Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-По-добре ти се погрижи за него..аз съм просто куче..-измрънка Дарк и отвори очи за да погледне детето.То се беше размърдало леко и това някакси зарадва Дарк.Той усети нещо пухкаво до опашката му и обърна глава.Видя че котето току що се бе блъснало в него.
-Знам че изглеждам доста по-голям от куче но съм по-скоро смеска между вълк и куче.-каза Дарк и бутна котето настрани..

-Много искам да хвана един от тия които са причинили това на детето и да го разкъсам така че и майка му няма да го познае..-изръмжа той но после се успокои.Беше му криво задето виждаше едно дете така и беше раздразнен.
-Ще се оправи ли?Какво му е?-попита изведнъж той.

Кучето бързо се изправи и погледна вратата.После се замисли..
-Ама чакай малко..те..вампири ли са или обикновени хора?-попита Дарк.Лампата която светеше над него и тъмната му козина правеха очите му сини.Трябваше да знае какви ще са му опонентите преди да тръгне да ги лови един по един като мухи без глави.Той застана по средата на стаята и погледна Холиана:

Дарк веднага настръхна като чу за Марбал.
-Нищо чудно че се нахвърли върху мен..е,предполагам че ще се заема с..магьосника..-кучето пристъпи няколко крачи напред и спря пред вратата.
-Нещо против да отвориш?-попита той.

Дарк се огледа за магьосника.Сферичното кълбо го дразнеше затова изръмжа леко.После отново се огледа.Видя един човек със мантия да си яде вечерята.Видя на мантията му изписано име "Ърни" но не му трябваше фамилията.Той се усмихна дяволито и погледна Холиана.
-Другите дали ще имат нещо против?-прошепна той,така че никой друг освен Холиана и детето да не го чуят.

Дарк изръмжа тихо и погледна Ърни.Той веднага разпозна че това куче не е обикновено.
-Хей..това не е обикновено куче..-Дарк се стресна и бързо побягна към масата.Скокна на нея и прескочи няколко чиний.Мъжът ужасен падна от стола си.Дарк се засмя вътрешно и скокна върху човека:
-ТИ!!ТИ СИ..!!-Дарк му се озъби и му захапа лицето.Усещаше ту кокали ту кръв но продължаваше да разкъсва меката тъкан все така сладко..Изведнъж усети че магьосникът му докосва шията и в следващия миг усети изгаряща болка.Кучето изскимтя и скокна назад а магьосника продължаваше да крещи от болка на земята.
-АХ ТИ..!!-помисли си кучето и се изправи бързо.Излая яростно и зловещо:

-ТОЙ Е ЗО..-но тогава Дарк вече беше скокнал на шията му и го беше захапал.
-Живота ти не струва и пукната пара,но умри с мисълта че си бил полезен за мен.-помисли си Дарк и захапа още по-силно шията на магьосника Ърни.Накрая започна да тече кръв силно.Кучето започна да я поглъща но понякога не успяваше и кръвта потичаше от устата му.Накрая след като Дарк свърши той облиза връта на мъжът за последен път и озлобен,се върна при Холиана и зачака реакцията на присъстващите гости.

Кучето гледаше на кръв предгръдката.Изведнъж бързото махане на опашката му веднага спря на място,след като видя целувката..Кучето скокна на тялото на мъжът и започна да дере гръбнака му.После падна на лапи и захапа кракът му,отваряйки една огромна рана.
-Само..някой..да докосне..Холиана..отново..-мислеше си кучето,стоейки отново пред Холиана,очаквайки някаква реакция.

Дарк усети че нещата загрубяват.Беше на крачка от това да бъде разпознат.Сега му трябваше нещо с което да прикрие личността си преди да е станало твърде късно,но какво?!
-Добре..мисли..мисли...добре,не мога да измисля нищо...ами..имам два три избора:1-вия е да избягам с Холиана с детето..2-рия е да убия Джошоа и останалите но тогава сигурно и аз ще пострадам..3-тия е да се престоря на болен от бяс или изобщо болен от нещо което ме прави ядосан..еми,3-тия..-кучето си пое дълбоко въздух после се спогледа.
-Не мога..-помисли си той и сведе глава надолу.Не можеше да измисли нищо което ще му помогне да се прикрие..

Дарк изсумтя и погледна надолу,скимтейки тихичко и жалничко.Марбал още повече се изкуши и започна да го галя и да го мачка навсякъде.Галяше му козината,муцуната,опашката,лапите..
-До кога?-помисли си черното куче.Накрая се изпълни и се скри зад Холиана.
-Хайде да отиваме в Бобатон..моля те..не искам вече тук..мразя я..МОООООЛЯ те..-на последното "моля те" кучето изкимтя като направи с муцуната си едно голямо О и после Я,макар че приличаше да обикновена прозявка.Изведнъж видя Марбал отново да се приближава.
-Ела на кака кученцето или вълчето или там квото си!-говореше тя с мил глас.Дарк настръхна.
-..незнам за теб,но аз отивам в Бобатон..ще се видим там..-помисли си той и бързо побягна към изхода на замъка..После влезе през онова кухо дърво и се появи във двора на училището.

Дарк видя че една кола минава точно покрай него.Изведнъж видя че колата ще го смаже ако не се отдръпне.Кучето се стресна и подскокна надясно.Колата мина засилена покрай него.Видя че Холиана е вътре и Джошоа кара.
-По-лесно и по-безопастно така..-помисли си той и се насочи към къщата на Холиана.Усети обаче някакво странно чувство когато навлезе в територията на дома й.Сякаш бе наблюдаван..Той се огледа и видя че току що няколко магьосника са направили защитна магия и сега Дарк не можеше сигурно да излезе оттук.
-Трябва да има начин..все пак,нося си пръчката в джоба..-помисли си черното куче и влезе в замъка.То бързо тичаше от етаж на етаж,прескачайки стълбите сякаш са камъчета под лапите му.Изведнъж навлезе в един коридор,пълен с кръв и вода смесено.
-Ъъх..отврат..не бих вкусил това дори и да бях вампир..никога..-помисли си кучето и продължи напред.Изведнъж застана на място.Видя един човек окован на стената,целия облян в кръв.Дарк се стресна малко но се пооправи след няколко минути.
-Ти..си на ония чудовища,нали?Мръсно псе..-измрънка човека и изплю кръв.Кучето се отдръпна назад.
-Не съм псе а зоомаг.Ще ти помогна да излезеш оттук ако ми обещаеш да не казваш на никого какво съм или изобщо че съм бил тук.-проговори черното куче и погледна човека с напрегнат поглед.Жълтите му очи святкаха от време на време заради запалените факли наоколо.
-Добре тогава..всичко само и само да се махна.Ако искаш ме убий.-отново измрънка човека и изпъшка леко заради оковите.
-Задоволен съм засега още от вчера.Един магьосник по-малко.-отговори Дарк и се приближи до човека.Той скокна на лапи и заби нокти в тялото на мъжът.Той изкрещя то кучето го стрелна ядосано за да си държи устата затворена.След като човека спря да крещи,Дарк продължи да се катери по тялото му.Накрая стигна до оковите на ръцете му и ги захапа.После се пусна от тялото и увисна на оковите.Не след дълго те щракнаха и се счупиха всичките наведнъж.Дарк падна на пода и си разклати муцуната леко защото го боляха зъбите от тази захапка.Човека падна на земята на колене но после се изправи и едвам едвам се придвижи до изхода с черното куче зад него,пазейки го.Накрая човека и Дарк стигнаха до входа и видяха че все още не са довършини заклинанията.Черното куче и мъжът бързо побягнаха към двора на къщата и навлязоха извън територията на дома на Холиана.
-Тръгвай,бързо!-извика му кучето,като видя че човека се шлае наляво надясно.
-Благодаря.Пази се.-отговори мъжът,усмихна се леко и спря едно такси.Дарк видя че няма пари и се превърна бързо в човек.
-Ето,сега давай!-каза бързо той и подаде парите на мъжът,който ги грабна бързо и плати.Качи се на таксито и потегли за друга страна.Дарк се огледа и отново се превърна в черно куче.После влезе в кухото дърво,озовавайки се на двора на училището мигновенно...

Холиана стоеше на края на улицата.Трябваха `и 2 части от секундата да настигне беглецът.Тя го хвана за рамото...Отново бе станала висока и опутошителна.
-Накъде така?!
Холс го повали на земята и го приспа...До нея се появи Марбал и въна мъжът обратно в замъка.След кратка разправа и измъчване..въпреки всички опити,не мояха да откопчат от него кои го е освободил...Холиана обаче се сети кои е виновен и се върна в училището.

Черното куче веднага се появи пред къщата на Холиана.То започна да вие с всичка сила и всички кучета се появиха на негова страна.А от по-високите места се чуваха и виенето на вълците.Дарк обаче не посмя да отиде там.Около него се бяха насъбрали около 14-15 кучета,всички шарени.Единствения черен беше Дарк.
-Така ще ме разпознаят.Нека,не ми пука.Сега или никога..-помисли си кучето и тръгна към входа тичайки.Останалите кучета го следваха плътно.Преди да влязат в замъка ги чакаше някакъв магьосник.
-Спри там,псе такова.Ще ти напълня устата с олово.-Дарк се учуди леко.
-Олово?Той да не носи пушка?-помисли си кучето и си оголи зъбите.Той изръмжа и всички кучета се нахвърлиха върху магьосника.После и Дарк побягна натам.Започнаха да разкъсват магьосника отвсякъде.
-Авада Кедавра!!-изкрещя той но кучетата му захапаха пръчката и я пречупиха да две.Накрая,останал само с една ръка и два крара,Дарк положи лапа на гърдите му.
-Така..къде са Джошоа и останалите водещи в организацията без Холиана-Жулиет Уинтър?-попита кучето.
-Незнам..-измрънка той.Дарк се ядоса и му захапа ръката.Човека изкрещя и после веднага започна да се моли за милост.
-Питам пак..Къде са?
-Те са надолу по коридора,във една зала.Вечерят.-Дарк се усмихна и остави човека на другите кучета.3 кучета останаха при магьосника да го доразкъсат и да пазят дали някой ще дойде а останалите 12 последваха Дарк към замъка.Дарк мина покрай един мъченик и заедно всички кучета започнаха да прегризват желязото докато не се разпадне.Така беше много по-лесно.След като освободиха всички човеци Дарк продължи нагоре.2 кучета изведъха затворниците навън затова черния полу-вълк остана с 10 кучета.Той продължи към втория етаж.Там го срещна един вампир.
-Хей..ти си онова куче..Джошоа ни каза че си бил човек,а?Дай да пробваме кръвта ти и после ще се уверим..-след тези думи той се нахвърли на Дарк,който веднага се превърна в човек.Вампира го блъсна в стената и двамата останаха там.
-Готов ли си,първокурснико?-попита той и се облиза.Дарк се отврати и изкара бавно пръчката си.
-Въпроса е..ТИ готов ли си?-вампира го погледна учудено и Дарк се усмихна злобно.
-ЕКСПЕЛИАРМУС!!-изкрещя той,насочил пръчката към гърба на вампира,който от силата на магията блъсна Дарк още веднъж в стената и после падна на земята.Дарк също леко отмалял започна да пада но после кучешките скимтяния го събудиха и той се трансформира и се приземи.После се оправи и се съвзе и продължи напред,оставяйки още 2 кучета да довършат вампира.Те сякаш знаеха какво да правят.Започнаха да гризат връта му и после едно куче събори една факла и подпали главата му.Дарк и 8-те кучета продължиха към третия етаж.Там срещна Марбал.
-Здравей!Ти си онзи зоомаг,така ли?-попита тя със лъчезарна но злобна усмивка.
-Да.Колко бързо се разпространява новината във толкова голям замък,нали?-попита Дарк и също се усмихна дяволито.Жената се ядоса и веднага се насочи към него,слихтейки някакси плашещо.Кучетата се нахвърлиха към нея но скоро Дарк осъзна че всички паднаха на земята,мъртви.Той се ядоса много и се нахвърли върху Марбал разярено.
-Очите..това са очите!!-разпищя се тя съсъ злобен тон,като видя че зениците на кучето се разшириха значително много и жълтите му очи почервеняха.Той се ядоса и я захапа за връта.
-Експелиармус!-извика Марбал и отпрати Дарк на земята.Той беше леко зашеметен и не можеше да се движи,независимо колко много опити прави да се изправи.Марбал застана над него и го погледна мило.
-Горкото..сигурно ти е станало студено?-предложи тя и се засмя.Дарк изведнъж се сети..Той погледна нагоре към факлата която бе на няколко сантиметра от него.
-Да..права си.Нека разгорещим нещата..-измрънка кучето и се превърна в човек.Дарк се протегна бързо и хвана факлата,подпалвайки главата й с нея.Тя започна да крещи и да пищи.Дарк се уплаши леко и тръгна нагоре към последния,четвърти етаж.Накрая когато стигна там видя Джошоа да вечеря сам.
-Как е вечерята?-попита Дарк и се усмихна.Джошоа видя човека пред него и му причерня.
-Добре е.Искаш ли да се присъединиш?-попита той и се усмихна злобно.Дарк и Джошоа се нахвърлиха един срещу друг.Джошоа го фрасна и Дарк се удари в стената.Джошоа се приближи и изкара пръчката си.
-Та..кое предпочиташ?Сектумсемпра или Круциатус?За мен са еднакви..но на Сектумсемпра правя повече физическа щета..е,какво мислиш?-попита той,докато въртеше пръчката си във ръката си.
-Мисля че трябва да преминеш на плодове и зеленчуци..може би..малко пудра..да се позачервиш..-измрънка Дарк и се засмя,макар че вече кървеше малко.
-Добре.Свърших.Значи си избра Сектумсепра.-Дарк се усмихна злобно и се превърна в куче.Бързо изтича до Джошоа и го събори.Отново същата техника използваше - захапка за връта.
-Сектумсемпра!!-изкрещя Джошоа и Дарк се удари в огромния абажур.После усети ужасна болка.Видя че беше ранен навсякъде и то по-най зловещия начин.Кучето започна да вие и да се превива.Скоро се превърна в човек и виковете му бяха още по ужасяващи.
-Сега как е ,а?Хубава ли е вечерята?-попита Джошоа и се засмя.Изведнъж чу нещо да се пропуква.Той погледна нагоре и в същия миг абажура падна на него.Тока изпращя и стаята се запали,включително и абажура и тялото на Джошоа.Главата му беше отсечена от стъклата и сега единствения жив беше Дарк,лежейки на земята и едва крещейки от болка.
-Значи..така свършва всичко..поне..спечелих..-помисли си той и изгуби съзнание.

Дарк макар че в безсъзнание,все още чувстваше болка.Той викаше от време на време от непоносимата болка.Усещаше че нещо друго беше с него..По тялото му имаше големи и дълбоки рани.От корема му се виждаше огромна рана,от която течеше много кръв.Дарк започваше да губи прекалено много и живота му беше в опастност.Знаеше си че така ще свърши всичко.Беше сигурен още от началото..

Холиана го занесе в стаята си...Положи го на леглото..Кръвта на Дарк оцапа чаршафите,но това нямаше значение...В стаята нахлу жена на не-повече от 20-21 години...
-Милисънт,какво да правя?!-простена Холи...
Лицето й бе мокро от няколко сълзи..
-излез аз ще се погрежа за него-меко рече жената и измагьоса медицинска чантичка...
ТЯ буквално изкара ХОлиана извън стаята,оставяйки я в неведение..