Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Добре..радвам се.-отвърна й Ерик,не искаше да допълни че чувствата му към нея ще се променят значително..тоест че ще охладнеят..но тя не беше в състояние да научи това.
-Сега отивай и си почивай,аз ще стоя далече от теб за да не ти преча.-отвърна й той тихо и й помогна да се изправи.

Холиана беше готова да се намръщи,но се отказа...Тя знаеше за какво говори Ерик..Точно какво намеква...Пак сгреши...Холи се изправи,направи се на добра и се върна в леглото...
5 минути по-късно обаче почти бе убила няколко прислужници и бе възпламенила цял етаж само заради една глупост...

Ерик също се направи на добър и започна да прави "евакуация".
-Хайде бързо!-каза той на едва влачещите се прислужници..прати ги на по-безопастно място и отиде при Холиана,работата бе там че и той се чувстваше изтощен и замаян заради онова заклинание.
-Холиана..искам да се успокоиш..

-Нямат право.-изплака тя...
Огънят изгасна изведнъж и сякаш нищо не бе горяло,освен част от чаршафите на леглото...Беше се превърнала в истинско бетствие,подпалваше,буташе...

Ерик изпъшка,наистина започваше да губи сили..Просто дари прекалено много кръв макар и да няма видима рана а и беше изморен от самото заклинание..реши обаче да си мълчи.Той се приближи до Холиана и я погледна.
-Защо го правиш..?

Холиана си замълча...Тя стана от стола на които седеше...
-Не мога вече.-съвсем сериозно каза тя...
Изведнъж сякаш стана по-голяма,по-зряла...Облече набързо чеерна рокля,върза небрежно косата си и взе ключовете от нощното си шкафче...
-Не мога винаги да съм господарка..умръзна ми...
Тя пъхна една връзка с ключове в ръката на Ерик,свали едно от синджирчетата от врата си,на което имаше малко катинарче...Подаде и нея на Ерик...
-Твои ред е....А аз като послушна поданичка ще се върна възможно наи-скоро...С плячка...
Холиана тръгна надолу по стълбите..Когато излезе се качи в една от колите на паркинга...

Ерик се свлече на земята на колене,малко задъхан но и объркан..твой ред?Какво значеше това..?Ще му се сега да дойде някой на когото вярва и да му обясни какво става..някой като Мериса например..но явно нямаше никой...

Не беше прав...Мериса отново се появи...Тя седна на пода до него и го погледна...Косата `и се спускаше свободно по раменете...
-Сама се е опитала да си пререже вените и после някои я е ранил.-оповести Мериса тихичко и предпазливо...

-Кой?-попита тихо той и се приближи до Мериса.Изведнъж отмаля толкова много че едва не се свлече върху нея,добре че се подпря на земята.
-Съжалявам,явно и ти знаеш толкова колкото мен..какво значи "Твой ред е"?

Мериса му помогна да се изправи..знаеше какво е казала Холиана...Поведе го по горните етажи с асансиор...стигнаха до двукрила врата...Мериса я отвори и въведе вътре Ерик..Беше огромна стая с легло и всихцко нужно...
-Имала е предвит че е прекалено слаба да оправлява...

-Да и хвърли тежестта на моите плещи.-измънка Ерик раздразнено и погледна към Мериса.
-А аз какво да правя сега?

-Бъди господар..Поне докато можеш...Тя няма да издържи дълго без прищявките си...Вярваи ми..Скоро ще се върне...ТОВА е стаята ти...
Беше доста по пищна от тази на Холиана...Доста по-добре оборудвана...
-Можеш да избереш 2 момичета които да са с теб когато поискаш и за каквото поискаш...

-Нямам нужда от две момичета..имам нужда от теб.-простена Ерик тихо,отново губеше съзнание и се чувстваше като опиянен..той седна на леглото и започна да се олюлява,хвана завивките за да не падне и погледна към Мериса.
-Все пак..само ти ми спечели доверието тук..

-Изчакаи...
Мериса донесе студена вода и понамокри лицето му с нея...
-Не я обичаш?-предположи Мериса...

Ерик въздъхна,чувстваше се малко по-освежен сега.
-Благодаря..не че не я обичам но..просто..имам чувството че не знае какво иска..прави се на силна но всъщност е слаба отвътре..иска помощ но не я приема..не разбирам..или може би съм прекалено глупав.

-Не си глупав...Холиана е царско дете..Тя получаваше всичко което поиска и когато има пречка,оплесква нещата...Виддддях я как расте..Тя не е била лишавана..
Мериса помогна на Ерик да легне на леглото и метна една завивка върху него..

-Благодаря Мериса..ти си истински приятел..-промълви Ерик тихо и погледна към Мериса с мека и изнемощяла усмивка на лице.
-Холиана каза че е отишла да вземе плячка?

-Отишла е за плячка-усмихна се Мериса.-На нея `и трябва една седммица под натиско от по визша ръка..
Мериса му намекна че трябва да я вкара в пътя.

Ерик погледна настрани.
-Не..да се оправя.Нали това й трябваше?Малко свобода,да не й диша във вратът един глупав заразен вампир който просто искаше да й помогне..не,нека сама да се оправя,казах че няма да оставя но не казах по какъв начин.Ъгх..днес е бала,няма да ходя.-рязко отсече той на последната дума сякаш някой го е питал..
-Най-много да отида с теб но и без това не съм в състояние да отида,и аз в момента не съм психически добре.-измънка Ерик и се изправи омърлушено.
-Не можах да убия една самодива като хората..

-Чуваш ли се какво говориш?Ние сме вампири Мериса,всеки тук е живял по поне 50 години..-отвърна й той и се обърка малко..
-Какво имаш предвид под "не е напълно чистокръвна"?

-Марая-майка й е чистокръвна,но баща й е полу вампир...Чистокръвна + полувампир не е равно на чистокръвна.-обясни му Мериса.-Аз съм била тук 129 години и 5 месеца...
МЕриса беше изключително точна в годините които помни...

-Ъгх..а аз от..около 14-15 години..може и повече.-отвърна той и се почеса зад тила,брей..пред него стоеше бабка столетница!!Но пък много секси бабка.
-Аз пък съм заразен...

-И аз.-усмихна се Мериса...
На нея също не й беше много лесно и скоро сигурно щеше да достигна нива Е..

-До кое ниво си достигнала..?-попита я той тихо,Ерик беше ниво А,предпоследното ниво..ако достигнеше и Е,щеше да се превърне във чудовище..