Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-..след като ми взе вилицата,не.-измрънка той и облегна глава на масата,отегчен.
-Какво си говорихте с Милисънт?Чух нещо да бърборите но..после заспах и не чух нищо повече..-каза той и дръпна настрани една чиния.

Дарк не обърна внимание кой отвори и отново се замисли.Не му пукаше особено много кой е.Беше някакси студен и мъртъв отвътре и не знаеше защо,но се чувстваше някакси отпаднал.
-Кой е,Холиана?-попита той тихо и спокойно.

Дарк се изправи бързо и изтича до Холиана.Усети силна болка но стисна зъби и я погледна притеснено и прибързано.
-Ок..спокойно..сега ще свърши..-мрънкаше й той.Изкара си пръчката и я насочи към нея.
-Епискей.-раната заздравя леко но не достатъчно и тя все още беше там.Дарк се изправи бавно и погледна кой беше там..

Дарк я погледна ужасено и после погледна към жената.
-Спокойно..нищо няма да ти се случи докато съм с теб...-измрънка той на Холиана и се изправи.Раните му отново се разкървяха.
-От кои недра на ада изпълзя ти?-попита той ядосано,хванат за корема.
-Казвам се Сапфира и не съм изпълзяла от никъде.Но ти скоро ще пълзиш някъде и мисля че ще е под краката ми.-отвърна Сапфира и се засмя злобно.

Дарк като я погледна се засмя.Стана му смешно като видя това наконтено момиче.
-Какво има?!-попита то ядосано.Дарк продължи да се смее весело.
-Ти..виж се!Носиш грим и..кви са тия циганийки на косата..ти..такова нещо не съм виждал..-смееше се Дарк.Какво толкова можеше да му направи една лигла?!
-Круциатус!-извика тя и насочи заклинанието към Дарк.Той бързо клекна и пропусна заклинанието.После се изправи и си изкара пръчката.
-Експелиармус!-веднага извика Сапфира и изби пръчката от ръката на момчето.Той се ядоса и започна да се трансформира но момичето беше толкова бързо че прекъсна трансформацията му и го оцели с заклинание "Риктусемпра".Дарк остана с черна коса и кучешки органи.
-Мамка му..-имрънка той,лежейки на земята.Отново течеше кръв.Дарк скъса от някъде парцал и цатегна здраво раната си на корема.
-Много си непослушна..-измрънка той,докато се опита да стане...

Дарк отново се засмя.Просто не можа да се сдържи.Толкова лекомислена..
-И мислиш че ще ти се дам толкова лесно?Ще ти се.-Дарк се изправи но усети световъртеж и отново падна на земята.Той се отказа и легна на земята.После се замисли:

-И..за какво съм ти?-попита той изведнъж.Не можеше да се бие..единственото което му оставаше е да се предаде.

-Кажи ми какво е това "нещо" и ако ми хареса ще се присъединя.Все пак,моят живот не струва пред този на Холиана..Та,да се върнем към въпроса.Какво е това нещо което търсите?-попита той и погледна момичето.Усещаше по-силен световъртеж и започваше да губи кръв..

Дарк се замисли..Ако откаже,Сапфира ще си получи отмъщението върху Холиана..А това не трябваше да се случва.
-Добре..печелиш.Идвам с теб.-измрънка той и се изправи.

Дарк й се изплези в гръб и после се изправи.
-"Без издънки Дарк!","Без издънки!".Мамка му,мисли се за толкова велика!!-измрънка той ядосано и напсува момичето.
-"Не се напрягай!"Я млък преди да съм те напрегнал аз..-отново измрънка той,цитирайки всяка дума на Сапфира с преправен глас.После се изтупа и седна на масата (буквално) и се замисли.Надяваше се Холиана да се оправи скоро.Все още заклинанието "Епискей" действаше на нея.След дълго чакане Дарк реши да остави Холиана на другите да се грижат за нея защото той не може и реши да излезе от Париж...

- Както кажеш- каза Хей и си взе една сладка.- Ще ми дадеш ли рецептата?- попита Хейли.- На мен ми викай: Хейли, Хейлс, Хей, Хей-Хей и изобщокаквото можеш да измислиш от Хейли!- засмя се тя и изяде наведнъж 3 сладки- Прекауено...суа...суадки- каза тя с препалнена уста.

Джош се взе от сладките и каза:
-Много са хубави.Задобряла си в готвенето-и се усмихна.Така сега какво ще правим.