Домът на Луна Муун

Дарк спря и падна на колене от кикотене и смеене.
-Знам знам..буферите липсват..сега не мога да ги мъкна..-измрънка той и отново се засмя..Той не знаеше какво говори,камо ли какво ДА говори.
-Аз мога и да танцувам!-Дарк започна да се върти и да прави странни движения и после отново се засмя.
-Никой не може като мен!-добави той и продължи да се смее.

На Луна й писна да слуша тъпотийте му и за да спре тя започна да го мляска."дано тва да го накара да млъкне"помисли си тя.Дълго се мляскаха и накрая спряха.
-По-добре млъкни и не ме карай пак да те мляскам-каза тя

-Емм..тук вече зацепих..май започнах да изтрезнявам..ти как мислиш?-Дарк се изкикоти.После разбра че сигурно не е така.
-Долу-горе..или горе-долу..незнам,как беше думата?-попита той и погледна замислено тавана.После земята.И после пак тавана и пак земята и накрая погледна Луна.

-Оффф...Дарк казва се горе-долу-отговори му Луна но изведнъж й пречерня-болката отново се върна и раната се разкървави.Толкова я болеше че направо изпищя...

Дарк веднага се осъзна сякаш някой му направи магия за изтрезняване веднага щом Луна изпищя.
-Луна!-каза той бързо и стреснато и погледна Луна.Раната й отново се бе разкървяла.
-Добре..Легни на земята и не се напрягай.-Луна направи това което Дарк й каза и тя легна на земята,от време на време пъшкайки леко.Дарк я погледна притеснено и докосна раната й с студените си ръце за да направи нещо като компрес.Точно в този миг осъзна наистина колко е нежна кожата на Луна и без да осъзнава плъзна ръката си нагоре с няколко сантиметра..Луна го погледна учудено.
-Съжалявам!-каза Дарк бързо и дръпна ръката си,поглеждайки настрани..

Луна не остана по-назад и също плъзна ръката си по тялото му.
-Тялото ти е много силно-каза му тя и му намигна сладко

Дарк първо се беше изумил от действието на Луна но после се усмихна меко.
-З-значи..ми позволяваш да..докосвам..твоето тяло?-попита той със треперещ глас.Беше почти сигурен че тя няма да му позволи или че ще го халоса по главата но всъщност нещата не отидоха натам...

-разбира се-каза му Луна и отново прокара ръка по тялото му."малеее до къде стигнахме"помисли си Луна и се изкикоти

Дарк отново се усмихна.Той си съблече ризата и скръсти ръце.
-Уау..кой би си помислил че сме толкова смели че да стигнем дотук?-помисли си той и отпусна ръцете си.Той се замисли леко и с трепереща ръка докосна отново раната на Луна и от там отново продължи нагоре с няколко сантиметра.Дарк преглътна и си затвори очите.
-Амм...твоето е..меко..-той трябваше да върне комплимента който Луна му прати и това беше най-подходящия изказ..така де..интересен..

Луна чу музиката и отиде навън да види какво става.Тя видя колата й в нея едно момиче и попита.
-Мога ли да Ви помогна с нещо???

-Ам...добре влезте.-каза Луна и я вкара вътре.После се обърна към Дарк и му каза:
-По-добре си сложи ризата преди да е хлътнала по теб-и се изкикоти а после се обърна към Ванеса.
-За какво искате да говорим???

Луна усети ще скоро отново ще се трансформира и ще почне да убива и бързо изтича навън без да каже нищо.Точно като излезе се преобрази.Дарк и Ванеса чуха няколко изстрела и след тях Луна влезе в къщата.По дрехите й имаше кръв но тя не й обръщаше внимание.Само прошепна на Дарк:
-Пак убих няколко човека

Дарк тъкмо си обличаше ризата когато чу силен шум отвън.Той погледна Луна и хвърли ризата,без да я облича.
-Остани тук.-каза й той и тръгна навън.Видя една смачкана кола,същата с която дойде тази "Ванеса" и изтича до колата.Той видя че момичето отвътре е изгубило съзнание и хвана дръжката.Той я издърпа с всичка сила но нищо не стана.Накрая се отдалечи и си извади пръчката.
-Експелиармус!-извика той и вратата фръкна във въздуха.Дарк я пренебрегна и извади момичето от там.Той я положи на земята и се надвеси над нея.
-Хей,добре ли сте?-попита я той.Огледа лицето й с подозрителен поглед..имаше нещо познато но..не беше сигурен какво..
-Ами разбира се..напил си се и сега всичко ти се струва познато..-помисли си Дарк и си насочи пръчката към Ванеса.
-Епискей.-раната на челото й изчезна и Дарк остана надвесен над нея докато не се събуди.Надяваше се да не й пречи че не носи риза или тениска или някаква горна дреха.
-Хайде..събуди се..нали вече нямаш рана..-помисли си Дарк и отново погледна Ванеса с жълтите му очи.

Дарк се стресна.Не искаше хора да умират в ръцете му.Изведнъж видя как Ванеса се променя..Тя явно беше метаморфмаг.Дарк я погледна подозрително.Ванеса много приличаше на..
-Х-Холиана..-изстена Дарк със треперещ глас и пристъпи няколко крачки назад.Ще му се да не беше гледал към катастрофата..Дарк не казваше нищо.Не можеше да мисли,нито да говори.Просто беше ужасен от гледката.Накрая реши да направи това което трябваше да направи.Той я взе в ръце и по най-бързия начин я отведе до нейната къща.Докато я носеше,раната му се отвори леко но беше нищо сериозно.Той влезе в къщата й и я положи на дивана.После веднага побягна с всичка сила към къщата на Луна но не влезе в нея а остана под дървото,задъхан и замислен.

Луна излезе и замахна с пръчката си.Къщата стана мрачна...басейна бе отзад...имаше двор с изсъхнали цветя...около къщата бе мрачно...

Стаите бяха мрачни иначе си бяха същите без стаята на Луна.На едно дърво имаше закачена люлка.Луна седна на нея и се замисли.

Луна пристъпи към Дарк и го прегърна.
-Дарк ще продължим ли???-попита го тя.Луна говореше за опипването преди да ги прекъснат.

Дарк погледна котето и го взе в ръце.Видя писмото и някаква верижка.Дарк взе писмото и го разгледа.
-Тя те прати,нали?-попита Дарк а котето го погледна и после измяука силно.
-Знаеш ме не разбирам котешки.-измрънка Дарк и остави котката на Холиана на земята и тя се върна при собственика си.Дарк остана с писмото в ръка и погледна към Луна.Той се усмихна меко и пъхна писмото в джоба си.
-Ъмм..ако не те притеснявам..-измрънка той и двамата с Луна влязоха в стаята.Те седнаха на дивана и Дарк от време на време преглътваше,очаквайки отговор.

Дарк усети че се зачервява леко но все пак разбра отговора на въпроса си.
-Така значи..-помисли си той и се съвзе.Ръцете на Луна бяха леко студени но все така нежни и веднага след като докоснаха тялото му,Дарк потрепна леко.Той си пое дълбоко въздух и накрая запази хладнокръвие.
-Ъмм..лимит,някакъв да има?-попита той,за да бъде сигурен преди да направи същото което прави и Луна.Знаеше че някой жени са доста опасни когато ги..ядосаш..

-пипай където поискаш-каза Луна и се усмихна дяволито.Тя продължи да го опипва изведнъж се усети и тя го попита.
-а при теб някакъв лимит има ли???