Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Холи го погледна насърчително...
-Може би ако споделиш ще ти стане по-добре?...Можеш да ми кажеш всичко...ДОбър слушател съм...
Последните й думи бяха самоуверени.

Ерик веднага разбра че това е още един трик чрез който Холиана ще се опита да опознае характера му.
-Не.-отряза я бързо той и погледна настрани.Усилено се опитваше да прикрие себе си от другите...

Холиана усети рязкото му отдръпване..Тя поклати леко глава...
-Ерик защо го правиш?

-Имам си причини..-измрънка той и се замисли.Истината беше че не искаше да има никой като близък за да не го изгуби после..

-Приличаме си-усмихна се Холиана.-Но замисли се...Ти живееш вечно..А ако живееш вечно,за какво би живял?!НЕ можеш да криеш същността си...Това те наранява безкрайно много...
Холиана беше съвсем искрена...

-Ще живея докато не стана тип А вампир.Тогава ще си отрежа главата и ще се убия.Не искам да дължа на никой нищо.Не искам хората да се грижат за мен и после сами да си вредят като се тревожат за мен.Не искам да ме харесват защото аз само ще ги намразя още повече.-отвърна Ерик леко замислено,но твърдо решен в думите си.

-Не мисли,че можеш да умреш толкова бързо...Чувал ли си,че за да умреш,дори и да стигнеш тип А,трябва да се нарежеш на парчета и да се запалиш..Образно казано-обясни Холиана...
Тя продължи да го гледа в очите...
-Не ти трябват уроци за да се научиш да обичаш...идва си отвътре...

-Отвътре няма нищо.-отвърна Ерик със студен тон и отново се замисли.Не искаше да има близки хора,за да може поне когато стане тип А вампир да не трябва да му се свиди да изгуби приятелите си или нещо такова...

-Има...
Гласът на Холиана прозвуча много далечен,но и доста успокояващ...Тя внимателно прокара пръст по ръката на Ерик...
-Просто трябва да се отпуснеш и всичко ще си дойде на мястото..

Ерик я погледна леко объркано.Първо Луна правеше така,сега и Холиана..
-Защо правиш така?-попита я той като наблюдаваше как пръста на момичето сякаш галеше ръката на Ерик.

-Ерик..трябва да осъзнаеш...Не бива да се криеш....Да криеш чувства...
Холи отново го погледна в очите...

Ерик изведнъж усети онова странно чувство.Този път беше толкова силно че Ерик изкрещя леко,хващайки се за гърдите.
-Сега пък..какво иска..?-изстена той тихо и ядосано.После се изправи бавно.Този път не се даде на краката си,но все пак усещаше нуждата да тръгне натам..
-Изникна нещо...Трябва да вървя.-отвърна той бързо и избяга.Насочи се накъдето го отведе чувството..

Холиана почти се досети какво става...Тя се изправи и се запъти към горните етажи....Минути по-късно беше излязла с малко подкрепление...Те се запътиха къщата на Луна...Холиана беше облечена в черно за да не бъде толкова забележима...

Ерик влезе в замъка на Холиана с сериозен поглед.Оглеждаше абсолютно всичко и всички..
-Предполагам че не съм нежелан гост,нали?-попита той тихо към Холиана,макар че не се обърна към нея да я погледне,погледа му беше прекалено зает върху останалите силуети които се мяркаха наоколо..

Ерик погледна към облеклото й.
-Ъмм..Интересен вкус на облекло.-отбеляза той тихо и погледна настрани.Опитваше се да бъде възможно най-приятен за другите,макар че постигаше само влюбени погледи от тях.Очите му все още бяха студени,сякаш не чувства нищо.

Ерик се оглеждаше леко изумен.Макар че някой вампири бяха вперили подозрителни погледи в него,явно усещайки че нещо не е наред с него заради отровата,Ерик не правеше същото със тях.
-Те..имам предвид,всички ли знаят за Сапфира или само тези които участват в преследването с теб?-попита той,следвайки плътно Холиана до където го отведе.

-Аврора?-Ерик продължи да се оглежда,но със объркан и замислен поглед заради името "Аврора".
-Какво или коя е това?-попита той тихо,продължавайки да следи Холиана плътно.Замъка беше голям и щеше да бъде гадно ако се изгуби..особено ако срещне Марбал по пътя си..

Ерик пък щом погледна светлина веднага го заслепи и закри очите си с ръка.
-Тъпа светлина..-изръмжа той.Холиана можеше за се владее затова не чувстваше дразнимост към светлината,Ерик обаче беше близо до предпоследния тип вампири,които се опияняват когато намиришат кръв или когато усетят кръв наблизо.Той погледна Холиана,която за разлика от него,блестеше.
-Като кристал е.-отвърна той тихо и замислено.Загледа се в Холиана с изумен поглед,все още закривайки очите си с ръка.

Ерик свали ръката си и погледна Холиана изумен.
-Не те ли дразни?-попита я той леко учудено.Разбираше причината поради която двамата бяха различни,това беше защото и двамата бяха различни типове,но все пак не можеше да разбере как така Холиана не мрази светлината?