Домът на Меган Фокс

-При мен такива филми не минават.Просто....наистина се изкарвам извън нерви с Кристен.Идва ми да я пратя в укротителен дом или пансион,та там да я научат да не се държи като първобитна...-изплямпа си мъките и намеренията Мег и каза:
-Ей сега се връщам,само да ида да я видя,какво прави-посочи стълбите тя...Но щом се качи се чу проницателен писък,който огласи замъка,околностите и стигна чак до Бобатон.Джейн.............

-Дъщеря мииииииии....дъщеричката ми!-крещеше докато ронеше сълзи над студеното тяло на детето си.Небето се смрачи,стана черно,заплака с нея.Дъждът се сипеше по отворения прозорец точно върху главата на Меган.Косата й беше мокра,лицето също,спиралата й се разтече,сълзите й продължаваха да се ронят без да спират.Детето не се бе оправило от болестта и може би само бе изгубило съзнание,но Мег беше с такова препълнено съзнание,че като я видя,студена,затворила очи,не се събуждаща чашата за нея преля.Тя плачеше,дъждът валеше.Тя крещеше,светкавиците гърмяха.Красивото й лице,бялото й лице от порцелан се обливаше в черен молив и спирала за очи,небето беше черно.....................................

-Добре,щом така казваш сигурно ще се събуди скоро...-загледа жалостиво детенцето Мег и добави-Въпреки всичко ти благодаря страшно много.-прибави тя.Имаше нужда и тя да си почине,затова и се поклатушна леко......

-Благодаря за загрижеността и след изпепеляващ поглед,че е казала "благодаря" за 100-тен път,тя се изнесе под зоркия поглед на Джейн и си легна в една от стаите,по-точно най-близката.Чудеше се къде е Едуард,но заспа веднага щом легна..........

Мег спеше до 12.43 на обяд,когато се събуди.Веднага изтича до стаята на детето,там стоеше Едуард и явно я чакаше да се събуди,детето беше многозначително по-добре.Той гледаше странно.Тя отиде до него.Каза:
-Какво има?
-Трябва да замина.-каза той с тъга в гласа си.
-Но къде ще ходиш!?!За колко време!?!-звучеше отчаяно Меган
-В Амстердам,за дълго време...-още по-мъчително й каза той,знаейки какво й причинява
-Недей..-проплака тя
-Не мога да не отида.Води се война,на живот и смърт е.Те използват вампири от нашата раса.Скоро незнаеш,какво може да се случи,ако не се намеся.
-Но ако те разкъсат,аз какво ще правя,как да живея така,в неведение!?!-попита вече с безмощен глас тя
-Как да не отида Меган?Обясни ми?Какво мога да направя,освен да се бия?????
-Нищо...-промълви тя с нежелание,отклони погледа си -Пак ще те попитам,как пък аз да живея,ако не се завърнеш?
-Омъжи се отново!
-Нямааааааа!-заплака вече тя
-Има и още как.Няма да ти позволя да си провалиш живота,едната издънка ти беше достатъчна.Не се ли върна до година.Няма да се върна никога вече...-каза й жестоката истина той,а Мег застина.Мисълта,че няма да може да го види,да го целуне или прегърне не само я плашеше,а ужасяваше.
-Кога трябва да тръгнеш?-попита тя готова за фаталния удар
-Днес,по здрач.-каза той и я прегърна
-Не...не....не...-повтаряше си в главата тя и просто не можеше да приеме нещата.Тя просто заплака без да казва нищо.Той я целуна по устните,по челото,погали косите й и отиде да си събере дрехи.Взе една мизерна раница. Мег просто не знаеше,как да го спре.Последното докосване на ръцете им,когато той си тръгна,най-много я болеше..........

ЕДИТ:ВЕЧЕ МОГА ДА ВЛИЗАМ МС,ЧЕ ГО ПУСНА ВМЕСТО МЕН.

Лорън почука на вратата.Беше получила видение за случката с Мег и съпруга й и идваше да я изведе.Разбира се,беше дискретна.Носеше това:

Меган не си беше вкъщи,прислужницата изтича и се поклони на госпожицата.Каза:
-Добър ден,госпожо,кой търсите?

-Търся Меган.-Лорън завъртя очи и се сети-Тя да не би да е излязла?-попита тя
-Да,госпожо.-каза прислужницата
-Все още съм госпожица.Е,кажете й,че съм я търсила.-Лорън се усмихна и си тръгна

Меган влезе,видя беелжката,не й беше до това,но въпреки това изпрати малък колет на детето по случай рожденият му ден...

Меган се върна,в ръцете й мигновенно се намери Кристен,тя я пусна на земята внимателно и каза:
-Маменце,сега отивам да се обличам,защото балъте след час!-обесни й Мег и се качи горе,извади си роклята,бе прекрасна.Облече я:

Направи си тази прическа:,прихвана я с тиарата си.Приличаше на принцеса.Обувките й не бяха страшно важни в момента,защото се скриваха под красивата й рокля.Сложи си обувките,диамантената огърлица и тиарата,беше като принцесите от приказките,даже по-хубава.Кристен влезе и сложи ръчичка на устата си:
-Мамо ти принцеса ли си?-попита я нежното момиченце
-Да,тази вечер,мама е принцеса...-засмя се очарователно тя
-Уауу...И на бал с каляска ли ще ходиш?
-Не мила,ще ида с маркова кола.-засмя се отново тя и гушна Кристен-Хайде,ходи да си играеш,за да се нагримирам!-намигна й тя и седна на тоалетката,накрая след 30 минути изглеждаше така:

Тя беше ослепителна,всичко по нея беше перфектно.Нямаше равна.Тя се завъртя веднъж пред огледалото.Просто наистина беше като излязла от приказките...