Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Дарк се пробуди,когато усети че вече е на меко.Той отвори леко очи и огледа мястото.Нямаше пламъци.Нямаше пушак.Имаше само една жена която приготвяше спирт.Зрението на Дарк беше замъглено и той усещаше болка в главата,сякаш е бил с упойка и сега се събужда.Жената го погледна и се усмихна леко.Дарк също я погледна леко объркано,макар че може би е от състоянието му.Не знаеше къде се намира.
-Сега искам да стиснеш зъби и да се сдържиш,защото отвън те чака някой който не би искал да те види как се превиваш от болка.-каза жената тихо и спокойно.Тя взе спирт и намокри една малка част памук с него.Дарк я погледна леко стреснато.
-Ето тук съм слаб..-помисли си той и преглътна.Веднага щом памука докосна една от многото рани на Дарк той изкрещя но бързо стисна зъби.Сякаш се опитваше да кашли,само дето в момента той не се опитваше да кашли а да крещи.

Холиана потропа яростно на вратата....
-Милисънт не съм казала да го убиваш....
Звучеше грубо и прегракнала....

-Спокойно.Само му пречиствам раните с спирт.Казах му да стиска но той не ме послуша.-отговори жената чиито име явно беше Милисънт.Дарк се ядоса.
-Хей!Я се постави на мое място да видиш как..-усети остра болка и отново стисна зъби.
-..во е..-допълни той със тих тон.Той се отпусна и погледна през прозореца от леглото.
-Мрачно е..сигурно скоро ще настъпи вечерния час..-помисли си той.Жената му беше съблякла горната тениска и сега Дарк беше само по дънки.Милисънт започна да мокри раните с спирт.Изведнъж отиде прекалено надолу и Дарк я стрелна ядосано.
-Дръж си извратените фантазии далеч от мен.-измрънка той и Милисънт се усмихна леко.Тя се изкикоти и хвърли памука във коша.После започна да ме превързва гърдите,корема и челото.Превърза и дясното му рамо и коляното му.Дарк обаче все още беше ядосано задето Милисънт постъпи така.

Холиана чу ставащото вътре..Направо излезе извън коята си....Нахлу в стаята и избута Милисънт,която се хилеше неудържимо....
-Холс,спокоино...нищо не съм му направила

-Да..направо..мога да се хвана на бас че току що тя си свали ръката по-надолу от очакваното и от нужното.И кво праиш там?!Сякаш имаш работа там..НИКОЙ няма работа там.Затова си махни кокалистите ръчища от колана ми преди да си свали ръката още по-надолу и преди да съм те фраснал.-каза Дарк ядосано като видя че жената отново си спуска ръката там.
-Тя да не е луда?!Тъй като гледам е възрастна..-помисли си той и се обърна настрани.

Холиана остана развеселена...
-Милисънт,маи доста си го уплашила..Ако обичаш..
Милисънт се ухили отново..Обвиха я облаци от прах и светлинки..Когато всичко изчезна тя бе на не повече от 15 с дълга черна коса и сиви очи...
-Имаш много мръсно подсъзнание-Милисънт укори Дарк

-Не аз си играя с колана на момчето срещу мен.-измрънка Дарк срещу нея със раздразнен поглед.Спорът им беше смешен,като се замисли човек.Двамата се гледаха втренчено един в друг.
-..къде ми е тениската?-попита Дарк все още раздразнен.
-Хвърлих я.-отговори Милисънт и се ухили.Момчето се отврати от нея и погледна настрани.
-супер.-измрънка той със сарказъм.

Милисънт се изсмя...Тя се обърна и погледна коша в ъгъла на стаята...Тя повдигна от там една окървавена тениска,почти обгоряла..Не ставаше за нищо....
-Мислиш ли че това става за тениска...Еи сладък я се стегни...Много си ми малък

-Ами тогава къде по-дяволите пипаше преди няколко минути?!Там нямах рани.Или искаше да провериш за всеки случай?-попита Дарк със нотка на раздразнение в говоренето му.После изпъшка и завъртя очи.
-Абе,то не ще питане..-измрънка той и си вдигна дънките по-нагоре сякаш са му големи и ги оправя преди да са паднали.
-Холиана,кажи че си с мен!Кажи че я видя!Нали видя как си плъзна ръката като някоя змия?Просто няма как да не го видиш.-каза Дарк.

Холиана се разсмя заедно с Милисънт.Двете явно общуваха чрез телепатия,защото имаше моменти в които Холс хвърляше очудени погледи на Милисънт...
-Сладкиш не знам за какво говориш-каза накрая Милисънт...

Дарк извъртя глава настрани и погледна времето навън.Беше сигурен че са прекрачили вечерния час вече.
-Хей,Холиана..искаш ли да тръгваме?Имам предвит,към Бобатон?Защото не ми се чисти пак при сестрата в болничното крило..-измрънка Дарк,загледан в тъмнината през прозореца.Той се надигна но веднага легна защото усети също както преди,силна и остра болка.
-Или може би просто някой ще ни телепортира до там..-изстена той,със затворени очи.

Холи го погледна учудено....
-Не мисля че ще ни проверят..А и Дарк не може да се телепортираш в това състояние...Изключено е...
Тя изглеждаше малко разочарована...В стаята нахлу Каролина..Изглеждаше яростна...Буквално хвана Дарк за гушата..
-Глупако...къде е Маик?!
Холиана Изпрати Каролина в другата страна на стаята...

Дарк веднага се съвзе и си взе пръчката.Той я нясочи бързо към момичето което току що го беше сграбчила за гърлото.
-Незнам.Толкова много хора убих че вече не помня.А и онзи Джошоа едва не ме уби,затова си затвори устата и се замисли къде е бил запоследно.-каза Дарк,леко задъхан.Той дишаше някакси раздразнено и ядосано.

Холи хвана Каролина за ръката и я изведе...като преди това каза:
-Милисънт стои при Дарк..аз ще се оправя с католина
Милисънт кимна и се обърна към Дарк.
-таа как се цувстваш,тортичке?

Дарк я погледна раздразнено и тъпо.
-Добре..докато не ме нарече Тортичке.-измрънка той и после погледна към вратата.Чудеше се какво ли ще стане с Холиана и онова момиче..
-Хей..може ли изведнъж да ме заболи?-попита той,обръщайки се към Милисънт.
-Зависи колко рязки движения правиш.-отговори тя и се усмихна.Дарк я погледна замислено и после отново се обърна към вратата..

-Но ти не си и помисляи да тръгваш след Холиана..Това ще бъде уясна грешка,миличак...
Дарк я изгледа отвратено...
-Нали не искаш да ти викам тортичке..

-Ами,ай давай сега като не искам да съм тортичка да ме наричаш кифличка,миличък,сладур и т.н..-отново настана тишина и Дарк започваше да се нервира.
-Трябва да видя какво прави толкова много.-измрънка той и се изправи бързо.Веднага изкрещя и се сви,със наведена глава.Поне сега вече беше в седнало положение..

Милисънт наи-безочливо го бутна и тои отново легна...Надвеси се над него и каза:
-Това ще е глупава грешка Даркии...Стои си тук...ште си говорим..зааа..за това колко готино е в училището ти,което и да е то

Дарк въздъхна и се облегна на една възглавница.Очите му бяха червени заради лампата която светеше и косата му имаше тъмни оттенъци заради сянката:

-На първия учебен ден ме наказаха..още не съм присъствал на нито един от часовете..нямам оценка..нищо интересно..-измрънка той и се замисли.
-Какво прави Холиана?-попита той тихо и спокойно.

Милисънт седна на края на леглото така че сега го гледаше в очите...
-Вероятно обяснява на Каролина какво е положението...Не се притесняваи..те няма да я наранят,не могат

-Както и да е..-помисли си той и затвори очи.Беше изморен от днешната битка и започваше да чувства болка.
-Ако усетя остра болка и се събудя,удари ме зад тила за да изгубя съзнание и да не чувствам нищо.-измрънка Дарк и не след дълго се унесе и заспа.

Дарк куцаше леко и държеше превързаното си рамо с свободната си ръка.Той отмести един стол и седна на него.Видя останала храна и реши да я дояде.
-Все тая..-измрънка той след като си помисли че сигурно е ядена от някой.Изведнъж чу шум но реши да не се обръща..