Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Матю сведе глава надолу,малко се чувстваше виновно..имам предвид,Марбал също би трябвало да бъде поне усмихната..нали тя достави такова удоволствие на Матю,не е честно тя да е тъжна а той да е спокоен..

Матю разклати глава,да но не е честно..
-Не съм казал това.-измънка той тихо и погледна настрани.

-НО си го помисли.-засмя се Холиана...
Тя сложи бързо дланаи на устните си..
-Не че съм ти чела мислите.

-Оу радвай се че не си.-отвърна й Матю и се усмихна меко.

Някакъв силует със красиво-сребриста но мокра коса се движеше по улиците.Носеше голяма черна мантия,сложил ръце в джобовете си а дъждът безмилостно го затискаше отвсякъде..Бледо-лилавите му очи погледнаха към голямата сграда,от където се виждаше Холиана на перваза..

Погледа на Холиана се рееше в небето..

Среброкосия мъж почука на вратата.

-Да приютите един вампир.-отвърна Ерик и вдигна глава.Сребърната му коса бе полепнала по лицето му, а лилавите му очи искряха в тъмнината..

Ерик се усмихна слабо и изнемощяло.
-Добър вечер,Холиана.-радваше се да я види.. след толкова много време..

Ерик я прегърна силно..
-Холи..Съжалявам..за всичко..

Ерик се усмихна.
-Какво се е променило докато ме нямаше? Как са Марбал и Мериса? Как е организацията.. Или по-важно..Как се чувсташ ти..?-той я погледна със мек поглед..дълбоките му, светло-лилави очи придаваха топло чувство.

Ерик се усмихна..Дома й си беше също както преди..

Единственото по-различно бе факта,че беше съвсем празен.Само прислужници и камериерки се ражождаха по коридорите..
Холиана заведе Ерик в стаята си,която беше наи-уютна от всички в замъка

-Холиана.-започна Ери, оглеждайки се..
-Къде ти е.. останалия персонал?

-Освободих ги..Нямам повече нужда от тях-усмихна се Холи

-Ще ми кажеш ли какво се е случило с .. всичко?- Ерик просто не разбираше.. сякаш нещо огромно липсва..

-Ами..След като си тръгна,доиде душата ти,но после просто не се получи и разпуснах организацията.
Холиана изглеждаше щастлива от този факт