Домът на Дарк Листан

-не...Дарк...аз много съжелвам...ако съм направила нещо-каза тя и се приближи до Дарк...Луна го целуна по възможно най-якия и романтичен начин.

Дарк се отпусна от тази целувка и веднага усети също така и яката болка:

Кучето изскимтя силно и заби нокти в земята но после се отпусна и изгуби съзнание.Кръв се бе образувала около него и огромната рана,предизвикана от куршума кървеше с все сила.Дарк тогава спря да мисли и помни и чувства..всичко беше в тъмнина и нищо..

Луна се разплака и каза:
-Няма да те оставя да умреш Дарк-след което го хвана и и го занесе в дома си

Дарк се насочи към къщата си но спря на място като видя очуканата си ограда..
-Ето на..една учуканичка оградка..да не съм мазач че да я поправям или някакъв си строител майстор?!Хич не ми пука...-измрънка той и влезе в къщата си.Там го чакаше Ник притеснен и намръщен.
-Йо..Ник?-Дарк беше учуден задето приятеля му го чака.Ник го погледна и го събори на земята.
-ХЕЙ!!-извика Дарк но Ник го пренебрегна.Той хвърли ризата му и огледа превързаните рани.После погледна недоумяващия Дарк и после раните.
-Сега в какво се забърка?!-попита го Ник раздразнен.Дарк го погледна отново учудено.
-Нещо което не те интересува.Ник,добре съм,ок?Няма нужда да кръжиш над мен като..някакъв си орел или там квото е..-Ник измрънка нещо но Дарк то бутна на земята и се изправи.Двамата се спогледаха и после Дарк се изтупа.
-Е ъмм..чух че с..Луна сте..-Дарк само каза едно да без коментар.
-И сте правили..-отново той поклати глава и се съграси.Ник се замисли леко и после се изправи от земята.
-Кога ще тръгваш?-попита го той.
-Исках утре но по-добре сега..пропуснах много часове и сега трябва да наваксам..-каза Дарк и се качи във неговата спалня.Той натъпка няколко тениски и панталони в куфара си,сложи учебниците и тетрадките,мастило и пера и накрая слезе долу с униформата.
-Е ъмм..до после.Ще се видим..когато се видим.-каза му Ник и се здрависа с Дарк.Той се усмихна леко.
-Ок..грижи се за къщата.-отвърна той и веднага в очите на Ник пламнаха искри огън.Дарк преглътна.
-Нямаш проблеми..-каза Ник и се усмихна дяволито.Дарк въздъхна и излезе от къщата си.Веднага от никъде се появиха 7-те музиканта и партито започна в къщата му.Дарк въздъхна отчаяно и влезе в кухото дърво...

Холиана спря с колата пред къщата на Дарк...Над нея като чели в памет на самият Дарк бе надвиснала сянката на дъждовният ден...Слезе от колата....По лицето й бе мокро от сълзите....Сърцето й окончателно бе спряло да бие...Дългата й черна рокля се спускаше величествено по тялото й и се влачеше по земята....:


ТЯ влезе в къщата...Мъчително въздъхна..Тогава...

Влезе още някой след нея.Той влезе с безизразно изражение на лицето си,без да обръща внимание на момичето до него.Ерик я подмина сякаш не съществува и отвори хладилника.Той взе една бутилка студена минерална вода и отпи няколко глътки от нея.После затвори бутилката и се разрови из къщата.Намери указателя и после вдигна телефона.Поиска да разбере предишните разговори,от къде се е обаждал събеседника и какво е говорил.
-Благодаря.-накрая довърши той със престорен благодарен тон и после затвори.Ерик продължи да разгръща указателя,макар че очакваше всеки момент бурна реакция от страна на момичето зад него..

Ерик махна ръката й от лицето му леко ядосано,макар че не изразяваше чувство.Той се обърна към нея и я погледна:

-Кажи ми всичко което знаеш.Разбрах от Ник че Листан е загинал.Също така разбрах че той иска да продължа работата му.Какво трябва да знам относно тази "длъжност" преди да започна?-попита момчето и зачака сполучлив отговор.
-"За разлика от него,аз не си пропилявам живота."-помисли си то и после отново зачака.

Той я погледна студено.Сега и това оставаше..Какво ли ще поиска?
-Не се доверявам на непознати хора.Това включва и теб..вампир.-каза Ерик,гледайки я в очите.Разбра че е вампир още от пръв поглед.То си личи сякаш различаваш момче и момиче.Нямаше намерение дори да казва името си.Освен ако тя не му го поиска относно мисията.

Луна влезе в къщата и насочи пистолета си:
-Къде е Сапфира???-в очите й имаше сълзи но и омраза...

-като я намеря ще я убия както тя уби Дарк-каза Луна и се разплака.После изтри сълзите си и се обърна към Ерик:
-Ти кой си???

Ерик погледна Луна и после отново Холиана,този път леко раздразнен.
-Махни си ръцете от мен.-каза той със спокоен но и леко напрегнат тон.Той отново махна ръката на Холиана от лицето си сякаш маха опаковка от вафла и я пусна във въздуха.
-За теб съм никой.-каза Ерик на нея и после погледна другото момиче как сочи пистолет към тях.
-Тя коя е?-попита той,заинтересуван.

-А един вампир никой ли е за теб?-попита той със същия студен тон.Не знаеше дали тя е забелязала,но никой човек нямаше да разбере още от пръв поглед че е вампир.
-Разбира се,не си разбрала.-измрънка той и после се отдалечи от момичето.Той се обърна към Луна.Хвана пистолета и и го хвърли през прозореца сякаш е перушина.След това я погледна със неговия студен поглед.
-Тя..е различна..предполагам че е имала чувства към Листан..-помисли си Ерик,докато я гледаше безизразно.

-Ти приятел на Дарк ли си???Ако да чули за случилото се???-попита го Луна.Тя отново се просълзи леко но не се разплака

-Предполагам..-отвърна Ерик на Луна.Главата му беше обърната към нея,но иначе погледа му следеше студено момичетата които току що влязоха в стаята.Той ги огледа.Не бяха вампири..Със сигурност не бяха.Но имаше нещо странно за тях..
-Не са метаморфмази..тогава остава едно.-помисли си той и погледна едната от тях право в очите,която се оказа Мериса.
-Зоомази.-проговори Ерик студено.

Луна ги видя и ги попита злобно.
-Къде е Сапфира???

-отговорете ми на въпроса-изсъска им Луна и извади от джоба си друг пистолет... :P

Ерик не спираше да я наблюдава.Сякаш очакваше нещо от нея..Всеки момент...
-Мога да ти счупя костите с един замах.-отвърна той със тих но раздразнен тон.Започваше да се ядосва.Стана прекалено населено.Ако някой от тях атакува,щеше да им разкъса вратовете веднагически.
-Не съм го правил от много време.Животни или не,все са едни и същи вратовете им...-помисли си той и продължи да ги гледа.