Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Ерик,подпирайки се на бюрото,се обърна с лице към Марая.
-Ти..ли беше..онази която..ме зарази..?-попита той,обмисляйки всяка своя дума преди да я каже.Макар че беше леко задъхан,той не откъсваше поглед от жената пред него.
-..и тази която ми провали живота..-допълни мислено Ерик,раздразнен и ядосан..

-Да-просто каза Марая....отметна кичур коса,който беше пред лицето й....
Изглеждаше хладнокръвна,но отвътре направо изгаряше...

Ерик се ядоса.Как можеше да каже това нещо толкова лесно и просто?!
-И го казваш ей така?!-извика той раздразнено.Отвътре имаше чувство което го изгаряше.Сякаш иска да направи нещо на Марая но просто не можеше.После се сети за едно нещо което майка му му каза..
-Има няколко вида вампири..D вид който е за нормалните хора които са ухапани от вампир и все още вируса не е разпространен из кръвта напълно..C вид е за вампирите които осъзнават какви са и все още жаждата за кръв при тях не е кой знае колко засилена..E вид..Тези вампири които имат засилена жажда за кръв и стават по-опасни..и последната е А вид..Вампирите които са изгубили ума си и са се отдали напълно на жаждата им за кръв.-Ерик си спомняше думите на майка си и ги обмисляше,макар че отвън изглеждаше също така разярен както преди..

-Просто така го казвам,защото беше просто жертва...
Марая се изхили...Но изведнъж спря да се смее.

Ерик този път се ядоса повече от обикновеното..Очите му придобиха ярко-червения цвят който имаше когато бе на края на нервите си.Той стисна зъби и докосна връта си.
-Просто..жертва..?!-помисли си той ядосано.Този път нямаше да й се размине.:

Ерик се нахвърли върху Марая.Той я събори на земята и изкара пистолета си.Насочи го срещу нея и зачака реакцията й,задъхан и раздразнен.

Марая отскочи назад и се изправи...Беше по-бърза от очакваното..Холиана само ги наблюдаваше..Беше прекалено спокойна за момиче чиято майка можеше да си отиде.....
Стоеше и безразлично ги гледаше:

Ерик я погледна ядосано но се отказа.Щеше да си има работа с нея по-късно.Нямаше смисъл сега да прави проблеми.Той остана на място и въздъхна за да се успокои малко.Очите му обаче не придобиваха нормалния си цвят.Те останаха алени сякаш Ерик иска да убие някого...

-Майко махай се-заповяда отново Холиана...
Марая най-безцеремонно НАпусна залата оставяйки ги сами...
-Ерик..Тя е...и аз не знам каква е,но само ще си цапаш ръцете с нея....

Ерик я погледна задъхан и раздразнен.
-Защо продължаваш да ме наричаш по име?-попита я той леко изумен.

-Защо не?-попита Холиана и продължи:-Имаш красиво име..приятно име...
Изражението й остана студено,но нещо в нея се бе смекчило...

-Чудовище като мен не заслужава да бъде наричано по име.-отвърна Ерик бързо и се спогледа.Очите му все още бяха червени,заради високото ниво на адреналин което го бе обвзело изведнъж и може би леката жажда за кръв когато видя изпънатата вена на връта на Марая когато сочеше пистолет към нея...

-ако ти си чудовище..значи аз не съм достатъчно добра и за Ада...
Холиана се приближи до него....Докосна лицето му със студените си пръсти и го погледна в очите...

Ерик я погледна с слаб поглед сякаш се е предал на всичко.
-Махни си ръцете от мен..скоро няма да издържа..-измрънка той тихо и погледна настрани.Червеното в очите му бликаше,макар че в момента само жаждата за кръв го измъчваше.Не искаше да пие кръв от всеки срещнат..Просто не можеше да прави така.
-То ме изгаря..сякаш със нажежено оръжие ти горят гърдите и сърцето..не мога да издържа вече..-изстена Ерик тихо,преглъщайки от време на време.

Холиана отново проби вената на дясната си длан...НЕ се притесняваше...Просто беше невъзможно да умре,защото тя самата беше вампир...абсурд е да умре от кръвозагуба...
-Пий-каза му спокойно тя...

-Н-не..не мога..-измрънка той със прегракнал глас,стискайки юмруци.Очите му блеснаха още повече,като горящ огън,който изгаря всичко живо застанало на пътя му.Ерик изръмжа леко,миризмата на кръв достигаше до него още повече когато беше толкова близо...
-Има..едни лекарства..мама ги правеше преди когато бях малък..но откакто срещнах Дарк,вече не поисках повече..тези лекарства бяха..за утоляване на жаждата ми но..колкото повече пия кръв,толкова по-слабо става въздействието им върху мен и вече няма смисъл да ги пия..-измрънка той,прекъсвайки за да преглътне отново.Ръцете му трепереха отново.

Холиана положи ръка върху рамото му....
-Пий ще се почувстваш по-добре-тихо прошепна тя...
Кръвта й миришеше толкова опияняващо,че трудно би устоял..

Ерик отново усети прекрасната миризма на кръв..Той стисна зъби и изръмжа отново със мъчителен тон.Кучешките му зъби отново се бяха удължили.Ерик се мразеше такъв какъвто е..Тази чудовищна същност..да пие кръв..нещо толкова необходимо на човеците колкото кислорода във въздуха..Накрая той се примири и погледна ръката на Холиана.Яркия цвят на кръвта й беше също толкова мъчителен колкото и миризмата.Ерик надвесе главата си над ръката й и прокара език около кръвта.Колкото повече се бавеше,толкова по-болезнено ставаше.
-Н-не искам..-изстена той тихо но езика му случайно се допря до кръвта.Жаждата го обвзе напълно.Ерик се примири с всичко и започна да пие от ръката й.Всичко друго за него беше невидимо и заглушено,а болката която беше предизвикана от жаждата отшумяваше бавно...

Холиана прокара пръсти през косата му...ДОкосването й беше студено,но и нежно....
-Не е добре да поттискаш жаждата си Ерик...Става все по-лошо и по-лошо....

Ерик продължи да пие от кръвта й,жадно облизвайки устните си когато някоя капка щеше да избяга от устата му.
-Вече..е лошо..връщане назад..няма..-измрънка той тихо,този път леко задъхан.Жаждата му за кръв бавно изчезваше..Но когато Ерик отново се опитваше да я задържи,принуждаващо чувство изникваше в гърдите му,сякаш нещо го натискаше към ръката на Холиана...


П.П.:Аз ся отивам да вечерям..ще се върна сигурно 8 и 10,и 15...или 8 часа

Изражението на Холиана остана безразлично...По нищо не личеше,че ситуациятая е необикновена...Тя наистина си беше обикновена,но не беше нормално вапмпир да пие кръв от друг вампир...Колкото и кръв да пиеше Ерик,Тя отново се възстановяваше във вените на Холи....

Ерик накрая реши че е достатъчно.Жаждата му от 4 години не можеше да бъде задоволена напълно.Той се отдръпна бързо от ръката на Холиана и падна на колене на земята,задъхан.Избърса устата си и се облегна на стената сякаш е правил упражнения или е бягал няколко километра..

Холиана се наведе към него...Раната вече бе зарастнала...Тя отмести един кичур коса,който падаше пред лицето му...Холи не изпитваше нищо към Ерик,но го чувстваше близък....
-Добре ли си?

Ерик не отговори.Той си облегна главата на стената и затвори очи.
-С-Сеймей..какво направих..?-изстена Ерик тихо.Той всъщност трябваше да си ПОМИСЛИ това но в момента се намираше в такова състояние че не различаваше мисълта от говора...

Холиана го чу...
-Коя е Сеймей?-попита объркано тя...
Погледна го в очите....Вече бяха започнали да приемат предишният си мъглив лилав цвят...Холи сякаш се ровеше из спомените му,но тя просто го набюдаваше....Очите му не й влиаеха много добре...Сякаш я караха да се вгледа още по съсредоточоно в него...

-Сеймей е..той..имам предвид..баща ми..загина преди един месец в автомобилна катастрофа..така и не научи че сина му е вампир..той често ми казваше как да се оправя с проблемите си но сега го няма..-обясни с тих тон Ерик и погледна нагоре към Холиана с леко отчаян вид.