Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Трябва да намерим Ерик..Има вероятност Мат да започне да избледнява във времето...

Момчето се стресна и скокна.
-З-значи ще изчезна..?!

Натъжих се...тъкмо си го харесах...е като изключим факта че отново е на 6...
-Не искам да избледнее.

-И аз не искам..-измънка Мат тихо.
-Но явно наистина не съм съществувал..

Няколко сълзици потекоха по лицето ми.
-Не казвай това МАт...

-Но го казвам..не съм съществувал..това което няма име не съществува..аз нямах име но даже сега като имам пак не съществувам..безполезно е..аз съм просто призрак..от плът и кръв..-измънка то тихо и замалко не се разплака..Накрая легна на леглото и се отпусна,затвори очи и няколко сълзи се стекоха по лицето му.
-И в двата случая че изчезна..в единия случай че ако Ерик не се появи..и в другия - Ако се появи..и в двата случая изчезвам..-след тези простенати думи то заспа от умора а сълзите се стичаха по лицето му,плачеше даже насън!


П.П.:Лека нощ,лягам си

Доближих се до малкия.Разбудих го лекичко.
-Ей Мат...ще ти докажа че си съществувал.-казах му аз и го целунах леко и бързо по устните...не значеше нищо.

Ааа..аз живея в някакъв извратен хентай филм нали?Ам..от де се е чуло и видяло 12 годишно момиче да целува по УСТНИТЕ шест годишно момче!?Хайде деее,дори и МАЙКАТА не прави така!!Това е..нелепо!Добре добре,слагам това в невидими скоби и продължавам..
Момчето бе изумено от действата на Луна,затова изпадна във временен шок и не можа да продума и една буквичка..или пък един звук..никой никога до сега не го е целувал по бузата или изобщо да го е целувал а първата му целувка се оказа на 6-годишна възраст и то по устните..

Холиана изчезна като дим разнесен от вятъра...Озова се в стаята на Ерик...Тя се огледа....Провери всичко..Разбута всички шкафчета извади всичко от тях за да намери някакъв знак къде точно се е запътил...

Момчето рязко се изправи и погледна към вече изчезналата Холиана..
-Съжалявам но трябва да направя едно нещо..-той рязко скокна от леглото и изтича до стаята на Ерик.Видя Холиана да ровичка из вещите му.
-Искам да знам две неща..първо - Наистина ли ще изчезна?

Момчето усети страх в сърцето си..или дали имаше сърце?
-А ти..ти искаш да изчезна..нали?Искаш да изчезна за да може Ерик да се върне..и си готова да ме убиеш само и само той да се върне..нали?-попита то тихо,сърцето му се свиваше от страх но не потрепваше..

-Но ти искаш..не ти пука за мен,не ти дреме че аз ще изчезна от този свят завинаги..хич не ти пука че аз бях ранен при Египет а ти продължаваше да се оплакваш 5 000 струваща рокля..продължаваше да се оплакваш независимо дали аз бях ранен или бях в безсъзнание,дали бях уплашен или бях смел,дали се извинявах или не..продължаваше ли продължаваше..и сега отново не си доволна от мен..не искам да изчезвам..-измънка Мат тихо и погледна настрани,отначало гняв трептеше в гласа му но сега..сега беше отчаяние..

-Не ти пука за мен..както си и знаех..-измънка Мат и клекна на земята,не...вече нямаше да реве като будала,нямаше за какво вече.И без това скоро щеше да изчезне..макар че е материализиран..и те просто не разбират че Ерик няма да се върне,те продължават да търсят начин..вместо да търсят начин да направят така че Мат да остане тук,ЖИВ и за постоянно,те търсят как да върнат някой който може би сега е мъртъв.

-Не..на никой не му пука за мен..не разбирам защо ме приехте тук но..вече знам защо Ерик си е тръгнал..и аз може би ще тръгна..-измънка той тихо,ако си тръгне те вече няма да могат да намерят нещо за Ерик и край на търсенето.

Детето се хвана за гърдите.
-Престани..престани защото ме боли вече..ако ти пукаше щеше да се възпротивиш на Холиана,щеше да се опиташ да ме задържиш тук..по някакъв начин..тъй както търсете невъзможното за Ерик,така направете и с мен но..аз пък за какво ви трябвам?Вие сте се вкопчили в него като бедняк във монета..

Мат се ядоса и застана пред Соня,и без това скоро щеше да изчезне.Той рязко бутна Холиана и я накара да залитне макар че това нищо не й направи.
-АЗ Й ДАДОХ ПРАВОТО.Не искам НИКАКВО обучение,и СОНЯ НЯМА ДА ТИ МИЕ *СРАНИТЕ ЧИНИИ,КОГАТО ТИ ПОДАРИХ БИЖУТАТА ТИ БЪРЗО СИ БЕШЕ В ЛЕГЪЛЦЕТО И НЯКАКЪВ СИ ТЕ УТЕШАВАШЕ,ДОКАТО АЗ СЕ ЧУДЯ КАК ДА ТЕ НАПРАВЯ ЩАСТЛИВА!ПОСЛЕ НЕ СЛЕД ДЪЛГО ОТНОВО ТИ ПРИЛОША,СТРЕСНАХ СЕ И СИ ПОМИСЛИХ ЧЕ Е ЗАРАДИ МЕН ЗАЩОТО ТИ ХОЛИАНА НЕ ОТ МАЛКО ВРЕМЕ МИ ПОВТАРЯШ ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯ,ЧЕ ТРЯБВА ДА НЕ ТИ СЕ БЪРКАМ В РАБОТИТЕ И ДА НЕ ЗАДАВАМ МНОГО ВЪПРОСИ..Е ПИСНА МИ.ОМРЪЗНА МИ ДА СТОЯ ДО ТЕБ И ТИ ДА СЕ ПРАВИШ НА ГЕРОЯ,ТРЪГНАХ СИ ЗАЩОТО ТОВА БЕ НАЙ-ДОБРИЯ МИ ИЗБОР КОЙТО СЪМ ПРАВИЛ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ..и ти продължаваш да ме търсиш..до кога ще се измъчваме така Холиана-Жулиет Уинтър?

-ВЛИЗА МИ ЗАЩОТО МАКАР И ДУША АЗ ВСЕ ПАК СЪМ ЕРИК СИЛВЪРНЕСТ.-отвърна й Мат,беше порастнал отново с няколко години..сега беше на около 15.
-ХАЙДЕ,АТАКУВАЙТЕ!УБИЙТЕ МЕ,НЕ МИ СТИГА ЧЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНА СКОРО АМИ ЧЕ И НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА!ХАЙДЕ,УБИЙТЕ МЕ,НАКЪЛЦАЙТЕ МЕ НА МАЛКИ ПАРЧЕНЦА И СЕ ОКЪПЕТЕ В КРЪВТА МИ!