Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Дарк го няма..-измънка Ерик тихо.
-Хайде да отидем на друго място,тук не ми се стои..-нотка на разочарование се чу в гласа му..

Леко се натъжих.
-Добре но ще ми кажеш къде е Дарк.

-Няма го.Отиде си,в гроба,в рая.Където не си ти.-отвърна Ерик малко раздразнено,Луна просто нямаше да се откопчи от него.А и в момента не му беше до лигавищини..Той се запъти към басейна..

Пуснах сърцето и побягнах плачейки към басейна.Ето че отново го изгубих.

Ерик и Холиана влязоха в замъка,хванати за ръка.Мериса я нямаше..
-Холс,коя от двете е по-мила - Мериса или Марбал?Мисля че е Мериса защото за разлика от Марбал,тя ми говори по-спокойно.-изкоментира Ерик,тези две момичета почти винаги се въртяха около нея..освен сега.

-Ами ако се поклоня на двете коя ще се размекне?-попита Ерик отново,предполагаше че това ще е Мериса..но всъщност не можеше да прецени.

-Опитай.-сръчка го Холиана и му намигна...
Мериса не разбра за какво говарят...Тя ги подмина с усмивка и танцова походка...

Ерик кимна.
-Мериса!-извика той след нея,очаквайки да спре..
-Може ли да извикаш Марбал..и после може ли двете да застанете пред мен за да ви кажа нещо..важно е..

Ерик разроши косата си и погледна настрани виновно,правейки чаровна и невинна физиономия.Изведнъж се поклони и падна на колене,със глава приведена надолу.
-Искам официално да се извиня за поведението си,може би съм наранил някоя от вас,прекрасни дами,и силно..силно се разкайвам..никога не бих искал да нараня прекрасни жени като вас,но може би съм го направил и това ме убива бавно..Моля,простете ми ако съм ви причинил болка,каквато и да е..-каза той бързо и вдигна глава,гледайки към двете момичета разкайващо,голям актьор беше иначе..

Ерик погледна надолу.
-Не съм голям романтик а?-измънка той тихо..

Ерик въздъхна малко омърлушено..
-А цвета на косата ми подхожда ли ми?Имам предвид,не изглеждам ли като изкуфял дядка със моята бяла коса?-попита той тихо,е..не беше бяла,точно сребриста си беше..Изведнъж се сети че и той трябва да си вземе костюм..но го мързеше..много..Я..едно момиче изтича до него - с къса кафява коса и със лъчезарна усмивка.Доста се бе променила откакто Ерик я видя запоследно..

Когато го видя тя изтича до него и го прегърна а после му хвана ръката и започна да го люлее в танц :suspect: .
-Юки..!Искам да..направиш нещо за..мен..-едвам каза Ерик,от всичкото въртене му се виеше свят.
-Какво господарю?-попита най-накрая момичето и спря.Ерик се хвана за облегалката на дивана за да се уравновиси..
-Да ми купиш костюм и маска..ще има бал на 20 юни - тоест след 3 дена и искам да ми избереш подходящо облекло..ще можеш ли?-попита той и направи невинна чаровна усмивка.Юки кимна жизнерадостно и бързо хвана торбите.
-Ето 1000 галеона,сигурно ще стигнат.-каза й Ерик и й подаде парите.Юки кимна отново и тръгна..

----------------------------------

След няколко минути Юки се върна с дрехите.Ерик само кимна..
-Е..остави ги тук.-отвърна той.Изведнъж чу някой да пее..познат глас..аа да,ЛУНА..
-Е..Луна каза че майка й се е върнала,ще отида да се запозная с нея..-замаза положението Ерик и бързо излезе..

Холиана,някаква жена и Ерик се телепортираха тук.Ерик не виждаше нищо,стенеше от болка..не можеше да си чувства краката,пулсиращата болка беше прекалено непоносима..сякаш цялото му тяло бе изтръпнало..

Холиана о положи на леглото си...Повика Деспина и излезе...Запъти се към долните етажи...
~~~~~~~~~~~`
Когато се върна беше някак студена и жестока...Както преди...Нещо се бе пречупило в нея и си личеше до някъде..

Ерик дотогава беше изгубил съзнание,свит на кълбо..Болката пулсираше но сега той не я усещаше..или я усещаше но не можеше да го покаже..Чу стъпки и клепачите му потрепнаха.

Деспина се бе погрижила и бе излязла..След половин час болката щеше да изчезне...


Холиана отвори вратата и влезе..По тялото й се плъзгаше мрежеста нощничка и къс халат...Тя седна на перваза на прозореца и се загледа напрегнато в Ерик...

Болката наистина щеше да отслабне,но засега усещаше болка..макар и забавена,пулсирането беше болезнено..той отвори очи наполовина и видя Холиана,опита се да помръдне но го заболя силно и изстена..
-К-къде..растат..ж-жасмините..?-попита тихо Ерик,искаше да й вземе един жасмин..

-Жасмин има в зимната градина на последния етаж.-отговори Холиана.-Сега си почивай..
Очакваше се тя да отиде и да легне до него,но Холи остана на мястото си...Не помръдна..

Ерик кимна и се изправи с мъка.
-Тогава отивам да набера..-измънка той и с прибързани крачки тръгна,макар че го болеше..