Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Ерик затвори очи.Той се изправи сякаш нищо му няма и вдигна ръка,сочейки право към Луна макар че не вищо не виждаше.
-Усещам кръвта ти.-измрънка той тихо но спокойно.Приближи се няколко крачки напред и хвана здраво и грубо момичето.Той я принуди на клекне на земята заради здравата му хватка за дланите й.Отвори очи и Луна видя що за цвят бяха приели..Кърваво-червен огън сякаш гореше в тях,вече Ерик не беше същия.

Ерик отново се скри ве едно ъгълче и скри част от лицето си с ръка.С другата ръка той се хвана за гръкляна и затвори очи,борейки се срещу самия себе си.
-Вид Е..вече..съм..после ще..съм вид А..и..ще..се превърна в..чудовище..-мрънкаше си той тихо и от време на време стенеше:

Луна взе комикса и излезе навън.Тя го разгърна и видя че и последната страница е пълна.На нея Ерик се върна в нормалното си състояние.Луна се запъти към дома си.

Холи заповяда да изпратят Луна и отново се върна...СЕдна до ЕРик и отново се сгуши до него...Изпитваше някаква привързаност към Ерик...Не можеше да го остави...
-Ерик..не си чудовище...

-Грешиш..такъв съм..сега не мога да пия кръв без да полудявам и без да нараня някого..ако..стане така..и ако ти кажа да ме затвориш в килията ми..ще го направиш ли?-попита я той,криейки се в сенките в ъгълчето...

Холиана не можеше да го затвори...
-Килията няма да е решение...Ако ми позволиш ще ти помогна...
Холи стоеше сгушена в него опитвайки се да долови пулсът му...

-Тогава сигурно ще те убия преди да ми помогнеш..-помисли си той и погледна надолу.Накрая той се изправи бавно,с треперещи крайници и се подпря на едно бюро.
-Ти сама каза че не е добре да подтискаш жаждата си,но в момента какво ще ми кажеш?Имайки предвид какво ще направя ако видя кръв.

Холиана също се изправи....Тя застана пред него и го погледна в очите...
-Няма да ме убиеш...И ще ти кажа,че винаги има начин...

Ерик въздъхна и затвори очи.Той хвана ръката на Холиана.
-Оставам се на теб тогава..Госпожице Холиана-Жулиет Уинтър.Прави каквото искаш с мен.-прошепна и той тихо.

Ерик затвори очи рязко и съблече тениската си.Покри лицето си с нея.
-Пресен..улов?-измрънка той тихо и заглушено.

Ерик погледна рязко към вратата.
-Това ли е..пресния улов?-попита той с подозрителен поглед.Скоро щеше да стане доста кърваво,ако не беше се оставил на Холиана да го оправя...

Ерик после погледна към Холиана.Не виждаше никакъв признак на жажда в очите й.
-Ти..защо не си като мен..имам предвид,отношенията ти към кръвта защо не са като моите..?-попита той но после се спогледа и се намуси леко.
-Сетих се.Защото ти си чистокръвна а аз съм заразен..-измрънка той тихо и стисна леко юмрюци.Чистокръвните вампири имаха повече предимства от заразените.Бяха по-силни и по издръжливи на жаждата..Всичко което Ерик не е.

Ерик я погледна.Говореше неща които не беше чувал от доста време..Всъщност,не беше чувал през живота си.
-Отношението ти към мен се е променило.Преди когато се срещнахме за пръв път се държеше студено,както и аз.Сега обаче говориш гальовно и спокойно.Защо?-попита той.Това все пак беше още един начин да разбере какво чувства Холиана към него...

Ерик се замисли.За миг си беше помислил че Холиана има склонност към заразените вампири,затова се държи грубо с чистокръвните.
-А аз си мислех че нарочно харесваш заразените отколкото чистокръвните..-измрънка той замислено.Изведнъж нещо цопна.Ерик погледна надолу и видя че току що Холиана беше изтървала тениската му на земята където също имаше малко кръв.
-Сега как ще я изпера..?-измрънка той тъпо като гледаше тениската.Не знаеше защо,но не чувстваше такава жажда както преди.Имаше голяма вероятност да е от трансформацията му.Той вдигна рамене и седна на един стол.
-Между другото..ухапах ли те когато бях побъркан?-попита той тихо,замислен относно всичко което се случи досега.

П.П.:Амм..аз ся отивам да обядвам..така де..може да се забавя малко..

-Не-усмихна се Холиана.-Имаш удивителна издръжливост.Знаеш ли?Възхищавам ти се...
Няколко от потенциалните жертви наобиколиха Холиана....Един от тях се опита да я удари,но тя се наведе и го сръга...ПОвали го на земята и отново се обърна към Ерик сякаш нищо не е станало...

П.П.:Ок..няма проблем :D

-Ъмм..не,всъщност..по-скоро нямах друг избор освен този..и ето че ми коства доста..вече съм вид Е,предпоследния вид от пирамидата на заразените вампири..Това обикновено е фазата в която заразения вампир полудява и..след това прераства и в вид А..тогава вече не може да бъде спрян по никакъв начин освен да бъде убит.Броди из сградите и улиците,търсейки си плячка..Живее без причина и само убива.-измрънка Ерик с тих и леко отчаян глас и погледна надолу.Очите му имаха само лек червен оттенък.

-Не ми казвай да се гордея с това..-измрънка той тихо,поглеждайки настрани с виновен поглед.Преди се опитваше да се сдържи и не веднъж е попадал в подобни ситуации,но винаги се е измъквал..Този път обаче не можа и ето че сега е вид Е.
-Какво му има за гордеене?-попита Ерик тихо.