Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

Ерик измрънка нещо звучащо като псувня но все пак тя му обеща..
-Добре..-помисли си той и видя раните.Всичките рани бяха на едно и също място и то беше на дясната й ръка.Ерик я хвана и преглътна.Щеше да направи още едно предупреждение но веднага щом помириса кръвта той напълно загуби себе си и започна да пие от кръвта й,държейки Луна за кръста здраво сякаш няма да я пусне.Накрая след като свърши,той се удари рязко и отново използва същата тактика:Отблъсна се от Луна и застана на едно място.Точно сега беше момента Луна да бяга преди да подгони неправилния човек...

Луна се усети и побягна.Но Ерик побягна след нея.Луна бягаше с всичка сила...Ерик бе много бърз и тя едва успя да избяга от него.Тя се скри в една уличка и се запъти към дома си но тогава Ерик я видя и отново я подгони.Луна по най-бързия начин се заключи в дома си щом го стигна.

Ерик накрая падна на колене задъхан и се огледа.Червените му очи сякаш изследваха всичко на всеки сантиметър.Видя Холиана и се изправи.
-Добре съм..аз просто..ВНИМАВАЙ!-разкрещя се той и блъсна Холиана от пътя.
Изведнъж едно проклятие мина покрай главата му.Вампира се беше присвоил пръчката на Ерик и сега правеше магии които никой не е чувал или виждал..Ерик се ядоса и се затича към него с всичка сила.Вампирите които Холиана му остави тръгнаха да го следват.Ерик остави Холиана зад него...
-Искам 2 групи да отидат във замъка,защото са пробили защитата..Една група да влезе в подземията да пази затворниците а останалите да се разпръснат из района и ако видят опастност,да я елиминират.-нареди им той.Вампирите кимнаха и всички тръгнаха към различни посоки.Ерик тъкмо се обърна към врагът си когато той запрати проклятие към него.Този път го удари и Ерик се блъсна в едно дърво.Вампира се приближи до него,лазейки като жаба макар че беше доста бърз и започна да му се облизва,мяткайки пръчката заплашително към него.
-ТИ ЩО НЕ СИ НАВРЕШ ТАЯ ПРЪЧКА В ******** ТИ ЗА***К!!-напсува го Ерик ядосано и се отлепи от дървото.Той се нахвърли върху вампира и двамата започнаха да се бият.

Ерик най-накрая си взе пръчката от вампира и бързо отскокна назад.Той бързо я хвана в ръце и я насочи към един вампир.Отпрати едно заклинание и изведнъж зад него на гърба му се качи друг вампир.Той го събори и Ерик се разкрещя.Силно му удари главата и вампира бързо стана от него.Ерик също се изправи но не достатъчно бързо и вампира отново го повали на земята.Последваха още псувни,които пък бяха последвани и от ритници и хапания.Накрая вампира се отказа и избяга.През това време пък друг вампир дойде..
-Е***ТИ И ВАМПИРИТЕ!!-извика Ерик ядосано когато отново влезе в битка с вампир...

Ерик запрати и последния вампир който искаше да се бие с него в едно дърво и погледна Холиана,която не изглеждаше добре.Той побягна към нея когато едно заклинание щеше да я удари.
-Протего!-извика той на заклинанието и то рикушира в земята.Ерик се обърна с лице към Холиана и я погледна с червени очи.
-Не изглеждаш добре.Ако искаш ще няма да е зле да си починеш малко,аз ще ти заема поста.-отвърна й той със искрен но и сериозен и строг поглед.

Холиана се надигна с мъка...Битката се развиваше толкова бързо,че тя не можеше да се осйзнае...Изправи се,но в този момент загуби съзнание и падна в ръцете на Ерик....

Ерик се стресна и клекна на колене.
-Холиана!ХОЛИАНА!!-викаше той леко уплашено но силно и строго.Той се огледа и видя че вампирите от добрата страна почти бяха свършили..Ерик остави Холиана на земята и започна да търси пулса й.
-Хайде..ХОЛИАНА!!!-отново изкрещя той но момичето не се събуди.Изведнъж зад него се появи едно заклинание.Ерик обаче не усети идващата опастност и продължи да мисли как да оправи Холиана..
-Ще те заведа в замъка..-измрънка той и я хвана в ръце.Тогава го удари заклинанието точно зад него.Ерик изкрещя от болка но все още държеше здраво Холиана за да не я изпусне.Вампира който беше направил проклятието беше убит от останалите групи на Холиана.Скоро битката свърши и всичко заглъхна,само се чуваха стененията и пъшканията на тежко ранените вампири.Ерик продължи да носи момичето,макар че отзад гръбнака си кървеше силно.Той влезе в замъка и с всички сили влезе в една стая.Остави Холиана на дивана и застана над нея,пъшкайки леко.Ерик седна на една табуретка и зачака да се свести.Докато я чакаше,той без да иска заспа но преди това легна на един друг диван до този на който Холиана лежеше.Раната на гръбнака му изчезваше с всяка секунда,а на лицето на Ерик беше изписана умора...
На другата сутрин Ерик се събуди и стана.Той се приближи до Холиана и я огледа.После се изправи и излезе за малко.Влезе със всичката си сила и бързина и остави една бяла роза с една картичка на която пишеше с кървави ръкописни букви:

Битката свърши,ако ти трябвам съм вкъщи.
После Ерик бързо излезе през прозореца и скокна от четвъртия етаж.Приземи се сякаш като перушина и после побягна към къщата си...

..се появи Ерик..Не,не беше Ичиро..не беше копие,не беше клонинг и не беше илюзия..Това беше Ерик,малко приведен.
-Х-холиана..-промълви той тихо,най-накрая я вижда..Искаше му се да я прегърне но беше омаян от уханието на горски плодове,идващо от нея..

Ерик се засмя тихо и я прегърна силно.
-Холи..съжалявам че ме нямаше толкова дълго време,бях на тренировки..и моля те внимавай,за известно време няма да има опипване защото..стана едно нещо..както и да е,тайна.-отвърна й той и погледна настрани малко засрамен,как можеше да каже на Холиана че е ударен в слабините и сега е като вдървен?!

-НЕ!Една част от тялото ми пострада но няма да кажа защото трябва да съм..мъж.-измънка Ерик тихо и погледна настрани със досадна физиономия.Ама си беше по халат иначе :lol!: !
-Наистина бях на тренировки и всичко мина страхотно,охарчих се с 2 билиона но както и да е,тренировките минаха и сега съм силен..

-аз се охарчих с почти толкова за обновяване на системите в замъка,залите за тренировка и бързата екзекуция на поста от иначе мирните ми престъпници от подземията,защото признавам...Вече няма къде да държа всички..
Холиана гледаше Ерик в очите...Погледа й бе някак мил,вече не толкова жесток..

-Ами..консумирай ги.-отвърна й Ерик и намигна чаровно.Ех колко хубаво бе че отново вижда Холиана..Той се намести внимателно и съсредоточено сякаш седи на игла..

Ерик стисна очи в очакване на бурна прегръдка която всъщност май щеше да се осъществи..Само се надяваше да не е много груба защото щеше да си разкрие болното място.
-Ъм..Йо.-каза той и си отвори очите,вдигайки ръка за да им помаха плахо..

-Не съм ти казвал на тебе че ходя на тренировки.А и бъде благодарна задето си си мръднала пръста,ако не бях аз сега щеше да си дебела и да тежиш 90 килограма.-провикна се Ерик зад нея и се усмихна злобно.Може би го е чула,може би не..нямаше значение за него.