Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Виждал ли си Холиана?-притеснено го спря Марбал...-От три часа не е излизала от стаята си...
На лицето й бе изписана тревога...От горните етажи се чуха силни писъци и викове...Джош прескочи парапета на стълбите...
-Марбал отиди да намериш Деспина...

Ерик се обърна рязко и погледна Марбал.
-Какво става?Не не съм я виждал..аз тъкмо тогава отидох да й давам един плик но не исках да вляза в стаята й..защо,какво има?!

-Извикай лечителката Марбал-изкрещя й Джош и отново се запъти към горните етажи...
Марбал подскочи стреснато и извди телефон от джоба си...

Ерик се разтревожи,какво ставаше?Той рязко се затича към вратата на спалнята на Холиана и се опита да отвори вратата..

Тя се отвори доста по лесно от очакваното..На Холиана наистина видимо нищо и нямаше...Мериса стоеше надвесена над нея и я викаше по име..
-Жули...Жу...Събуди се моля те....
Мериса неволно обърна главата й...Имаше рана породена от удар от която обилно течеше кръв,оцветяваща в червено русите коси на Холи...

Очите на Ерик веднага станаха кърваво червени,не само защото бе уплашен за живота на Холиана но и защото кръвта й ухаеше прекрасно.
-Холи..а-аз съм виновен за всичко..-простена той,за части от секундата вече беше над нея и я гледаше с вина.Червените му очи блестяха жално,негова бе вината..Знаеше че това няма да й помогне сега затова сложи ръка на раната й,надяваше се това да й помогне..
-Ser tractats.-каза той на друг език и ръката му блесна в синя светлина,Ерик потрепна и усети слабост в крайниците си.Все едно даряваше количеството кръв от себе си което е изгубила Холиана на нея..

В ози момент Деспина грубо го избута и започна да лекува Холиана...Оказа се че имаше и няколко порезни рани на ръцете и една на гръдния кош...
-Мериса изкарай го.-заповяда Деспина..
Мериса скокна веднага и хвана Ерик за ръката...

-Пусни ме.-каза Ерик раздразнено.
-Остави я на мен Деспина,не само ти можеш да лекуваш.Погледни раната от по-близо.-отвърна й той,ако Деспина се вгледа от по-близо ще види че тя е почти зарастнала макар че все още кърви..

-Мериса заеми се...
Мериса изкара Ерик...Минути по-късно излезе и Деспина...
-Сега можеш да влезеш и.-направи му път Деспина и се усмихна...

-Не ми се усмихвай да не изтрия усмивката ти веднъж и завинаги.Казах ти да я оставиш на мен.-изръмжа й Ерик,не..нямаше да влезе.Той се отдалечи и този път малко по-бавно и уморено се запъти към вратата..

-Я по-спокойно...Не стига че съм я оправила ами и тон ще ми държиш...
Деспина се изхили...Тя не говореше съвсем сериозно....Намигна на Ерик и го остави да влезе...

-Разкарай се.-отряза я Ерик,нямаше нужда да влиза вътре.Като си я пазят толкова много защо го пускат?Нека си стои Холиана със нейния най-добър приятел от детството а Ерик ще си поеме по неговия си път..

Джош излезе намръщен...
-Ей ти...ам...ох..
-Ромео.напомни му Мериса...
-Да...Ела...Мен вече не ме искат.-измрънка Джош и му посочи стаята на Холиана...
отвътре се чу силен трясък...
-Махай се...Не искам нищо.-извика Холиана.

Ерик сви рамене.
-Оправяйте се.-отвърна той.Да..Холиана вече не искаше нищо..

-Джош...Езика ли си глътна?-извика Холиана.-Казах ти кой да повикаш...
-Ама Холи той не идва...
Холиана извика от болка...Тя се бе поизправила от леглото...Тръгна с мъчителна походка...Точно на прага на вратата се свлече на колене..

Ерик се обърна рязко и за части от секундата се бе появил до нея,беше я хванал за да не се свлече на земята..
-Съжалявам че се доближавам до теб,ей сега ще се отдръпна...

-Защо да остана Холиана?Аз съм виновен за всичко,заради мен ти беше толкова зле тези дни..заради мен беше психически и физически наранена,заради мен сега изгуби толкова много кръв..всичко само и единствено заради мен,не го ли разбра?А и ти самата каза че колкото по-близко съм толкова по-зле става..просто ще се отдръпна от теб,така ще се почувстваш добре..-каза й той тихо..

Холи се почувства уясно...Тя не пусна Ерик...
-каквото и да съм казала не съм го мислела.-почти проплака тя..
Раните я боляха изключително много но Холс не обръщаше внимание...

-Не Холиана..ти беше права..беше права да криеш всичко това от мен,беше права и да ми кажеш причината по която ме отблъскваше тези дни..ти винаги си права,аз просто съм прекалено жалък и те карам чрез това да се смиляваш над душата ми.-отвърна й той тихо и прегърна Холиана сякаш за последно..

-Недеи Ерик.-проплака Холиана...
Ето отново...Пак провали всичко..Холи винаги правеше така..Проваляше всичко...Отново губеше любим човек,които този път няма да преживее...

Ерик въздъхна.
-Спокойно..никъде няма да отивам..-"засега"-допълни той наум и погледна настрани..

Ерик въздъхна и я хвана малко грубо.
-Холиана чуй ме.Няма да те оставя,но не мога да кажа че ще бъда постоянно до теб или пък ще те целувам толкова често колкото преди..но няма да те оставя,това запомни..

Холиана наведе виновно глава...Йестокостта на Ерик `и харесваше,но не `и беше до това...Холи кимна в съгласие...Беше доволна и на това което ще получи...
-Добре..Разбирам...