Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Ерик пристъпи още една крачка назад.
-Не..нищо за сега,благодаря че попита..-отвърна й той със мек но малко притеснен тон..първо трябваше да се успокои,после ще я погледне в очите..сега просто жаждата все още бушуваше в гърдите му...

Холиана сякаш бе прочела мислите му пък и жаждата светеше в очите му...
-А кръв?!Моята кръв?

Ерик се стресна леко.
-Н-не..по-добре не..

-Няма смисъл да подтискаш жаждата...После ще отидеш с Мериса на тренировка...
Холиана изглеждаше спокойна и подлудяваща...

-Не чувствам жажда..кой каза че съм имал жажда?-попита Ерик преструвайки се и се отдалечи още повече..

-Мен ен можеш да излъжеш.-напомни му Холиана и запона да се приближава към него...
Чувстваше се като в първия ден когато се срещнаха...Пак се джафкаха като куче и котка,както и сега...

-Кой пък е казал че мога?-попита с насмешка Ерик,макар че хич не му беше смешно.

-Защо тогава се опитваш да ме лъжеш?-попита Холиана почти мило...
Приближаваше се все повече към Ерик а пък той сякаш отстъпваше...

-И без това не успявам,не ти пречи нали?-попита я той,отстъпвайки все по-назад и по-назад.Накрая се блъсна в стената и нямаше накъде да отива.

-Въобще не ми пречи.-отвърна Холиана...
Тя остави Ерик намира....Не продължи да се приближава,просто остана на място...

Ерик леко се успокои,вече нямаше да има предложение за нейната кръв..макар че удотлетворен,дълбоко в себе си беше и нещастен задето няма да усети вкуса на кръвта й..прекрасната й кръв..

Ерик само така си мислеше...
Холиана направи рана на врата си от която обилно започна да тече кръв...
-Хайде.-подкани го тя...

Ерик рязко си сложи ръка на устата.
-Холиана..!-промълви той тихо,дишайки задъхано.Кръвта беше прекрасна,искаше да я опита непременно и онази вампирска част у него благодареше на Холиана чрез думите му..

Холиана се приближи към Ерик и го прегърна...Нямаше накъде да се дърпа...Рано или късно щеше да забие зъби във врата й и да отпие от кръвта...
-Спокойно...

Ерик кратко време стенеше със прегракнал и жален тон но скоро наистина заби удължените си,остри като бръснач кучешки зъби и веднага щом кръвта докосна устните му той се успокои и опияни..

Холиана стисна зъби и не си позволи да покаже че я е заболяло малко...Ерик не бе пил кръв сякаш отдавна и Холиана го осещаше...

Ерик впи по-дълбоко зъбите си,кръвта бе страшно прекрасна и продължи даже по-усилено,това е причинило още повече болка на Холиана но Ерик като напълно пиян не усещаше това..

Холиана не издаде нито един звук който да покаже болката й...Тя бе стиснала зъби и не помръдваше...От време на време краката й се подкосяваха но тя не обръщаше внимание и на това...

Ерик скоро започна да се осъзнава и със сетни сили се притисна до стената,пускайки я..Беше задъхан и кръвта се стичаше от устата му,очите му светеха в кърваво червено..
-Съжалявам..

Краката на Холиана отново се подкосиха...Тя почти не се свлече на земята но също се подпря на стената започна да диша тежко...
-Няма нищо.-успокои го тя...

Ерик я погледна и видя че е задъхана,беше й причинил болка..
-Н-не съм искал да ти причинявам тази болка,знам че болеше много..просто сякаш се изгубих и не можех да се почувствам..

-Казах ти..За мен няма значение...Добре съм....
Холиана се радваше че Ерик не й говори толкова студено поне за сега...

Ерик щеше да казва нещо но реши да си мълчи.Той просто погледна умолително Холиана,наистина не искаше да я наранява..

-Ерик добре съм.-усмихна му се колкото може Холиана...
Раната вече зарастваше...Холи се оита да направи една крачка но едва не пдна когато се опита да направи тази крачка..

-Холиана..-простена Ерик виновно и бързо я хвана да не падне.
-Не трябваше да ми даваш кръвта ти,знаеш колко съм проклет когато се омайвам от нея..