Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Дарк реши че е време да се покаже.Изведнъж от храстите излезе едно черно куче и застана разярено пред Холиана.
-Добре,сега ми кажи какво по-дяволите става!?-изръмжа то ядосано и зачака отговор.
-Просто трябва да знам..-помисли си Дарк и след няколко секунди споглеждане отново се обърна към Холиана.

-Ще правя каквото е редно,но няма да позволя да криеш тайни от мен само защото било "твърде опасно".Холиана,живота на един човек е пълен с опастности.Щом човека оцелява просто ей така,значи за един зоомаг това няма да е проблем.А сега ми кажи какво по-дяволите става преди да съм излязъл извън нерви.-изръмжа кучето ядосано.Звучеше точно като Дарк но този глас беше придружен от ръмжане.

Дарк беше ужасен от мъжът който видя.Веднага щом жената го докосна кучето изръмжа и се нахвърли върху жената.Тя бързо отстъпи.За да не разваля маскировката си пред нея той не проговори.
-Какво по-дяволите..-помисли си Дарк и бързо изтича до човека.Видя как мъжът бе влачен до замъка.Кучето се ядоса.
-П-помогни..ми..-изстена той но продължиха да го въргалят в земята..
-НЕ!!НЕЕ!!-мислеше си кучето.Само лаеше и гледаше с ужас какво току що чу..

Холиана и черното куче влязоха в една стая и Холиана затвори.Кучето следеше всяко нейно движение и не спираше да ръмжи тихо и зловещо.
-Добре..какво става?Затова ли не трябваше да ми казваш?Може следващия път аз ще съм на мястото на онзи човек?Затова ли?-попита кучето ядосано.Нямаше да се превърне в човек защото така щеше да е в опастност.

Дарк изръмжа заплашително на черното коте и отново се обърна към Холиана.
-О,съжалявам..не знаех..може би защото не ми казваш!-изръмжа кучето още по-разярено.После се успокои за малко и отново оголи зъбите си.
-Холиана,питам те отново..КАКВО СТАВА?-Дарк се надяваше този път да получи това което искаше.Истината.Пак го изкараха идиота на годината..Отново тайни..Започваше да му писва..

-Да обещая?Та аз се заклевам!Нали ти казах че ще бъда с теб дори и когато умра!Помни това което ти казах и не го забравяй.А сега ти ми кажи нещо.Какво става?-попита отново кучето и зачака отговор.Нямаше търпение най-накрая да научи истината.

-И..ако аз разбера..и мен ли ще трябва да убиете?-попита черното куче.Не му пукаше особено много,но..да убиваш други хора..сякаш си господ..това не беше правилно..
-И вие какво?Лутате се из улиците и убивате който ви хареса?Просто ей така?И как го убивате?Измъчвате до или просто му пиете кръвта докато не заприлича на сушено грозде?-кучето се озъбваше разярено.

П.П:Ок.Няма проблеми. :)

Кучето пристъпи няколко крачки напред и погледна Холиана.
-Ако бях аз на твое място..независимо колко много врагове имам,нямаше да отнема човешки живот..дори това да коства МОЯ живот..Предполагам че вече го знаеш..но след като вече и аз съм намесен в тази..каша..ще ти предложа това.Излъжи другите че аз съм ти домашен любимец и аз ще се опитам да разбера какво става и ще освобождавам жертвите ви без да оставям следи.Но..ако откажеш..ще трябва сега да изляза от тази стая и на пук на всички да освободя колкото човеци сте хванали.Без да ми пука за последствията.Ти знаеш какви са и съм сигурен че няма да позволиш да се случат,нали?-този път Дарк я беше хванал натясно.Трябваше да се съгласи иначе първия учебен ден щеше да прекара в болничното крило заради "последствията".
-Знаеш че съм много глупав и съм способен на всичко..-напомни той и зачака отговор.

-Никой не може да отнема животи на хората освен тоя който ги е създал.Няма значение дали са виновни или невинни.-каза кучето и седна на земята.Вече му ставаше скучно само с бръщолевене и искаше да чуе какво става но започваше да се отегчава.

Дарк се почуства някакси добре когато Холиана застана до него но скоро се осъзна и влезе бързо в ролята си.
-Хайде преди да съм ви захапал отзад!-помисли си кучето,ръмжейки и лаейки,опъвайки се на каишката.Тя беше със остри метални шипове.

Дарк погледна изумено детето.Той се дръпна рязко и силно и Холиана го изпусна.Черното куче веднага отиде при детето и с муцуна му помръдна ръката.След като не видя реакция се ядоса още повече и застана пред него.Нямаше да позволи на никого да се доближи до детето.Абсолютно никого.
-Без деца?Значи хващат всички?Деца,майки,бащи?Стари хора?Всички?!-кучето заръмжа ядосано.

Дарк веднага реагира бурно.Излая силно за да отдалечи Холиана от детето.
-Ще ти сваля сам..-измрънка кучето и се обърна към него.Той захапа веригата и с всичка сила започна да я гризе.Всеки път по-усилено и по-усилено и накрая веригата се скъса и оковите паднаха.Дарк захапа ръкава на детето и го премести към корема му.После легна до него и зачака да види някаква негова реакция..
-Съжалявам че се нахвърлих така..бях ядосан и реагирах автоматично..-измрънка кучето и се сви до един ъгъл,осъзнавайки грешката си..




П.П:Някой може да се повтарят някъде ама други не мога да намеря.. :|