Домът на Луна Муун

-Д-дарк много ме боли-каза Луна.Тя докосна корема си за да види какво има и видя че по ръката й има кръв.-а-аз...в-видях странни неща...-прошепна тя.Дрехите й бяха окървавени а тя едва си поемаше дъх.С едната ръка успя да извади пръчката си.Тя замахна с нея и къщата се оправи...труповете се махнаха и пералнята и хладилника бяха оправени

Дарк стисна зъби и се изправи,треперейки.
-Аз..не бях способен да..те спася..ако само бях..по-бърз..Луна,няма да позволя това да се случи..отново..-черното куче се ядоса и се превърна в човек.Той се приближи до Луна,лазейки и я целуна по устните.Малко ток удари Луна но не беше фатално.Дарк я целуна с последни сили и после я хвана за кръста за да не се изплъзне от ръцете й.
-Никога няма да те оставя отново..-прошепна той със прегракнал глас.После пусна кръста и и положи глава на коляното й.
-Нали..м-ми вярваш..?-попита той и я погледна.Косата му беше леко щръкнала и се вееше във въздуха заради тока през който бе минал..

П.П.:Аз скоро няма да дойда..ще пишем по-късно.

-В-вярвам ти Дарк...аз много те...обичам...и в-винаги ще те обичам Дарк...-каза му тя и се усмихна...но скоро усмивката й помръкна когато болката се върна отново.-искам винаги да си до мен.

п.п.ок

Дарк забеляза че Луна усеща болка и я погледна притеснено и изумено.
-З-защо не ми каза..?Че..те боли..понякога вършиш наистина глупави неща..-измрънка Дарк и се изправи бавно.Той се огледа но след като видя че няма да може да влезе в къщата той си взе пръчката и я насочи към къщата на Луна.
-А..Акцио тениска.-каза Дарк,хванат за гърдите и една тениска дойде бавно към него.Той я грабна и я скъса с всичка сила.Взе един парцал и падна на колене.Той се приближи до Луна,лазейки и й каза да се отпусне и да стисне зъби.
-Колкото те боли и теб,толкова и мен..-измрънка той и взе в ръце парцала.Той го обви около стомаха на Луна и после го стисна и го затегна около нея.Усети болка в сърцето си защото напрегна няколко мускула в гърдите си и го заболя но не каза нищо.
-Трябва да е..затегнато за да не кърви..аз сега..ще те донеса до вкъщи..и тогава..ще си починеш..-Дарк я хвана и започна да я носи.Той прекрачи прага на къщата и стигна до дивана.Остави я на него и после падна на земята...

-Дарк...добре ли си???-попита го Луна.Тя вече не усещаше много болка но се страхуваше да не го изгуби.Тя се надигна леко и го прегърна
-Не ме оставяй-каза му тя

-Добре съм..просто ме удари тока когато скъсах кабелите на пералнята и на хладилника и леко съм наелектризиран..не е болка за умиране..-измрънка той и докосна леко косата си но го удари тока леко и бързо я свали.
-Не мога да повярвам че позволих да те наранят така..-изстена Дарк тихо и докосна гърдите си защото отново почувства болка докато говореше.

-не си виновен ти...-каза му Луна.Тя седна до него и започна да го целува.Няколко пъти леко я удари тока но не й пукаше.Прегърна го и продължи да го целува.

-Не..аз бях виновен..аз..трябваше да знам че ще тръгнат след мен..трябваше да се сетя но..заради мен беше ранена и кървеше..незнам какво да направя..аз..бях виновен и..ти давам да ме накажеш както мислиш че трябва..-каза Дарк тихо и обърна главата си настрани...

-Нямам намерение да те наказвам Дарк.Не ти се сърдя.-каза му Луна и го прегърна.
-Единственото което искам сега е да си до мен.Искам да сме заедно...искам да станем...но...ти може да не го искаш.-каза тя и наведе глава

-..аз..искам да..осъзная кой съм защото..от както вече не съм зависим от Холиана..съм слаб и..мога всеки момент да откача и да направя нещо глупаво..виждаш че правя всичко по силите си да ти покажа че..аз те харесвам..но в момента съм на косъм от лудостта и все още се възстановявам..-Дарк се изправи и се подпря на дивана.
-Това най-вероятно е най-трудното нещо в живота ми и ми трябва време да го преодолея и да продължа напред..ще ми..помогнеш ли?-попита той и погледна Луна с жълтите си очи.

Луна стана и веднага се хвана за корема защото болката се върна...а и нищо чудно-раната кървеше но Луна не й обърна внимание.
-Да...ще направя всичко което поискаш Дарк...и винаги ще те подкрепям.-каза Луна.Изведнъж болката стана толкова силна че Луна направо падна на колене на земята.

Дарк я погледна уплашено и я преобърна с лице към него.
-ЛУНА!!-изкрещя той и я хвана за ръцете,клатейки я да се съвземе.Видя че парцала се е отвързал и раната отново е започнала да кърви.
-Мамка му,ЛУНА!!-изкрещя той отново но без резултат.Дарк се паникьоса но опита да се овладее..Ето че бе на края на нервите си..Искаше да се хване за косата и да изкрещи с всичка сила но се опитваше да не прави това.Той се изправи бързо и побягна към банята за да вземе спирт и нещо с което да превърже раната на Луна.
-Хайде..хайде..не ви знам наименованията мамка ви..-мислеше си Дарк ядосано докато претъсваше във банята за нещо което да му помогне.Накрая намери това което търсеше (нз как се казва) и спирт и побягна обратно при Луна.Той отвори шишето спирт и намокри леко тениската си с нея.Той я хвърли и после я скъса на две.Взе намокрената част със спирт и я уви около ръката си.После намокри още малко и докосна раната на Луна с нея.Усети болезнени викове но си затвори очите за тях,защото нямаше друг начин..После хвърли ядосано мокрия парцал с спирт и бързо започа да превързва раната на Луна възможно най-стегнато.После след като свърши застана над Луна и отново започна да я клати,викайки името й...

Луна не можеше да се събуди.Болката бе много силна но момичето бе в безсъзнание и едва я чустваше.Чуваше слабо виковете на Дарк.Изведнъж видя в съзнанието си момиче да я казва.

-Хвани ръката ми Луна и всичко ще е наред!!!
После видя друго момиче и то й каза:
-Недей Луна!!!!Тя ще те отведе далеч от Дарк.

Като чу това Луна хвана ръката на второто момиче.Тя остана при Дарк но все още не можеше да се събуди

-ЛУНА!!!-Дарк продължваше да крещи но нищо не ставаше.Накрая се изпълни.Той я хвана за ръцете и се надвеси над нея.Погледна я и я целуна по устните продължително.Дарк не спираше и не си поемаше дъх,докато Луна не се събуди.Той започна да докосва бузата й нежно.Сякаш докосваше въздуха.Не беше възможно кожата й да е толкова мека.
-Хайде..Луна,хайде..-мислеше си той,докато целуваше Луна.Това беше първия път в който той се престараваше с целувката но искаше да я събуди...

Луна усети устните на Дарк.Изведнъж момичето й каза нещо:
-Луна трябва да се събудиш!!!Дарк се тревожи за теб!!!ЛУНА СЪБУДИ СЕ!!!-щом накрая извика Луна отвори очи.Тя видя Дарк надвесен над нея да я целува.Луна също започна да го целува.

Дарк се почувства удотлеворен задето Луна вече е по-добре но започваше да става отново нетърпелив и продължи да целува Луна,този път от време на време дишайки за да продължи.Не знаеше кога може да спрат.
-Аз..какво правя..?-Дарк се осъзна но реши да не прекъсва този път.Той продължи да я целува,докосвайки от време на време косата й и ръцете й за да види дали наистина е по-добре...

Луна малко се изчерви но продължи да го целува и тя.След малко тя се усети и се зачуди "какво правя?!?!какво ме кара да го правя?!?!" но и тя не спря.Луна само обви ръце около врата му и го прегърна.

Дарк се зачерви леко но после се успокои.Усети аромата от парфюма й и това го примамваше да продължи да я целува.Двамата се целуваха дълго време докато най-накрая не се осъзнаха и спряха.Дарк седна на дивана и се облегна.
-Е ъмм..пооо..по-добре ли си сега?-попита той,опитвайки се да звучи нормално.

Луна кимна.Тя мислеше само за целувката.Изведнъж от устата й се изплъзна:
-целуваш се хипер...адски...супер...страхотно-тя седна до него и хвана ръката му.Беше се изчервила но не й пукаше...все пак е нормално да се изчерви след такава целувка...

Дарк се усмихна леко.Той погледна настрани и се почеса зад тила.
-Ам..благодаря.Постарах се..исках да те събудя на всяка цена и накрая се сетих за приказката "Красавицата и звяра" и друго не ми оставаше..-каза Дарк и отново погледна Луна.Очите му бяха ярко-жълти и със лек дяволит пламък в тях.
-Не,не!Не че съм чел приказката..във детската градина я разправяха на момичетата и аз подслушвах техните коментари докато не ме удариха няколко пъти с учебниците и докато аз не се отказах и избягах..аз бях в женската съблекалня,без да исках се озовах там и..така де,дочух някой работи за няква си вълшебна целувка и..така..-обясни Дарк тихо и засрамено.Не искаше да разказва това но искаше да накара Луна да се усмихне малко...

Луна отново го целуна.

-Искаш ли да поплуваме малко-попита го тя и му намигна.

Дарк я погледна изумено.
-Сигурна ли си че искаш с м..ааа,даа..-той се сети че Луна му каза да не го пита повече за позволение.
-Ъмм...ок..няма проблеми..-той стана и се огледа.Беше по дънки и без тениска,защото я беше напоил с спирт и скъсал на парцали.
-Ами,готов съм.-каза той и последва Луна до басейна..Той реши първо нея да изчака.

Луна се качи набързо до стаята си и си сложи банските.Като отидоха до басейна тя си сложи една тениска да не подлудява много Дарк.

Луна скочи в басейна и заплува.Стана й горещо и свали тениската.Като плуваше горната част на банския й се закачи за нещо.Тя не усети това и продължи да плува.Тогава горната част падна и щом Дарк я видя направо зяпна.Луна взе тениската криейки се отпред и я облече.

-Ъмм..добре ли си?-попита Дарк леко зачервен.Не беше сигурен какво видя току що но си помисли че му се е привидяло..
-..Какво стана?-попита той отново.Виждаше че Луна беше леко притеснена и искаше да разбере защо изведнъж така?

-Горната част на банския ми се закачи за нещо и падна.Сега е някъде из басейна...може ли да я потърсиш...моля те-каза му Луна и го погледна прекалено сладко...тя разбира се бе доста изчервена като се сети че Дарк я видя без горнище...