Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Ами нищо против- каза Хейл.- Доста обичам да танцувам а и искам малко да се раздвижа.-каза тя като оглеждаше къщата.
- Е, Джош, как мислиш?- попита тя.

Джош се замисли дълго и каза:
-Съгласен съм и аз стига да имат черно джони и пури.В коя ще ходим?Който предложи той трябва да измисли.

Хейли почука на врататаи зачака. Тя си мислеше, че Жули се е върнала, защото Хей я беше видяла да се прибира от плажа. Хейли искаше само да говори с някой. Дори тя незнаеше за какво, просто да говори. В първия момент се бе сетила за Джош, но после размисли. Точно сега беше момчемразка. След това което и напраи няй-добрата й приятелка на бала Хей беше малко тъжна.

Ерик почука на вратата и зачака.Не искаше да чака кой знае колко,затова ако Холиана не се появи до 2 минути щеше да си тръгне.
-Все пак,не аз исках да ме изведат навън.-измрънка наглас Ерик и зачака да му отворят,броейки секундите.

-120..и още я няма..да се оправя..-измрънка Ерик и остави бележката на вратата й.После се огледа за последен път и се запъти към Луна за да продължи да гледа как играе,след като Холиана я нямаше никаква...

Изведнъж някой почука на вратата.Беше облачно отвън и беше по-тъмно от обикновеното.Ерик стоеше пред нея и чакаше някой да му отвори..Който и да е..
-Айде пак почнаха да се туткат..-помисли си той раздразнено но продължи да чака.През това време той се замисли над обяснението на майка си...

Ерик влезе с обикновения студен поглед и погледна Холиана.
-Кажи ми какво знаеш за Сапфира.-каза й той със безразличен но строг тон и зачака отговор.Не го интересуваше ни най-малко че Холиана беше по нощница..Сякаш не е виждал голи жени.
-Много голи жени и то на списания,не на живо но няма значение..-помисли си той и зачака отговор от Холиана.

Ерик очакваше отговор от Холиана но щом тя си отвори устата да каже нещо,Ерик усети странно и принудено чувство в гърдите си.
-Какво е това..?З-защо не..мога да се движа?!-изведнъж Ерик проходи.Той тръгна бързо към вратата,отвори я и излезе,тръшкайки я зад себе си.
-КАКВО МИ СТАВА?!НЕ МОГА ДА СЕ КОНТРОЛИРАМ!!-мислеше си той ядосано докато бягаше с всичка сила нанякъде.Сякаш не той а някой друг бягаше вместо него...

Ерик застана пред вратата и отново почука.Този път нямаше да бяга,каквото и да прави Луна..Нямаше да позволи този път да бъде подманен отново..
-Не мога да повярвам че го направи..-помисли си той ядосано докато чакаше Холиана да му отвори.Имаше едни работи за Сапфира да обсъди с нея...

-Тъпачка..-помисли си раздразнено Ерик когато Марбал го гледаше влюбено.Той отмести един от белите си като сняг кичури от лицето си и после спря на място.Той пусна ръката на Холиана и както винаги с студения поглед започна да я изследва.
-Не можахме да си довършим разговора преди..изникна нещо..притеснително.Какво щеше да кажеш за Сапфира и коя по дяволите беше онази разлигавена жена която ме посрещна пред вратата и ме гледаше като разтопен шоколад?-попита леко раздразнено Ерик,очаквайки добър отговор...

Ерик погледна назад за да види затворниците отново но точно в този миг двамата с Холиана влязоха в някаква друга стая.Той се замисли относно затворниците..
-Не това ми е работата в момента..-помисли си той и после погледна Холиана.
-Не можа вчера да отговориш на въпроса ми.-подсети Ерик студено,обмисляйки от време на време името "Марбал"...