Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Детето се стресна и се изправи рязко,искаше да разбере къде отиде Холиана,но краката му сякаш бяха подкосени - парализирани,не ги усещаше..

Детето побягна към Холиана,най-накрая тя се върна.
-Госпожице Уинтър,съжалявам!Не успях да го намеря,просто виждах едно много горещо място и ми стана лошо,наистина съжалявам!

-Ам..долу-горе..-истината бе че детето си беше много гладно но просто не искаше да притеснява Холиана..еех,най-любимото му бе кексчетата..шоколадовите кексчета..ммм...

-Ам..-то се усмихна слабо.Сърцата на прислужниците се размекнаха на мига..
-Искам торта,кекс,пудинг,крем-карамел,паста,шоколад,сметана,шоколадов сироп,палачинки,баница,Нескуик зърнена закуска,мляко,безалкохолно,доматена салата,таратор със настъргани краставички,..-детето още много изброяваше..Докато правеше това пък,във дневника и втората страница се разчете..

Мат лакомо започна да лапа,беше щастлив!А на втората страница в дневника бавно почерка започваше да се оправя..

Страница втора:

Тази вечер беше студено,валеше дъжд и..мамка му,гащите ми!Намокриха ми се гащите,подгизнал съм до кокала!Ебахти му и дъжда разбираш ли?!Както и да е,сега съм скрит под едно дърво във тъмните улички на Париж и си мисля за топлото което усещах когато бях във замъка Уинтър..завърших ритуала успешно!Долу-горе..ами знам че има странични ефекти,значи душата ми ще е вампир със ЗАСИЛЕНИ..чакай,ПОТЧЕРТАВАМ ЗА-СИ-ЛЕ-НИ магически способности и..няма да прилича по нищо на мен..едва ли някой ще разбере че това същество ми е душата но както и да е..просто исках да не оставям Холиана със празни ръце,макар че исках да си тръгна аз не можех да я оставя сама без нито едно нещо което да й напомня за мен затова..оставих душата си при нея..щях да си оставя и сърцето си но то вече беше изкормено отвътре..затова импровизирах!А,ето го и влака,тръгвам към другия свят!Който и да е той..мамка му,почерка ми не се различава много заради дъжда,дневника ми стана на микица!БУКВАЛНО!Ай спирам да драскам преди да са се разпаднали листите в ръцете ми и преди да изтърва влака..ХЕЕЙ,ИДВАМ ДЕ!ЗАДРЪЖ БИЛЕТА ИДВАМ!

Ерик Силвърнест

Почуках на вратата.Една от прислужниците ми отвори и попита:
-Какво обичате?
-Трябва да говоря незабавно с Холиана!-казах аз.Тя ме заведе при нея.
-Холи трябва да поговорим!

-Нали помниш ключа?
-Да.Какво за него?-попита Холи.
-От него изпадна карта към Хамунаптра-отговорих й аз и й показах картата.
-Смятам да отида там,но сама няма да мога.Ще ми помогнеш ли?

Мат се стресна и бързо побягна към Холиана,не нямаше да остане тук..

Хеликоптерът спря в двора и слязохме.
-Изтощена съм...досега не съм била чак толкова изтощена-казах аз.

-Една дълга почивка ви очаква.-усмихна се Холиана.-Джош събуди Мат....
Джош се подчини..

-Имотеп..убих го..йее..-измънка момчето тихо и отвори бледо-зелените си очи изморен..огледа се..

Холиана го носеше..Тя влезе в стаята си и го положи на леглотот си...
-Спокоино..Почиваи..

Прегърнах Мат.
-Искам само да ти кажа че беше страхотен днес.-прошепнах му аз докато го прегръщах.

-Мисля че съм палачинка..около 4 пъти се залепих за стената и от там на пода..ауч..боли ме навсякъде..гръбнака..рамената..дори косата..-измънка детето тихо и погледна към тавана.
-Ам благодаря како Луна..

Засмях се.
-Наричай ме само Луна...без предлога"како"...моля те.

Мат кимна..той погледна настрани и въздъхна,едва се държеше буден..отново ставаше малък,и отново стана на 6 години..сякаш стреса му действа по някакъв начин..