Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Знаеш че го направих на своя глава....Не си виновен ти...След малко ще ми мине...
Холиана стисна зъби за да спре болката в гръдния си кош от предишните наранявания...

-Боли те не само там където съм те ухапал,боли те и от предишните наранявания..-отвърна й Ерик притеснено и докосна с ръце гръдния й кош нежно и внимателно за да не я заболи още повече..

Болеше я точно там където беше ръката на ЕРик и не защото той докосна болното място...От време на време я болеше без приччина...
-Ох.-изстена Холи.-От къде знаеш?

-Личи си..Холиана,знам кога те боли и кога не..и знам къде те боли,кръвта ти ми каза.-отвърна й той тихо и погледна настрани..

-Заслужавам си го.-измъчено каза Холи...

-не..Холиана не говори така..-помоли я Ерик..ставаше му гадно като гледа така Холиана..

-Спокойно...Ще ми мине ей сега.-усмихна му се тя и бавно сложи ръката си на раната....

-Не разбирам..Първо си се опитала сама да се нараниш а после някой те е ранил..кажи ми кой и ще го убия.На мига.-каза й той изведнъж със сериозен тон..

Вратата се отвори...
-Госпожице Уинтър време е за бала.-оповести слугинята.-Трябва да се облечете...
-Не искам да ходя сама.-измрънка Холиана.....

-Аз също.-измънка Ерик в тон с Холиана и обърна глава настрани,не трябваше да се доближава до нея прекалено много защото може отново да се срине психически и този път би било фатално..

-Какво?-попита объркано Ерик.Нищо не разбра..какво трябвало да каже?

-Не се прави на ударен...Покани я на бала...Ако е щяла да се срине да се е сринала до сега.-засмя се Мериса...Каза всичко това на Ерик телепатично естествено...
-Ерик не помниш ли?.-каза тя на глас мило...
-Ъъъ.-Холиана започваше да се обърква...

-За СЪЖАЛЕНИЕ си спомних.-измънка той тихо.Нем..нямаше да каже нищо..не знаеше защо нямаше да каже нищо но..веднъж я бе поканил,тя разбира се прие..после отказа..ами ако сега приеме и по средата на пътя каже "Ерик,мооляя теее!!(хипербола)!!" и му прати по един поглед пълен със съчуствие какво ще направи той?Оу,нека отиде с някой друг,няма да се разкарва наляво-надясно цял ден..

Ерик изсумтя.
-ИСКАХ ДА ТЕ ПОКАНЯ ЗА ВТОРИ ПЪТ НО ТИ ЩЕШЕ ДА МИ ОТКАЖЕШ ПАК СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ.-провикна се след Холиана и се намуси още повече,скръсти ръце и обърна глава настрани.Не можеше да й угоди..

-Тя е права Холиана.-каза й Ерик и се изправи.
-Ти предаде властта на мен..не помниш ли?Макар че рано или късно пак щеше да се върнеш към всичкия лукс,все пак сега си на същото стапало като Марбал.-не искаше да използва Мериса по простата причина че тя бе с него и той я бе избрал като негова слугиня и не само като такава а и също така като приятелка..

-А да...-спомни си Холиана.-В такъв случай ще изпълнявам твоите заповеди...А те са?
Холиана почти се поклони...

-Първо да не се покланяш.Второ да отидеш и да си облечеш парцалките..трето - да ме изчакаш и аз да навлека своята хавлийка..и четвърто..не..Мериса може ли да направиш нещо за мен?-попита Ерик бързо,малко паникьосан.
-Аз такова..след като никой нямаше да идва с мен на бала..изгорих костюма..буквално..ще може ли бързо да вземеш още един по твой вкус НЕ същия защото е много..грозен,ако ли не аз сам ще отида да си взема.

МЕриса се върна с костюма и отиде при еЕрик...
-Ето го...

Ерик се зарадва и целуна бързо Мериса по бузата (нищо за което Холиана да ревнува).
-Благодаря Мериса,ти си чудесен приятел.-каза й той бързо и го взе.За части от секундата го облече и после както си беше,по "пиратски" отиде да си плаща дебелата сума в банката. :lol:

Ерик изведнъж влетя като фурия в замъка и се хлъзна по пода.Видя идващата стена и стисна очи..ДАМ..
-Ауч..-бавно се хлъзна надолу по стената и падна на пода,търкайки челото си..не беше нищо сериозно,просто имаше лека раничка..баш преди бала той се *сра!