Домът на Дарк Листан

Дарк се ядоса и реагира толкова бързо че никой не видя кога ръката му се появи на няколко милиметра от шията на Сапфира.
-Знам омразата ти към Холиана.Но в момента няма смисъл от това.Просто си стисни зъбите и го преодолей..и внимавай какво говориш за момичето до мен..или ще се сбием,или ако се сбием сигурно ще загина защото съм сто процента сигурен че се биеш нечестно.-Дарк си свали ръката и си отдъхна.
-Така..първо,не очаквай да нараня Холиана по какъвто и да е начин..Дори и да ме накараш.Предпочитам да намеря втората част която се намира тук някъде в тоя район.-каза Дарк вече по-спокоен,макар че още чувстваше онзи изблик на ярост в себе си.
-Кога започваме?-попита той.Хвана ръката на Луна по-здраво но винаги внимаваше да не я нарани.

Дарк погледна объркано Сапфира.
-Ъмм.."мъжка десница"?!Тоест..за да се държи добре с мен,трябва да й бъда лошото момче без да взимам със себе си..други момичета?Дори ако са..част от организацията?Брей..много е била ревнива.-измрънка Дарк замислен.Не вярваше че има такива жени но сега вече като се замисли,започваше да се уверява.
-Но..не разбираш..аз..просто не мога да се появя пред Холиана..тя преди само ме целуваше и прегръщаше а сега след като сме..знаеш..просто не знам как ще реагира..незнам АЗ как ще реагирам..-Дарк се спогледна притеснено.Едната му ръка започна да трепери леко заради студения полъх идващ от никъде но той се стегна.
-Няма ли друг начин?-попита той.

-Аз съм й приятелка и се надявам че мога да ви помогна-изведнъж каза Луна и стисна ръката на Дарк по-силно

Дарк се обърна рязко.
-Луна..-помисли си той.Не можеше да повярва че тя би направила това за него..Но..ако Холиана разбере че той чувства нещо повече към Луна,не беше сигурно какво щеше да й направи.
-Не..-отговори бързо той и пристъпи една малка крачка назад.Той притисна Луна до себе си без да показва нищо лично и стисна ръката й отново внимавайки да не я нарани.После се обърна към Сапфира.
-Очаквах да нараня момиче?!Ще ти се..е..предполагам че тя се е променила доста..имам предвид,Холиана.Хей..имам идея..Ами ако и аз се променя?Ако само си подкъся косата леко и си облека по-светли дрехи..няма да ме познае лесно..и заедно с това момиче до мен..ако тя е с мен,тогава..Холиана със сигурност ще ме разпознае..-Дарк се обърна към Луна отново.
-Съжалвам но не можеш да дойдеш с мен..ще стоиш вкъщи и ще ме чакаш..спокойно,ще се оправя.-Дарк се опита да успокои Луна но не беше сигурен дали успя..

-НЕЯ НЯМА ДА ДОКОСВАТЕ.-каза Дарк строго със леко прегракнал глас.Не знаеше какъв е този "отличителен знак" но не му харесваше как звучи а и писъците също не му харесаха..
-К-какъв е този отличителен знак..?-попита той.Щеше да позволи на него да направят всичко,само да не наранят Луна.
-Какво показва?За какво..служи?-попита Дарк отново.Той притисна Луна до себе си.

-Ам...добре-каза Луна.Тя сведе глава след това допълни:
-Аз...ще си тръгвам...-и излезе навън.Луната бе изгряла.Изведнъж нещо стана и Луна държеше пистолет.Косата й се бе разхвърчала навсякъде и тя бе с различни дрехи.Отиде до улицата и уби няколко човека.Един от хората които тя уби бе също ангел на мрака и се разлетяха пера от крилете му.Около Луна се разхвърча кръв.Незнайно защо Луна бе станала зла...

Дарк чу изстрелите и...

Дарк видя че Луна излезе навън и реши да я последва.Виждаше че тя не е същата която беше и се страхуваше за нея..Той само погледна Сапфира и тръгна без да каже къде и защо..

Дарк видя че Мериса и Луна излязоха навън.Той ги последва бързо и в следващия миг чу изстрели.Веднага усети към кого бяха..Той се превърна бързо в полу вълк полу куче и застана пред коршумите.Те уцелиха гърдите на животното и то падна на земята,кървейки.
-Оуч..болеше..-измрънка той и се изправи бавно..

Луна не си спомняше за Дарк.Тя бе в нещо като транс и нищо не помнеше...Без да се замисли тя започна да стреля срещу Дарк а после и срещу Мериса

Дарк се учуди от това но реши че няма време за чудене..Той бързо побягна към Мериса и я блъсна от пътя за да не я уцели куршума.
-Размърдай се преди да си станала на швейцарско сирене!-извика й кучето и после се обърна към Луна.
-Осъзнай се!Това съм аз,Дарк Листан!Оня по който си падаш!-Дарк не знаеше какво друго да измисли..

Луна продължаваше да стреля.Първо по Дарк а после по минувачите.Тя се изкикоти много гадно и застреля едно момченце.Злобна усмивка се появи на лицето й.След като уби поне около 10 човека отново косата й бе направена на две малки опашки,дрехите й бяха с тези с които бе като отиваха към дома на Дарк.Тя отново си бе същата...но обляна в кръв.Тя падна на земята

Дарк не знаеше какво да каже,нито направи..Той първо се притича до момчето и се превърна в човек.Изкара си пръчката.
-Епискей.-детето се съживи но беше изпаднало в безсъзнание.Дарк после дотича до Луна и я погледна.
-Незнам какво стана току що..но както тик зазах,няма да позволя нищо да ти се случи докато съм с теб..-Дарк направи същото заклинание и на нея и нейните рани също изчезнаха.Може би щеше да има леко главоболие и все още бе в безсъзнание но поне сега всичко е наред...Дарк отново се превърна в куче-вълк и погледна луната.После се обърна към Мериса.
-Добре ли си?-попита я той.Раната на гърдите му кървеше но кучето не обърна внимание на това.Мериса кимна и той се обърна към Луна.
-Луна..Луна,осъзнай се..-говореше й той тихо.Усещаше как му се вие свят.
-ЛУНА!!-Дарк й изкрещя със всичка сила,надявайки се да се събуди.

Луна отвори очи.Тя видя че по дрехите й има кръв и по косата й също.Момичето стана.Тя се приближи до Дарк и го попита:
-К-какво е станало тук???

Кучето я погледна и си отдъхна.
-Добре ли си?-попита я той.Искаше камо да разбере дали Луна отново е себе си и дали е добре.
-Как се чувстваш?Ти..започна да убиваш невинни хора наред..и..незнам какво стана..-Дарк измрънка другото освен въпроса за да не може Луна да го чуе.

-Добре съм...-като Луна забеляза раните по тялото на Дарк каза-Д-Дарк..т-ти кървиш...аз ли съм виновна...ако е така обещавам че ще направя абсолютно всичко което поискаш и ще се грижа за теб докато не се оправиш...

-Спокойно..нищо ми няма..просто един куршум,това е..спокойно,Мериса ме застреля по погрешка..мислех че стреля по теб и..поех удара вместо теб..така де..Аз ще се оправя..сега,Луна..искам да ми кажеш какво стана..какво си спомняш?-попита Дарк.Черното куче отстъпи няколко крачи назад и легна на земята.
-Не ме гледай.Бях се притеснил и сега се радвам че си добре.-обясни той,макар че не беше всичко истина..

-спомням си само че като излязох навън и погледнах луната стана нещо странно...сякаш бях в нещо като затвор...не можех да изляза...не знаех какво става...изведнъж забравих всичко...дори забравих чуството което изпитах към теб когато се целувахме в басейна.-каза Луна

Черното куче погледна замислено Луна.Като в затвор ли?Какво значи това?Болката обаче надделя и Дарк изпъшка тихо.
-Ъмм..нямаш ли си поне идея какво може да те е накарало да направиш това?-попита той,прикривайки болката в тона си като загрижен тон.