Домът на Дарк Листан

Дарк я погледна изумено и в следващия миг се превърна в човек и я погледна ядосано.
-ЗНАЧИ ТИ ПУКА САМО ЗА МОЕТО МНЕНИЕ А ЗА ДРУГИТЕ НЕ?!КАКВО ТИ СТАВА?!НАЛИ КАЗА ЧЕ КАКТО АЗ ТАКА И ДРУГИТЕ НЕ СА ПРОСТО ПОДЧИНЕНИ?!НАЛИ КАЗА ЧЕ СМЕ ЧАСТ ОТ НЕЩО ГОЛЯМО И ЧЕ НАШИЯ ГЛАС ВИНАГИ ИМА ЗНАЧЕНИЕ?!ИЛИ ЗАБРАВИ ТОВА?-разкрещя й се той ядосано.Не можеше да се примири с тая мръсна и нечестна работа..

Дарк беше готов да откачи и да нападне Сапфира но всъщност удари по масата и му се разкървя ръката.
-ТЯ..НЕ Е..-Дарк отново усети че щеше да направи нещо гадно.Усети че въздухът му спира.Започваше да губи кислород.Той бързо изтича до банята,подминавайки останалите..Влезе в банята и се опря до студените плочки на стената.Не спираше да си мисли за това което Сапфира каза за Холиана и още повече се ядосваше..Започна сериозно да си губи въздуха но пусна силно и рязко чешмата и си наплиска лицето...

Дарк погледна слабо нагоре към вратата.
-Д-да!Д-добре с-съм!!-изкрещя той с всички сили,кашлейки леко..Още и още се ядосваше..Каква е тя че да съди Холиана?!Как може да я нарече...
-АААХХХ!!!!!!!-изкрещя с всичка сила Дарк,ядосан и разярен но после напълно си изгуби въздуха и започна да се задушава.Започна да си мисли за нещо друго..сети се че точно тук Холиана му бе казала че е красив..тъкмо да получи малко въздух и веднага след като го поеме отново се паникьосваше и се задушаваше.

Дарк извърна глава настрани но продължаваше да вижда Холиана пред очите си.
-Аз..мога..сам..д..-Трейн вече не можеше да говори.Просто нямаше достатъчно въздух..Усещаше как пулсът му се забавя все повече и повече..Започваше да кашли леко.Той се плъзна по стената и от там на пода.
-Мамка му..не..няма да искам помощ..тя..аз я уважавам но..тя мен не..тя..-вече не знаеше какво мисли..

-Ще живея..за да..защитавам хората..които са..важни за мен.-помисли си той.Не знаеше от колко дълго вече е беш въздух..Всичко му се струваше еднакво..минути,секунди,часове..
-А когато те умрат..и аз ще умра..-помисли си той.Усещаше че главата го боли много от липсата на кислород..

Дарк си пое дълбоко въздух и се изправи.Залиташе от време на време но се приближи до вратата и я отвори.После седна на един стол до стената и започна да вдишва бързо въздух.Главата все още го болеше но той се опита да го прикрие,като криеше ръката си с лицето си.

Дарк дишаше задъхано и отново си скри лицето с ръката.
-Д-добре съм..-измрънка Дарк и се изкашли тихо.Още беше изумен че видя Холиана пред очите си и че тя го спаси..

Дарк го взе това нещо и го изспи до половината а после го плювна.
-Да ме отровиш ли се опитваш?-попита той отвратено като подаде чашата на момичето и си избърса устата.Оная отвратителна течност нямаше да подадне отново в устата на Дарк..Реши че е време да ги остави малко на мира и да отиде до Бобатон да види какво е изпуснал и стана от стола.
-Ще се върна след няколко минути.-каза той и излезе от къщата си.Оттам влезе в кухото дърво посред улицата и се появи във двора на училището,след което се насочи към мястото където учиха летене..

Дарк се върна в къщата си и седна на дивана,замислен.Видя че всички членове отново стоят тук..
-Те какво правят т..а,да..Домът ми е техния щаб..-помисли си Дарк,сещайки се какво каза по-рано..Тогава се сети и за илюзията на Холиана която го целуна и той се събуди..
-Интересно как..-помисли си той замислен..Този въпрос го подсети за Луна..Той си спомни че сигурно тя сега се чуди къде е и отново стана от дивана.
-Отивам до едно място..-каза той.После си взе якето в ръка и тръгна към къщата на Луна..

Дарк и Луна влязоха в къщата.Дарк направо си закри лицето като видя двете момичета по бельо в къщата му.
-Сега..ще го кажа само веднъж..Искам..да си вземете сутиените,бельото,гримовете и другите неща от земята,леглото,масата или изобщо дето сте ги навряли.Това все пак не е ДЖУНГЛАТА НА ТАРЗАН ЧЕ ДА СЕ РАЗХОЖДАТЕ СЯКАШ СТЕ У ДОМА.Моля ви се.-каза Дарк като на последните думи той ги погледна умолително.
-Така..какво стана?-попита Дарк.Най-накрая да се върнат към темата..

Дарк се ядоса.
-Я НЕ ГОВОРИ ТАКА НА НЕЯ СЯКАШ СИ КОЙ ЗНАЕ ПО-ВАЖНА ОТ НЕЯ ЗАЩОТО МОЖЕ ДА ИЗЛЯЗА ИЗВЪН НЕРВИ.-Дарк се усети и се изкашли.
-Е..моите извинения,но не искам да говориш така на..момичето.-той не искаше да разкрива името й пред другите..

Луна стисна ръката на Дарк и му прошепна.
-тенкс...

-Тя ми е..съветничка и е много важна част от тази организация..Тя е най-мъдра от всички,даже и от мен,затова и нейното мнение ще се изслушва.Моля,уважавайте я.-каза Дарк и си дръпна ръката от тази на Мериса.Той постави чашата с уиски на масата и бързо се изправи.Той си протегна ръката към Луна за да я хване и после я придърпа към себе си.Луна подмина притеснено Мериса и застана до Дарк.
-Така..Сапфира,каза че ще уведомяваш за търсенето..Какви са новините?-попита той и се обърна към Сапфира.Искаше по най-бързия начин да отклони подозрителните погледи от Луна.
-Добре ли си?Спокойно,докато съм с теб нищо няма да ти се случи..Просто се опитай да се държиш естествено..-прошепна Дарк на Луна,така че никой друг освен тя да не го чуе.