Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Сякаш ми дреме,още една жена която се прави на голямата работа..едва ли може да ме удари някъде където ще боли повече от мястото където бях ударен вчера.Няма да уцели по-болезнено място от там.-отвърна й раздразнено Ерик и извъртя поглед.Изведнъж получи спомен от Дарк..
-Ти си зоомаг нали?Първоначално можеше да се превръщаш в заек а после се превърна във вълчица..прав ли съм?

-А коя от двете после се превърна във някакъв си ангел на смъртта ли каквото беше там..Сапфира още ли е жива,намерихте ли онези камъни?-натърти Ерик тези въпроси които единствено и само Дарк знаеше..а двамата не си споделяха толкова много..
-Помниш ли когато ме извикахте за онова събрание на зоомазите?Имаше зоомази които се превръщаха във змии,други в леопарди,трети в котки,мишки,зайци..почти всички момчета бяха вълци и кучета но те стояха настрана.Някой каза че мнението на всички бива изслушано..коя от двете беше?Или изобщо кое момиче беше?-попита той отново,това вече няма как да го знае..

Ерик млъкна и затвори очи.Веднага се превърна във черния вълк..или по-точно кръстоска между вълк и куче.
-Най-сетне се виждаме.-отвърна й той тихо и се почеса зад ухото със лапа.Прозя се,чисто-черното животно изглеждаше сънено..
-Бил съм на това събиране..и помня че тъй както аз ви гледах накриво така и вие ме гледахте..а накрая едва не се сбихме..помня..и когато Холиана се блъсна в оградата до къщата ми..помня много неща но едва сега ги осъзнавам...

Кучето изстена тихо и погледна жално Холиана.Как можеше тя да не го помни?!Нима всички са го забравили освен Луна?!
-З-знам..-изстена черното куче тихо но не се съпротивляваше.
-А-аз съм Листан..т-трябва да ми повярваш..

Дарк млъкна и погледна настрани.
-Ако можеш да намериш начин да ме изкараш от това тяло,ще съм ти благодарен..-измънка кучето тихо.

Кучето не отговори,беше прекалено уплашено.Той се сви на топка и започна да скимти тихо..
-Вината е моя,съжалявам..-измънка Дарк тихо,треперейки.

Кучето обърна глава настрани.
-Аз съм виновен,не лъжа.-отвърна той тихо,наистина той беше предизвикал аномалията и заради него Ерик губеше сили стана колко дни наред..

Дарк млъкна..този път нямаше да говори..
-Няма значение,просто ме изкарай от тук и да си тръгвам.-измънка той тихо.И без това на никой не му пукаше за него,каква работа има той тук?

-Не.-рязко я отряза Дарк и се отдалечи.
-Може да стане по два начина - по болезнения който гласи че сам ще изляза от това тяло и ще нараня Ерик и по безполезнения - ти да ме извадиш.Избирай.Нямам работа тук,мъртвите да си стоят в гроба а живите да си стоят тук.-отвърна той тихо..

-Луна сигурно вече знае..-измънка Дарк тихо,вече излязъл отвън.Ерик беше стиснал очи и се свлече на земята.
-Хубаво..аз..предполагам че трябва да тръгвам..

-Дарк...казах ти какво да направиш.-усмихна се Холиана и му направи знак че е свободен...
-Там определено си по-щастлив...По-добре си върви и се върни към щастието.-посъветва го Мериса с усмивка...
Холи се наведе към Ерик..Тя го повдигна и му помогна да седне на дивана

Дарк кимна и започна да става прозрачен.
-Добре.Бай-бай,чао,сайонара,адиос!-каза им той и се изкикоти тихо.Намигна и изчезна..Ерик обаче леко се гърчеше на дивана.
-Добре..сгрешил съм..има и по-лоша болка от тази в слабините..-изстена той тихо.Ерик се изправи и се почеса зад тила.
-Както и да е..забрави това което казах.-измънка той тихо и се огледа.
-Аз трябва да тръгвам...до-после..-след тези думи момчето си тръгна..

Ерик влезе в замъка и се огледа..странно..Холиана я нямаше..Той се огледа и видя Мериса.
-Йо,да си виждала Холиана?
-Да,в спалнята си е но не мисля че трябва да отиваш там,тя е с..
-Благодаря,моля извини ме.-отряза я рязко Ерик и бързо изтича до стаята й.Почука и след като никой не отговори той отвори.Прас..нещо се пропука..я чакай,не е нищо наоколо му..ооо даааа,сигурно е сърцето му..
-Не съм ти липсвал много а?Май все пак има някой който да запълва празното в теб когато ме няма..освен ако има празно разбира се..-измънка той тихо и остави обеците и пръстена там..Охарчи се и то заради Холи но явно не й трябва това..Остави бележка на която пише - "От Ерик" и след това той си тръгна..Бижутата искряха на слънчевата светлина идваща от залязващото слънце..