Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Ерик я стрелна ядосано.
-ВампиР.Ти и аз..нямаме нищо общо.Нито не участвам в вашата организация,нито искам да участвам.Ще я хвана сам.Това е моя лов.-отвърна раздразнено но студено той.

-Косата ми да е руса според теб?-попита я раздразнено Ерик.После въздъхна за да изпусне парата и после я погледна.
-И не.Няма да работим заедно.Ти си средство чрез което аз си набавям информация,нищо повече.-каза й той със студен тон и зачака нейната реакция.

-Става,но каквато и плячка да си хвана,аз ще я имам.Няма да се намесваш в моите работи.И между другото..толкова ли съм известен тук или имам нещо което те искат?-попита Ерик леко заинтригувано.
-Сеймей..ето виж в какво се забърках..ще ми се да беше тук че да ми дадеш някакви съвети,но за съжаление те няма..-помисли си той леко тъжно но после се съвзе и зачака отговор.

Ерик се усмихна някакси злобно но после усмивката му се изпари за части от секундата.
-Ако аз докопам Сапфира първи..ти ГУБИШ И НЯМАШ ПРАВО ДА Я ВЗИМАШ ОТ МЕН.Това е.-отговори й той със спокоен тон,макар че на обяснението за губенето той го повиши малко...

Ерик хвана листа и го разгледа с подозрителен и замислен поглед.
-Сеймей..какво значи това?-мислеше си той неразбиращо,гледайки как има един и същ номер повторен колкото пъти каза Холиана..
-Пробва ли да се обадиш на този номер?-попита Ерик,все още гледайки въпросния номер на който е имало доста обаждания от Сапфира...

Ерик погледна напрегнато слушалката и набра номера.След като свърши,той зачака някой да вдигне..Изведнъж се чу женски глас:
-Така..кода е А76ССК980.-каза тя.Ерик веднага записа този код.
-Ехо?-обади се жената,след като не чу отговор.Ерик бързо затвори и разгледа кода.За какво служеше?Да не би да е някакво скрито местоположение?
-Сеймей..какво е това?-помисли си объркано Ерик,докато гледаше кода...

Ерик я погледна изумено.Това беше като да влизаш в устата на звяра..Той чуваше всичко и записваше за какво служи кода..
-Ама ти глуха ли си?!Още вчера ти казах!-възмути се жената.
-Хайде спри да ми четеш конско и ми кажи какво значи,че аз остарях докато го направиш!-каза Холиана с преправения глас.Жената въздъхна.
-Ех и ти си една мааа..така,не помниш ли че ти даде идеята да създадед био-оръжия слещу вампирите?И ни трябват много пари!Тук в Париж има една банка дето е нафрашкана с това от което се нуждаем.А кода беше номера който трябваше да въведеш за да отключиш трезора..Много си разсеяна!Помни че трябва да изтребим вампирите преди да е станало прекалено късно!Сега спомни ли си?-попита жената с нейния писклив но нормален глас и със нахален тон.

-По средата на центъра на Париж.Не си ли излизала от тая дупка поне за час?-попита я Ерик учудено.После се сети че Холиана спомена и името Марая..
-Хей,кой е Марая?-попита той.

Ерик я погледна.Ако беше Дарк,щеше да се поклони пред Марая и щеше да й направи комплимент макар че онези мъже зад нея изглеждаха доста напомпени..
-Аз не съм Дарк.-помисли си той и погледна Марая студено.
-Това в множествено число ли беше?Защото не съм пожелал да ме броите сред "милите".-отвърна Ерик на нея със безразличния си тон.

Ерик я погледна подозрително в очите.Тези очи..Къде ги беше виждал..?
-Не мога да си спомня..но..тези очи..този поглед..-изведнъж Ерик изпадна в предишния си детски ужас когато беше нападнат от вампира.Той само гледаше изумено Марая.Този път в очите му имаше само страх и нищо друго..
-Те идват..т-те..осъзнай се!-помисли си Ерик и се стегна.Като малък когато го нападна вампира,постоянно повтаряше тези думи.
-"Те идват.."..Кои идват..защо си мисля за това?!-помисли си той леко стреснато и леко си размърда главата.После след като си възвърна същия студен поглед,той продължи да я гледа подозрително без да проронва и дума.От време на време обаче,погледа му се променяше и придобиваше същия уплашен детски поглед който имаше когато онази вампирка го ухапа...

Ерик се ужаси.Ето защо си е спомнил онзи фатален ден..Значи е била тя..Тя е била вампира който го..Ерик падна на колене,треперейки.Той не можа да помръдне.Целия беше замразен,вцепенен сякаш бе парализиран.Той се опита да бръкне в джоба си да изкара пистолета,но ръцете му не му позволяваха..Сякаш взеки мускул в тялото му беше блокирал..Не можеше да каже нищо.Лицето му беше пребледняло още повече от изведнъж...

Ерик се изправи с треперещи и слаби ръце.Той преглътна трудно и после погледна Холиана.
-Нямам нужда от помощ..-измрънка той и погледна настрани.Погледна с изнемощяли очи вратата през която мина Марая.
-Искам..да говоря с нея..-измрънка Ерик тихо,макар че усещаше че всеки момент ще се строполи на земята от внезапната слабост в крайниците които го бе обвзела...