Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Душата ми вече я няма.-усмихна се Ерик.
-Провери във стаята в която си го оставила.. той вече е нищо повече от.. прах.

-Важното е че ти си тук.-Холиана го прегърна..

Ерик я целуна нежно.
-И аз..а какво стана с Мериса и Марбал?

-Мериса все още е тук...Мрбал си замина заедн с Джош.-обясни Холиана.

-Разбирам.-кимна Ерик..той всъщност беше забравил много неща..и от толкова много мислене за Холиана, той просто накрая забрави каква им бе връзката..защото мислеше че тя го мрази.

Холиана се усмихна..
-Сега ще ти донеса сухи дрехи..Гладен ли си?

Ерик поклати глава.
-Всъщност не.. само подслон ще ми е достатъчно.

-Но,може да изтинеш а `и вечерята вече е готова..
Холи направи тъжна физиономия.
-Но щом това искаш,добре

Ерик се усмихна слабо.
-Значи така..а какво стана с организацията ти..?

-Щаба се премести в Англия,където управлява друг,не знам коя е,не я познавам...
Холи се ухили

Ерик кимна смутено..
-Оу..а сега ти.. просто чакаше да се върна? И се отказа от всичко?

-Да..Отказах се от всичко...Но не съжалявам..
Холиана се усмихна..

- .. и защо се отказа от всичко..? - попита тихо, с трептящ тон, Ерик и погледна настрани. Видима вина се четеше в очите му. Е, няма значение.. поне сега той бе много по-силен от преди, макар и да не го показваше. Характера му бе същия но .. защо всичко се е променило толкова много докато той го нямаше.. сякаш без него, Жулиета е нищо.. което не е вярно.

П.П:Окей, няма проблеми! :whistling: