Домът на Луна Муун

-Тогава си наистина проста.-отвърна й той тихо и ядосано.Оковите изчезнаха.Ерик беше свободен да прави каквото иска.Той си насочи пистолета не към Сапфира,а към Луна.
-Ти си най-глупавото същество което съм срещал някога.Не мога да повярвам че се възползва от мен преди..Помниш ли?Когато ми заповяда да те целуна?А сега след като си получи целувката и след като изгуби още някой не-толкова-близък,се отказа.Много си лицемерна,Луна Муун.Знаех че всеки си има някакво тъмно кътче в себе си,но не и толкова тъмно колкото твоето..Колко още гаджета си имала освен Дарк?Стремиш се само към своите нужди а когато не ги получиш,се отказваш и започваш да цивриш като бебе.-каза й Ерик студено,без капка съчуствие или някакво чувство изобщо...

-ОСТАВИ МЕ НАМИРА!!!-извика Луна и се прибра в къщата.Тя заключи за да не могат да я безспокоят.Сви се в един ъгъл на земята.Тя се просълзи леко но не искаше да плаче затова зая една песен.
-This is the hardest part
When you feel like you're fading
All that you have's become unreal
Collapsing and aching

All I want, all I want is right here
But love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
Love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)

I know that you think of me when you're
Beside her, inside her
It must be so hard for you to
Deny it and hide it

Oh, all I want, all I want is right here
But love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
And love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)

Love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
Love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)

(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
Love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
Love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)
Love don't live here anymore
(Love is dead, love is gone, love don't live here anymore)

Love don't live here anymore
Love don't live here anymore
Love don't live here anymore
Love don't live here anymore
Love don't live here anymore-докато пееше колието отново светеше и гласа й стана страхотен.Той отново се чуваше навсякъде.Накрая като спря да пее той угасна а тя каза:
-Е...така си е...love is dead-тя взе ipod-a си и започна да слуша музика.

Ерик измрънка нещо но беше прекалено тихо някой да го чуе.Сапфира гледаше всичко с голям интерес.
-Защо си толкова безчувствен?-попита го тя учудено.Ерик си прибра пистолета и я стрелна ядосано.
-Защото съм безчувствен.Още нещо да искаш?-попита я той раздразнено.Сапфира го погледна злобно.
-Имаш ли сърце?Защото не усещам пулса ти..-попита го тя,само че с по-мек тон.Сапфира се приближи до Ерик и докосна тялото му нежно.Ерик извъртя очи.
-Има ли значение?И да искаш,няма да видиш дали имам или не.-отвърна й той,наблюдавайки всяко нейно движение,макар че не забелязваше нищо подозрително..
-Искаш ли да проверим?-попита го тя кикотейки се злобно.Ерик я погледна объркано.Изведнъж усети странна болка,слаба..Сякаш някой му би игла в кожата..Зрението му стана замъглено.Не разбираше..какво е това?
-Опитай от новата ми свежа доза отрова за вампири.Направихме я преди няколко часа..изстинала е,но все още е така смъртоносна.Нали?-попита го тя и се изкикоти детински.Ерик падна на колене,вперил поглед в една точка.Започваше да се парализирва.Болка обаче не усещаше.
-К-какво..ми направи?-попита я той тихо.Падна на земята и погледна към небето.
-Отрових те!Не е ли чудесно?!-попита го Сапфира и се засмя пияно.Наистина беше неопитна,но злобна..Ерик се опита да се изправи но не можа.
-Викай!ВИКАЙ!!ЛУНАА!!!ЛУНА,ГАДЖЕТО ТИ Е ОТРОВЕНО!!!-крещеше с всичка сила Сапфира и после отново се засмя.Ерик започваше да губи съзнание.Каквато и да беше отровата,си я биваше..Не беше чувал за такова нещо..Сапфира го погледна жално и го погали по косата.
-Горкото вампирче..как си?-попита го тя и после се усмихна злобно.Очите на Ерик се затвориха.Все още беше в съзнание,но отровата бавно го разяждаше...
-ЛУНАА!!!НЕ ТИ ЛИ ПУКА ЗА НЕГО ДОРИ МАЛКО?!-провикна се отново Сапфира и се изхили пияно...

Луна знаеше че трябва да отиде но след тези неща които й наговори Ерик тя просто не можеше.Изведнъж нещо я накара да стане и да излезе.Все още слушайки музика тя излезе навън и направи едно заклинание.Щом го произнесе Сапфира се вкамени за около 20 минути.Луна взе на ръце Ерик и го закара вкъщи.Тя го положи на дивана и му даде да изпие антидот за отровата.Момчето отвори очи.Луна го изгледа безразлично и каза:
-Не го направих аз а някаква странна сила...ако зависеше от мен щях да те оставя да умреш...

-Тогава..предполагам че наистина ме мразиш..аз го казах..за да те..накарам да се..осъзнаеш..но ти..тъпачката..не можа..и предполагам..че съм..загубил..един..човек който..се опита да..ме одобри..сега..остана само..Холиана..която сигурно..ще изгубя..-измрънка той тихо и с прегракнал глас,от време на време погледа му се отклоняваше някъде другаде из стаята..

-В теб мразя само това че си безчуствен...може и да ме смяташ за тъпачка но аз поне имам чуства...и знам кога е по-добре да си мълча...ако си бе мълчал сега нямаше да остане само Холиана...винаги е по-добре да послушаш сърцето си но в твоя случай нямаше да помогне...-каза му Луна.Тя погледна настрани доста ядосано и допълни:
-не искам да стопя леда...поне за сега...съветвам те да намериш някой защото във всички случай е по-добре да послушаш сърцето си...

-Тогава предполагам че съм безнадежден..-измрънка той и погледна настрани.Антидота който Луна му беше дала явно не действаше,защото Ерик се чувстваше все повече и повече отмалял.
-Сеймей..ще ми се да беше тук..че да..можех да говоря с теб..-изстена той тихо,с почти затворени очи.Пред съзнанието му се появяваше баща му,който винаги му даваше полезни съвети..Изведнъж адска болка го обвзе и Ерик се изправи бързо,крещейки.Очите му почервеняха веднага:

Болката утихна и Ерик отново легна.Отпусна ръката си и затвори очи.Вече напълно ясно виждаше Сеймей в ума си.
-С-Сеймей..искам..пак..да си..тук..-прошепна той тихо но после изведнъж изпадна в безсъзнание.Вече всичко беше приглушено за него...

Луна направи едно заклинание и Ерик отвори очи.
-Баща ти ли се е казвал Сеймей???-попита го Луна.Тя му даде да изпие една отвара.Луна допълни:
-Не си безнадежден...просто трябва да повярваш че ще намериш някого който може да ти помогне...ако повярваш ще стане...-погледна Ерик...като го гледаше да лежи на дивана се сети за Дарк...когато той бе ранен Луна го бе довела в дома си и му бе дала отвара.Щом си спомни това от очите й капнаха две сълзи и се стекоха по лицето й.

-Е...предполагам че си по-добре Ерик.Чао Холиана...чао Ерик-каза Луна.Тя взе лаптопа си и ipod-a си и запъти към училището заедно с котката си.По пътя си мрънкаше нещо...

-Нямам нужда от помощ..-измрънка Ерик с слаб и леко тъжен тон.Защо винаги трябваше хората да го разбират по грешния начин?!Той не искаше да прави никой свой близък защото после най-вероятно ще го изгуби.Луна му призна че го харесва и след като Ерик я отблъсна за да може тя да го остави,Луна всъщност го намрази...

Ерик не му пукаше особено много за това.Той надвесе глава надолу за да може косата да прикрива тъжното му изражение.
-Холиана..какво мислиш за мен?-попита я той тихо.Явно сега тя щеше да му каже доста груби думи за характера му и начина по който се отнася той с другите,но имаше право да знае..

Ерик вдигна глава и я погледна в очите с жален поглед.
-Значи и ти ме харесваш?-попита той с тих тон и погледна настрани.Щеше да става по-трудно от тук нататък...
-Не искам да..ставам прекалено близък с някой хора защото може един ден да ги изгубя..Първо беше Сеймей,после Дарк а сега и Луна.Остана ми само майка ми и ти Холиана..Не е моя вина че съм такъв..начина по който живея ме направи такъв..И сякаш това не беше достатъчно,станах вампир..Сега вече нещата са по-сложни..След като Сапфира създаде тази отрова за вампири,ще ми се да отида до тях и да я взема,използвайки я на мен доброволно за да видя колко ще издържа но след като виждам че има хора които се грижат за мен..страхът ми се увеличава а рискът че те ще чувстват болка когато и аз чувствам..също се увеличава и страх плюс мъка прави безразличност към другите,което за мен е просто един път по който трябва да мина за да се спася..-каза Ерик тихо,обяснявайки абсолютно всичко на Холиана.Този път говореше искрено,макар че гласът му все още беше студен..Този път обаче беше и пълен с мъка и страх.

-Можеш да загубиш всичко...Но безсмъртен можеш ли да загубиш?!
Въпросът на Холиана беше по-скоро литоричен...Тя не очакваше отговор...НО все пак искаше да види реакцията му...

Ерик я стрелна ядосано.
-Да,след като вече Сапфира произведе отровата.-измрънка той леко раздразнено и после въздъхна.Той отново сведе глава надолу и с тъжен поглед започна да гледа земята.
-Не отговори на първия ми въпрос.-напомни Ерик за въпроса който я бе попитал.."Значи и ти ме харесваш?"

-Ако не си забелязал..Не се движа без охрана...
При напомнянето на въпроса Холиана се постресна...Тя седна до него и го погледна в очите..Определено можеше да прочете отговора в очите й..колкото и студен да изглеждаше...

-Е,Холиана..Отговори ми на въпроса.-отново я подсети Ерик.Имаше чувството че знаеше какъв е той,но искаше да го чуе от нея.А ако имаше шанс да бъде болезнено,искаше да почувства възможно най-много болка.
-Хм,странен съм..-помисли си той при мисълта за болката и зачака отговор.

-Да-отговори му спокойно Холиана...
КОлкото и спокойна да изглеждаше,отвътре направо изгарше,защото знаеше какво може да стане и че Ерик вероятно щеше да я отблъсне....

Ерик погледна настрани с тъжен поглед.После се усмихна слабо.
-Добре..Мисълта че не ме лъжеш ми дава малко покой.-отвърна той тихо със спокоен и леко отчаян тон.Усмивката му,макар и малка,изчезна сякаш не се е появявала никога...

Ерик я погледна леко изумено.
-Ъмм..да останеш.-отвърна й той,макар че бяха в къщата на Луна.Той също се изправи бавно но залитна и се подпря на масата.
-Или ако не искаш да си тук мога да дойда с теб някъде другаде.Това че ти ме харесваш няма много значение за мен,освен факта че ще се опитам да се държа по-добре с теб..Не бих искал да те нараня.-отвърна й тихо Ерик.

Някакъв сммях се надигна в Холиана,но тя се сдържаа...ЗА нея нямаше начение къде са...
-Къде искаш да отидем?-попита Холи...

Ерик усети че ръцете му отмаляват и си разклати главата.
-Където има голямо количество кръв,вампири като мен или поне да няма човеци наоколо,място където хората няма да ме гонят и..където мога да си почина.-отвърна той със спокоен и замислен тон.Той всъщност имаше предвид замъка на Холиана,но не искаше да го казва с думи.Надяваше се тя да разбере намека му под "вампири като мен или поне да няма човеци" или "голямо количество кръв".