Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Ерик се спогледа и седна с тъжно изражение.Той погледна Холиана в очите но с спокоен поглед.
-Тук всички ли са чистокръвни и..толерират ли по някакъв начин заразените..тоест..имат ли нещо против тях?-попита Ерик отново.Тук се чувстваше добре в замъка на Холиана.Беше заограден от хора като него и макар че имаше някой момичета които си мислеха мръсни неща около него,това не го притесняваше...


П.П.:Оки.И аз ся ще стаам..сигурно ще се върна и аз скоро. :D

Луна почука на вратата.В ръката си държеше комикса.Докато чакаше да й отворят тя започна да разглежда комикса.Беше се появила нова страница на която Виолета се извиняваше за нещо на момчето...

Холиана тъкмо започна да отговаря на въпросите на Ерик когато изведнъж някой почука на вратата.Ерик стана и бавно стигна до входа на замъка.Пред него обаче стоеше Марбал.
-Къде отиваш?-попита го тя учудено и разлигавено.Ерик извъртя поглед.
-Където не отиваш.-отвърна й той студено и мина покрай нея.Тя се намуси леко но после се усмихна влюбено след като видя изражението на Ерик и изчезна от очите му.Ерик отвори вратата и видя Луна пред себе си.Той леко се учуди.
-Луна.Преди да кажеш нещо,ще можеш ли да излезеш на двора в моята къща за да мога аз да ти кажа нещо..-измрънка той тихо.
-Важно..-добави Ерик и зачака отговор...

-Ам...добре-каза Луна и отиде в двора на къщата му.По пътя тя отново разглеждаше комикса чакайки да види някоя друга страница...

Ерик влетя в замъка на Холиана този път без покана.Всички вампири които бяха останали бяха момчета и го следяха с ядосан поглед.Ерик не им обърна внимание и изтича до стаята в която запоследно беше с Холиана.Той влезе и накрая видя измъкващия се силует и "заспалата" Холиана.
-СПРИ!-извика той на силуета ядосано.Сянката се изсмя и избяга.Ерик изтича до Холиана и хвана ръката й.Това не беше нормално..пулсът й беше напълно спрян.Той я хвана и я завлачи до земята.После я пусна и вдигна глава.
-НЯКОЙ ДА ДАДЕ АНТИДОТА СРЕЩУ ОТРОВАТА НА САПФИРА!!-разкрещя се той но никой не отговори.Сякаш само Ерик беше в замъка.Той се ядоса и потърси из шкафчетата но и там нищо не намери.Накрая реши че е време да събуди жаждата си отново..Той хвана ръката и й потърси рана от игла.Накрая намери една малка червена дупчица и се огледа.Той преглътна и стисна очи.Ерик захапа ръката й рязко и силно за да потече възможно най-много кръв.Накрая започна да изсмуква и отровата..Кръвта обаче беше толкова прекрасна че Ерик трудно щеше да се осъзнае.Усещаше как дишането му се ускорява и искаше още и още а ако спреше,усещаше как се разкъсва отвътре.Накрая се примири и на три той се отблъсна от тялото на Холиана,блъскайки се в стената.Той закрещя силно заради жаждата която се опитваше да спре.Нищо чудно точно в този момент да прерасне в предпосления тип вампири..Ерик хвана бюрото и падна на колене,все още крещейки с всичка сила сякаш е полудял...

Ерик продължи да крещя и да мятка глава разярено.Той усещаше как се побърква с всяка изминала секунда.
-УБИЙ МЕ!!НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ!!МАХНИ СЕ ОТ МЕН ИЛИ МЕ УБИЙ!!-разкрещя се той с всичка сила и продължи да крещи даже още по яростно от преди.Блъскаше и удряше по стените,не усещаше кой е вече...

Холиана пое лицето му в дланите си...ОБърна го към себе си и го погледна в очите...Тя впи устни в неговите...Усещаше как той постепенно се успокояваше,но после пак се отдръпна от нея...Тя отново го погледна...Не беше същият....Нещо лошо ставаше...ПОгледа на ЕРик бе станал блуждаещ...

Ерик усещаше как пулсира.Сякаш се променя отвътре изцяло.Той започна да диша бързо и интензивно,постепенно успокоявайки се.Зрението му се замъгляваше.Усещаше че нещо друго искаше да го превземе,но не разбираше какво..Накрая се досети..
-Стой..далеч от мен..моля те..н-не мога..вече..-изстена Ерик тихо,плъзгайки се бавно по стената надолу.Ръката му тупна на пода от бюрото.Все още не си беше отворил очите,но ако го беше направил,щеше да уплаши някого с тях..Очите му бяха различни.Кърваво-червени,означавайки трансформацията на Ерик...

Холиана допълзя още по близо до него...Тя докосна лицето му...Запя съвсем тихо накаква песничка..Гласът й почти не се чуваше...Пеенето беше сллабо но нежно и някак опияняващо...

Ерик започна да се успокоява бавно.Тялото му започваше да пулсира отново и несъзнателно да движи няколко мускула.Трансформацията му беше започнала към тип Е и нямаше да спре докато не завърши..Ерик усети как ръцете му започват да треперят силно.Тресеше го.Лицето му пребледняваше и започваше да трепери от студ заради рязката промяна на температура в тялото му.Той въздъхна когато се вслуша в песента на Холиана.Отвори уста да каже нещо..:
-Вържи ме..затегни ме с..въже..-искаше поне да не чувства как се променя когато се трансформира..няколко години е отлагал тази трансформация но сега вече не можеше..

Холиана не го послуша...Тя облегна глава на гърдите му и продължи да пее тихата песен...Всичко се замъгляваше пред погледа й...Тя едвам се удържаше в съзнание...Въпреки всичко продължаваше да пее...Имаше чувството че целият замък е притихнал и я слушаше,но единственото което искаше сега е да спре Ерик...

Ерик я погледна.Очите му светеха в ярко червено.Вече беше късно.Той напълно сякаш излезе от този свят.Вече беше друг.Някакво чудовище,жадуващо само и единствено за кръв.Той хвана Холиана и доближи устни до връта й.Облиза го нежно и после си оголи зъбите.Вече не усещаше какво прави..напълно беше спрял да мисли и чуства и вижда.Беше готов да захапе Холиана...

-Ако можеш,ще го направиш ли?-прошепна Холиана изнемощяло...
Самата тя вече не можеше да се държи...да се защитава,затова се остави в ръцете на Ерик..Ако беше нужно щеше да я ухапе,ако не..щеше да я остави жива...

Ерик не отговори.Беше напълно различен от предишния Ерик в момента...Той доближи кучешките си и наострени зъби до връта на Холиана.Беше готов да я захапе.Кожата й миришеше добре и беше невероятно нежна..Тъкмо когато той щеше да впие захапката си в връта й,в стаята влетяха няколко вампира.Те бързо хванаха Холиана и я отдръпнаха от ръцете на Ерик.Едни други вампири го хванаха и по най-бързия начин го отведоха в една празна килия.Един вампир даде някаква отвара на Холиана и я погледна.
-Добре ли сте?-попита я той.Виковете на Ерик се чуваха от подземията,ясно личейки си че той блъска по стените и земята.

-Кой си ти?-попита неразбиращо Холиана...
Първоначално не можа да се осъзнае....
Главата я болеше много силно..

Вампира въздъхна и помогна на Холиана да се изправи.
-Твоя служител.Добре ли сте,мадам?-попита я той отново,правейки знак междувременно на другите вампири да пазят килията...

Ерик стоеше в килията си,закрил лицето си с ръка.Той напълно се бе побъркал.Започваше да си спомня какво беше направил или какво щеше да направи и това го подлудяваше отвсякъде.Ерик буквално започваше да откача:

Изведнъж чу стъпки.Няколко вампира дойдоха да му отварят.Ерик се скри в едно влажно ъгълче на килията си и се скри зад ръцете си.Мъжете се спогледа и предпазливо влязоха.Те хванаха Ерик,който за щастие не се съпротивляваше и го домъкнаха до стаята в която беше Холиана.Ерик беше с наведена глава и лицето му не се виждаше.Беше се отпуснал напълно.Вампирите го пуснаха на земята грубо и си тръгнаха.Той остана така както го оставиха и вампирите,без да проявява някакви движения...

Ерик стоеше на едно място,криейки лицето си с ръце.От време на време трепереше.
-К-кой..съм..аз?-изстена изведнъж тихо той,свивайки се на кълбо в едно ъгълче..

-Аз съм..-след тези думи Ерик хвана здраво Холиана.Той отмести нежно косата й от връта и го оголи.
-..нищо..-допълни и след това отново доближи наострените си кучешки зъби към Холиана със същата цел както преди...

Луна се втурна през вратата.Тя видя че Ерик щеше да ухапи Холиана.Луна изтича по най-бързия начин и му зашливи един шамар.
-Осъзнай се бе...не бива да я хапиш-изсъска му тя но момичето не знаеше колко опасен е той сега.Тя пъхна в ръката му комикса и каза:
-Срещнах едно момче...от комикса.