното упражнение за мен.

П.С.-Изчезвам за 10 минути.Ще се върна бързо.

-Те са долни същества които не заслужават чест..Макар че има и добри вампири..аз не съм от тях.Аз съм чудовище,което бавно умира докато не се превърне в истинската си същност..-каза Ерик студено и ядосано.После се осъзна и отмести поглед настрани.
-Предполагам че..не сте фен на тях,нали?Имали сте и такива врагове,тъй като тази..уникална сила ви е толкова развита..-измрънка Ерик и погледна замислено към килима...

П.П.Ок нп

Лорън студено се усмихна.
-Не бива да имаш лошо мнение за себе си,Ерик.Познавам много вампири и мога да ти кажа,че ти определено си много различен от тях.Да,вярно е,заради скъпите ми врагове мога да чета мисли и да усещам сетивно кой какъв е.Имам чувството обаче,че ти не ми казваш всичко.За какво точно съм ти аз?-гласът на Лорън стана по-рязък и твърд

Ерик я погледна сериозно.
-Ще ме "разопаковаш" нали?Ще..незнам,експериментираш с мен за да разбереш слабостите на враговете си..ще го разгласиш навсякъде..това което съм..незнам,има много неща които ми минават през ума за вас..-измрънка той и отново се замисли...

Лорън избухна в смях.
-Ще се престоря,че това не съм го чула.Ти полудя ли?Изобщо не мисля да казвам на когото и да било или да те ''разопаковам''.Не ми казвай,че се страхуваш за себе си.

-По-скоро ОТ себе си.Може да се окажете някой ловец на вампири и тогава да ми видите сметката с някоя специална отрова или нещо такова..-измрънка Ерик и се усмихна леко.Беше закачка,но все пак трябваше да разведри още повече обстановката..

Лорън дяволито се усмихна.
-Не се тревожи,няма да те нараня.Ти не би ми бил полезен,защото си много различен.Има нещо добро в теб,което ти пречи да станеш свиреп и безличен.А аз за какво ще ти послужа?Би ли ми превел разговора между теб и Холиана?Коя е тази ''спасителка'' и какво ще направи тя?-Лорън зачака да чуе отговорите,защото най-малкото,което искаше,беше да прилага оклумантика на Ерик.Тя не вършеше безсмислени действия,но щеше да постигне,каквото иска,на всяка цена.

-Беше в случай че ме хванеш в някаква килия и ме затвориш за да правиш експерименти с мен..нали ме разкри и мислех че колекционираш вампири..както и да е,ако стане така Холиана щеше да ме спаси.Нещо като резервен план..някой път откачам..не си мисли че съм по-различен от другите,това че имам съвест не значи нищо..тялото ми откава онези таблетки за кръв а аз бавно се транс..както и да е,няма значение.Това е всичко..просто ако ме бяхте хванали за заложник Холиана щеше да ме спаси..-каза Ерик и зачака отговор.

-О,така ли?-Лорън пак се засмя-Много бих искала да пробвам как ще те спаси,но не ми се играе на криеница.Ти растеш и тялото ти отказва таблетките за кръв,защото са много слабички,а майка ти нямаше време да направи други.
Ерик буквално се вцепени.
-Какво значи ''нямаше''?-попита той бързо
-Не мисля,че аз трябва да ти отговарям на този въпрос.-Лорън бе запазила спокойствието си.

-Върни ми услугата.Аз ти отговорих на твоя въпрос,сега е твой ред.-подкани я Ерик но със решен поглед.Най-много мразеше когато някой хора пазят тайни зад гърба му.Това го ядосваше..
-Съжалявам че ви говоря на "ти"..-измрънка той тихо и зачака отговора на въпроса му...

-Познай.Познаваш ли Деймиън?Той е шефът на една от най-мощните вампирски банди.Двамата с него имаме известен проблем.Тааа,той мрази всички хора,които се опиват да облагородят по някакъв начин вампирите и да смекчат характера им.Майка ти,както можеш сам да се сетиш,е при него.И не по собствено желание.

-КАКВО?!-изкрещя Ерик ядосано и стана от стола си разярено.Подпря се за масата и погледна с кървав ирис професора.Как можеше това нещо да се случва зад гърба му?И то без да знае..

-Случи се днес.Майка ти ми съобщи по телепатия.Не бързай да избухваш.Те няма да й направят нищо...засега.-Лорън стана и си взе чаша мокачино.После отмести един шкаф и разтвори сейф в стената.
-Жалко е,че прибягвам до мъгълски методи,но няма как.С майка ти сме познати и тя подозираше,че може да се случи нещо такова с нея.Остави при мен няколко проекта,за да ги съхранявам и евентуално да ги довърша,ако се наложи.Тя се е погрижила да не се трансформираш в тип А.
Ерик гледаше Лорън учудено.Откъде тя знаеше толкова много?
-Виждаш ли колко много знам?Разбираш ли сега защо притесненията ви с Холиана ми се струват смешни?Имам почти всичко необходимо,за да освободя майка ти.Единственото нещо,което ми липсва,си ти.

Ерик я погледна леко изумено.
-Значи ЩЕШЕ да правиш експерименти..както и да е..аз..ще отида да я спася..ще я взема от там,ще взема няколко кофи барут,малко кибрит и накрая ще запаля сградата..ще хфръкнат в небето и тогава ще ги чакам на земята..и накрая като дойдат тук ще ги ударя веднъж в главата и те ще се наврат в пръстта..но не сега..незнам къде е и няма смисъл да излизам сега вечерта и да бродя наоколо..но ако се пролее кръв,ще усетя и тогава става опасно..-измрънка той и си разклати главата.Цвета на очите му се оправи скоро..

-Ерик порасни най-после.Нямаше да правя никакви експерименти,а просто да довърша проектите на майка ти,която иска да те СПАСИ,а не да те разфасова.Няма как да се оправиш сам срещу толкова опасни вампири.Смея да твърдя,че са по-зле и от клана на Холиана,но както и да е.Моята задача е да спася майка ти и да приключа с тези вампири,но след като завърша проектите.През това време трябва да те наглеждам,за да не направиш някоя глупост,колкото и неприятно да звучи.След това ако преценя,че може,ще те взема с мен,ако искаш,когато тръгна за майка ти.Е,в общи линии е това.-завърши Лорън

Ерик я погледна високомерно.
-И мога да си чета порно и Хентай комиксите,нали?-попита той бързо,очаквайки положителен отговор..Какво?!Нали не можеше да направи нищо по въпроса освен да си мирува!Някой хора имат късмет че вампирите си стоят и си четат комикси от колкото да бошуват из кварталите..

Лорън я напуши смях,но тя се постара да се сдържи и прехапа устни.
-Ами,да,може да си четеш комиксите,няма да ти преча,но ще ти дам един приятелски съвет-не се занимавай с безсмислени неща.Ти ще си го разтълкуваш.А,и още нещо-когато имаш някакъв проблем,ще е добре да ми казваш.-Лорън се замисли.Ерик не беше малък,но все пак си беше дете и тя носеше някаква отговорност за него.Пф,щеше да е трудно.

П.С- :D :lol: :D :lol: :lol: :D :D :lol: ,това с комиксите ме застреля

-Проблем ли?!Какво?!Порното е..образователно..Хентая също!Виждаш ли колко съм загрижен за образованието си?!Малко вампири ще намериш като мен..-каза Ерик леко възмутено отначало и после се огледа без причина.
-И не си падам по жените.Затова нямам против да чета еротични списания и т.н..Колко струва един Плей Бой?-попита изведнъж той и се замисли..Плей бой,а?От Хентая прерастваме в плей-боя..

-Не разбирам защо обръщаш всичко към тези неща.Говорех за сериозен проблем-ако някой те следи,или те нападне.Не си мисли,че не съм забелязала колко момичета ти налитат.Ако не желаеш да имаш нищо общо с Луна,просто й кажи.Ииии не знам колко струва Плейбой,не ми е любимо четиво.-Лорън се развесели.

Ерик погледна настрани.
-Както и да е..Тяхна загуба си е..все пак,не аз ги харесвам а те мен.После когато искам да разбера как по-дяволите са ме харесали,те бягат разревани и казват че съм ги обидил с моите действия..Съжалявам,намерете си някой романтик и оставете стария камък на мира.-каза Ерик студено и скръсти ръце.
-А относно защо винаги сменям темата на това...Има едно нещо за мен..ГРИЖА СЕ САМ ЗА СЕБЕ СИ.Няма нужда да кръжиш да над мен на всеки километър..-измрънка той ядосано.

-Ако пък си мислиш,че имам огромното желание да кръжа над теб,много грешиш.В момента си ценен,защото си вампир...и те знаят,следователно ще се опитат да те направят като тях,което е зле.Не се забърквай в неприятности.А относно момичетата-донякъде си прав.Все едно.-Лорън завъртя поглед и седна отново

Ерик се възмути леко..
-Ами ако умра?Ще ти пука само защото съм вампир,така ли?Благодаря,още веднъж се убеждавам че не мога да обичам и че не съм обичан.Благодаря искрено много!-каза той с сарказам и стана от фотьойла.Изтупа се без причина и се насочи към вратата.
-Отново благодаря че ме накарахте да разбера по болезнения начин.-каза Ерик студено и после се спогледа..Явно професора щеше да го пази само защото майка му й казала,не защото й пука за него..
-Какво можех да очаквам?-помисли си той леко отчаяно.Въздъхна и отвори вратата.После излезе и я затвори зад себе си...

Лорън се ядоса.Как това момче очаква тя да изпитва изобщо някакви чувства към него като сега се бяха запознали?Вярно е,че Лорън познаваше майка му,но това не я обвързваше с Ерик.''Изобщо не знае какво иска,дано като порасне,се осъзнае.''.Тя стана и се насочи към спалнята си.

Лорън се прибра вкъщи.
-Оф...най-после у дома.От тези пътувания вече нямам време за нищо.-тя хвърли чантите си на земята и отметна дългата си червена коса,която вече беше стигнала до кръста й.
Лорън се насочи към банята,пусна дрехите си на земята и се потопи в топлата ароматна вана.Тя облегна глава назад и затвори очи,готова за пълен релакс.