Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-А.-просто му отговори Мериса.-В момента съм на нещо като диета за да не стигна ниво Е..
Усмихна се и отметна кичур коса назад...Вратата се отвори...Влезе Холиана..Държеше букет от бели цветя....Тя го остави във вазата и се оттегли безшумно навън...

Ерик искаше да се изправи и да я спре но реши да не й пречи..
-И аз.-отвърна той тихо на Мериса.
-Аз обаче не съм на диета..както ти се изрази..просто се старая да не пия кръв,каквато и да е..преди пиех и хапчета но те ми тровиха организма и вече не можех да ги приемам..

Ерик се усмихна принудено но после усмивката му веднага изчезна и той погледна настрани.
-Не гледай мен,аз нямам никаква представа защо Мериса те вика..

Холиана кимна и си излезе...НЯмаше намерение да слуша наредбите на Мериса...Ръцете й все още бяха превързани заради раните...
-Карай...Ще мина и без сок.-засмя се Мериса...

Ерик усети миризмата на разранената кожа на Холиана,макар че беше превързана.Очите му просветнаха в червен блясък за миг.Започна да усеща и жаждата за кръв но си замълча..

-Ерик...Добре ли си?.-попита Мериса и го погледна загрижено...
Тя бе видяла проблясъка в очите му и започна да се притеснява малко...

-Добре съм..-кимна той макар че бавно започваше да се задушава отвътре,жаждата нарастваше и той рязко си сложи ръка на устата.
-Малко ми прилоша,нищо сериозно..

Сребърните му кичури паднаха пред очите му но и по-добре,ириса му беше почервенял и беше станал от бледо лилав на кърваво червен..

Мериса измести кичурите и се вгледа в очите му....Не се изплаши даже напротив...Влезе му в положението...Не му беше лесно и на него....
-Винаги когато искаш да споделиш нещо аз съм насреща.-усмихна се Мериса...

-Мериса..незнам защо но усетих уханието на кръв от Холиана..дали кърви?-попита той тихо,със долу-горе треперещ глас.Наистина усети кръв..но дали просто си въобразяваше?

Ерик чу всичко..
-Какво става тук..?

Ерик изведнъж изстена и рязко се изправи.
-Кръв!МЕРИСА КРЪВ!-изкрещя се той паникьосано,Холиана кървеше.
-Холиана,кръвта й!Усещам я по въздуха!Бързо да тръгваме!-той рязко се отблъсна от леглото и побягна към кръвта..

Мериса го последва....Бързо стигнаха до зала 13,но им отне доста време за да влязат...

Ерик блъскаше ли блъскаше по вратата (тя метална ли е!?),накрая се ядоса и си извади пистолета.Беше силно възбуден от кръвта и адреналина му се бе покачил сравнително високо!"БУМ,БУМ" и вратата се строполи на земята..Ерик и Мериса се затичаха към Холиана..

Холиана бе махнала превръзката и кръвта отново бе почнала да тече,но това сякаш не й правеше впечатление...Тя не се обърна за да види Ерик и Мериса...Или по-скоро Ерик...Болеше я да го гледа така студен...

Ерик изстена като видя кръвта и бързо сложи ръка на устата си.Отдръпна се,очите му светеха в кърваво-червен цвят а ръцете му трепереха от време на време..

-Нищо,кървеше и кръвта ти ме примами.-обясни Ерик,гледайки й гърба..след като тя не иска да го гледа,няма нищо..можеше да се оправи сам.

-Няма нищо,не си ме обезпокоила.-отвърна й той,тази жена която бе пред него..не беше Холиана..

-Чудех се дали би искал нещо?-попита тя от проста учтивост...
Изведнъж изражението й се смекчи...Стана малко по-мила и по-детска...Сякаш беше по-невинна...