Симона Лафет Съб Мар 28, 2009 10:07 pm
Симона Лафет. Учителката по астрономия стоеше пред врата,а студеният вятър галеше лицето и. Тя се повъртя и тръгна да си ходи, но Мег я спря. Отвори и каза:
- Здравей!- ръководителката на първи курс се обърна и се усмихна. Поздрави:
- Здравейте госпожо Фокс. Добър вечер, какс те питах се дали може да поговоря с вас насаме?- Меган отвърна:
- Ела влез на вечеря. Ще бъде забавно!- учителката се изчерви, погледна надолу в Земята и отрече, но Мег настоя:
- Хайде! Моля те! Не се притеснявай!- Лафет подари и една усмивка и с весело лице добави:
- Защо не?!- и двете влязоха. Симона се запозна с другите и седна на един стол. Сервираха вечерята и Всички започнаха да се хранят. Прислугата изля вода върху преподавателката по астрономия. Тя се стресна и хукна нанякъде. Незнаеше къде отива, но трябваше да стигне някъде суха. Качи се по стълбите на втория етаж, а след нея тичаше Меган. Симона хлопна зад себе си вратата на банята на Меган и се сгромоляса. Меган понечи да отвори, но отвъре се чу глас:
- Не отваряй! Моля те!- Госпожа Фокс се замисли и послужа срамежливката с интересното изчезване. Меган слезе долу отново и поясни на всички:
- Тя е добре! Ще слезе след малко.- те се съгласиха , а ръководителката на 1 курс се изсуши, оправи се на огледалото и слезе с бавна походка по стълбите. Зае мястото си, а после малката Кристен пожела да пеят на караоке. Сладурана изпя Бански на лалета и всички заракопляскаха. Малката беше като славейче. Със страхотен глас и изражение. Детето пожела:
- Нека ни попее гостенката!- тя отрече, но след тъжната физиономия на Кристен се съгласи. Излезе напред и запя плахо:
In this world you tried,
Not leaving me alone behind.
There's no other way,
I pray to the gods let him stay.- Галсът й звънеше като прекрасен звук, празник за учите. Госпожа Фокс каза:
- Хайде по силно!- Симона пое въздух и започна:
-In this world you tried,
Not leaving me alone behind.
There's no other way,
I pray to the gods let him stay.
The memories ease the pain inside,
And now I know why.
All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you'd be here.- прия всяка нейна дума дума всички сякаш се пленяваха. Прислугата, семейство Фокс и дори стените бяха вперили поглед в нея. Тя продължаваше:
All of my memories keep you near,
In silent whispers, silent tears
Made me promise I'd try,
To find my way back in this life.
Hope there is a way,
To give me a sign you're okay.
Reminds me again it's worth it all,
So I can go home.
All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you'd be here.
All of my memories keep you near.
In silent whispers, silent tears.- По небесно- сините й очи се появиха сълзи. Тя наистина умееше да въздейства с галса си върху хората. И продължаваше:
Together in all these memories,
I see your smile.
All of the memories I hold dear.
Darling you know I'll love you,
Til the end of time.- Меган заплака, а Едуард я гушна. Кристен пляскаше с ръчички, а Лафет не спираше:
All of my memories keep you near
In silent moments,
Imagine you'd here.
All of my memories keep you near,
In silent whispers, silent tears.
All of my memories...- Накрая тя наистина се разтрои. Всички ръкопляскаха. Поздравиха я , а тя безмълвна като в повечето моменти хукна към входната врата с думите:
- Той беше много скъп за мен! Съжалявам.- Кристен извика:
- Кой?- Мони, отваряйки врата промълви:
- Дядо ми. Бях на 9, съжалявам.- и тя излезе. Фокс погледана, но видя само силуета на момичето, тя наистина беше странна...
След като закусиха в трапезарията,се надпреварваха,коя ще стигне първа до втория етаж.Стигнаха равни,естествено Мег не държеше да победи,а да се позабавляват.Детето я целуна по бузата и я прегърна.Мег нея също.
