Домът на Холиана-Жулиет Уинтър

-Соня..ще ходя където си искам..ако е заразно значи и аз съм заразен..всъщност се оставя душата си тук и ще си хвърля тялото през някой мост че да не се заразят хората,така устройва ли те?-попита той и се изправи във бойна позиция,не искаше да стои тук..

-Все тая,не ми пука.Ще се махна от живота на всички и то още утре..или по-добре..днес.-Ерик обаче все още не предприемаше мерки,не..нямаше да стане като Холиана,нямаше да се превърне в..някакво чудовище..щеше да се махне от тук..


П.П.:Аз лягам..до утре

-К-какво ми направи..?!-промълви Ерик изумен,не разбра кога му се заби инжекцията в ръката.Той се спогледа малко уплашено.
-Не съм искал да те нападна но с твоята реч ме ядоса..както и да е,след като ми мине веднага тръгвам и нищо няма да ме спре.

-Не ми пука,ще използвам останалите минути за да си повикам влак и да намеря заклинание което..хм,няма да кажа за какво.Радвам се че Холиана няма да може да ме спре когато си тръгвам.А и нямам много хубави моменти в живота Соня.Преди около месец и половина Холиана започна да крие от мен,че щял съм да пострадам и да не се меся в работите й,затова че не се радвай.-отвърна й той студено и взе от библиотеката (нз дали има библИотека в стаята но се надявам че има) една книга със заклинания и започна да търси с поглед,прелиствайки страниците бързо.

-Да си тръгна.-рязко я отсече Ерик,нямаше намерение да казва на Соня че ще тръгва за да стан..по-добре даже да не си го МИСЛИ.
-И никой не ти дава правото да се ровичкаш в ума ми.

-Казах ти.Ще си тръгна и толкова.Защо ти пука?Това си е моя живот.-Ерик се беше променил малко но вие го познавате..тръгне ли,ще се върне независимо кога..

-Няма.Не разбра ли,няма да кажа на никого.Това което ще правя си е моя работа и на никой друг.-отново я отсече Ерик,беше твърдо решен да се разкара от тук.
-И без това не ми трябва книгата,сам ще успея да си изкарам душата..

-Ако ти кажа ще ме оставиш ли да си тръгна.И не само ти..Холиана ще изкара душата от мен а тялото ми има сърце което пък е достатъчно разумно само да мисли къде да ходи и какво да прави..ако ти кажа..какво съм намислил..ще ме осигуриш ли че никой няма да тръгне след мен да ме търси?-ако отговора бе да,тогава наистина Ерик щеше да приеме..е,душата му нямаше да е като него,ще е различна по външен вид..

-Добре,значи няма да ме търсиш.Е Соня,и аз наистина не знам къде ще отида но ще отида при някой който ще ме направи силен.Само това мога да ти кажа..о и знам как да си изкарам душата,след около..час и половина очаквайте душата ми,материализирана,пред вратата на замъка.Е..Адиос.-след тези думи Ерик скочи от прозореца и се приземи на земята,веднага след това той изчезна в сянката..