Домът на Дарк Листан

Дарк затвори очи.Пусна чешмата автоматично и отново се наведе за да си намокри главата.
-Н-нищо..Просто съм..напрегнат..предполагам..-измрънка той и постави ръка на стената.Той дишаше бързо заради студената вода.
-Доста е студеничко...-каза той и се засмя леко.Капки вода падаха от косата му а лампата хвърляше оранжеви блясъци и Дарк изглеждаше по-добре така.Кой би си помислил че ще е по-готин с мокра коса?!

Холи се загледа в силуета му.Изглежждаше привлекателен.Холи го гледаше известно време.Реши че този път мислите му са лична територия и няма да влиза.Накрая не се сдъря и реши да разбере по деликатният начин.
-Искаш ли да ми кажеш нещо?

-Ъмм...незнам..-измрънка той и сведе глава надолу.Не беше сигурен дали да каже..Щеше да е..странно..
-Аз..аз..т-те..не,нищо..-Дарк се спря и замълча.
-..хайде..можеш..-помисли си той.
-Чакай малко..само секунда..-Дарк отново с треперещи ръце пусна чешмата и си намокри главата.После отново я спря и погледна момичето.
-..а-аз..-Дарк отново замълча.

Дарк преглътна и стисна юмруци.Той отново се намокри и си пое дълбоко дъх.
-Добре..слушай внимателно..когато ти кажа това,не искам да го коментираш.Просто казваш каквото ти е на сърце,но не искам коментари като "Ухаа" или "Брао бе".Бъди сериозна или ако не можеш да кажеш нищо,просто не ме гледай и замълчи.-Дарк искаше отново да пусне чешмата но вече замръзваше от студ.
-Ето я и новината..осъзнах я вчера..-мина малко време през което Дарк се подготвяше.
-Хайде..хайде..каквото ще да става!-помисли си Дарк и затвори рязко очи и стисна зъби.
-Холиана-Жулиет Уинтър,харесвам те още няколко дена след като се запознахме и по-дяволите не казвай нищо.-Дарк се осъзна и разбра че току що беше казал каквото искаше да каже..Той си удари главата в стената и отново пусна чешмата.Този път така беше развинтил кранчето че водата течеше сякаш за последно.

Холиана го послуша и не каза нищо.Опасяваше се,че има и нещо с което не може да се съгласи.Трябваше да го погледне,нямаше начин да стои и да не го гледа.Тя отметна един кичур коса и приклекна.Обърна лицето на Дарк към своето.Гледаше го право в очите,дори и да знаеше че това вероятно го наранява.

Дарк усети как пулсът му се ускорява.Той затвори очи и преглътна.
-Може би не трябваше да го казвам..-помисли си той но не можеше да направи нищо друго освен да изслуша това което Холиана има да му казва.
-Хайде.Ако ще ме нараняваш,направи го бързо и рязко.-каза Дарк но не отвори очи.Той просто седеше там,чешмата беше пусната до край и се надяваше че това което ще чуе да не го убие..

Холиана се пресегна и спря водата.Отново погледна лицето на момчето.Реши,че не е нужно да казва каквото и да било.Тя просто го целуна бързо с надеждата,че няма да стане никакъв инцидент.
-Не искам да те наранявам-прошепна му Холи.

Дарк си отдъхна.Отново му стана горещо и се закри с една мокра хавлия.
-Знаеш как е когато ти стане горещо,нали?-попита Дарк през хавлията и се усмихна,макар че Холиана не го виждаше така.Той дишаше бавно за да се успокои.За щастие страшното мина.Изведнъж от прозореца на банята влезе една сова.Това беше совата на Дарк.Тя носеше две писма.Дарк махна хавлията.Изглеждаше блед.Той си протегна ръката и совата кацна на нея.
-Какво ми носиш сега..-помисли си той и взе писмата.На тях пишеше едно и също:
Ученици,моля ви да си купите костюм за бала преди да е станало прекалено късно!
Дарк въздъхна и отново се закри с хавлията.
-Ще отиваме да купуваме костюми..нека само малко..се разхладя..-измрънка той и подаде писмата на Холиана да ги прочете.

Холиана очакваше по-бурна реакция,но се радваше че не е станало нищо лошо.Не знаеше какво да мисли и й беше малко трудно.
-Целият си мокър-отбеляза Холи.
Взе друга кърпа и попи няколко капки вода които се спускаха по лицето на момчето.
-Добре си нали?

-Напълно..добре де..малко съм задъхан но не искам да се оплаквам..сега трябва да отида да си купя костюм преди да получа още едно писмо..-Дарк стана и взе кърпата от ръката на Холиана.Той подсуши косата си,разрошвайки я от всички страни и застана пред огледалото.Слънцето напече през прозореца и лъчите затоплиха измръзналото момче.
-Приличам на Елвис.-измрънка той и се усмихна леко.

-Значи признаваш че Елвис е красив?-Дарк се засмя тихо и погледна огледалото,но предимно гледаше отражението на Холиана в огледалото.Златистите му очи гледаха спокойно ту отражението на момичето,ту неговото отражение и всеки път щом погледнеше неговото се усмихваше леко подигравателно.

Дарк се засмя.
-Хвана се.-каза той и отвори огледалото.То беше всъщност шкафче.Дарк извади един гребен и се пооправи малко а после взе една ябълка.
-Една сутрин откраднах една ябълка и я скрих тук.Никой не предполагаше че в огледалото има шкафче.-каза Дарк и отхапа малко от ябълката.Тя беше свежа и червена.
-Макар че после ме хванаха и трябваше да се преобразявам в куче и да се крия в парка.-добави Дарк и затвори шкафчето.

-Откраднал си ябълка?
Холиана изглеждаше малко развеселена.В очите й се бе появил дяволит пламък.Изглеждаше щастлива,но имаше и нотка на жестокост в действията й.
-Интересна случка.

-За отмъщение.Има едно лигаво богаташче в оная къща и все се пери,макар че ме харесва.Веднъж ме нарече грозно патенце и ми намигна.Аз повърнах веднага след това и на следващият ден вече имаше плакати във шкафчето ми с името "Грозното патенце".Дори и госпожата така ме наричаше.Накрая ми писна и реших да открадна една ябълка от тях като наказание да не ме закачат.След като ме хванаха незнайно как хукнаха да ме гонят и от там вече съм ти разказал какво стана.-каза Дарк.

Още едно писмо дойде.Този път имаше и предупреждение.Дарк се ужаси и бързо побягна към стаята си да се преоблече.Изведнъж се чу едно туп.После и едно крещяне.
-Добре съм..спънах се в един стол!-след малко Дарк излезе и бързо се оправи пред огледалото.
-Трябва да тръгвам!Веднага се връщам!Ако искаш ела с мен но ще бъде странно да тичаш до куче.-Дарк се трансформира и бързо се насочи към вратата,без да забелязва че е затворена.Още едно туп се чу.После ръмжене.Накрая вратата беше отворена и кучето излезе тичайки като лудо.

Холи го последва.Гледаше да не избързва много и да тича с неговата скорост но често малко избързваше и се налагаше тои да я настига.Накрая стигнаха до магазина и влязоха.Запътиха се към щанда с мъжките костюми.

Дарк и Холиана влязоха в къщата.Дарк веднага изтича до тоалетната за да се успокои и да се разхлади,а после и да се облече.
-Май целувката е била прекалено гореща за мен..-помисли си той и си наплиска лицето.Усети как нече дишаше свободно.Отиде да се преоблече и се среса.Изведнъж чу камбаните.Той се уплаши и излезе от банята.Хвана Холиана която вече се бе облякла с магия и двамата бързо се насочиха към замъка.

Дарк и момичето влязоха в къщата му.Дарк затвори вратата и погледна с лек раздразнен поглед.
-Така,първо:Няма да променяш външния си вид когато си в училищна територия.Тъй като си нова,не искам да пишеш 30 реда РП.Второ..как го направи?!И трето..Ще ми кажеш ли какво е пазителска...изобщо какво щяло да стане с мен?!-попита Дарк и погледна объркано момичето.

Дарк Листан написа:Дарк и момичето влязоха в къщата му.Дарк затвори вратата и погледна с лек раздразнен поглед.
-Така,първо:Няма да променяш външния си вид когато си в училищна територия.Тъй като си нова,не искам да пишеш 30 реда РП.Второ..как го направи?!И трето..Ще ми кажеш ли какво е пазителска...изобщо какво щяло да стане с мен?!-попита Дарк и погледна объркано момичето.

-първо:еру промени външния ми вид а не аз!!!второ:не знам.еру само каза "сърцето на луна отключи се"и трето знам само че се появяват като поискаш кураж.-каза му луна леко раздразнена.започна да обикаля в кръг мислейки как се е случило всичко това с еру и изведнъж се подхлъзна на нещо подобна ситуация:

-Това..яйце ли е?-попита той докато държеше падналото момиче.После я остави и се изкашли.
-Холиана ще ме убие..сигурен съм..-помисли си той и погледна отново ядосано.
-Аз съм Зоомаг.Виж.-Дарк се превърна в чисто-черно куче и погледна Луна.
-Сега ще видим как ще реагираш..-помисли си той и кучето погледна с яростни очи момичето.
-Все още не разбирам какво се случи..да не би да съм навлязъл в друг свят?-помисли си Дарк учудено но отвън изглеждаше все така ядосан.