Домът на Луна Муун

Ерик я погледна объркано но после се сети.Той само кимна и после двамата с Луна излязоха и подминаха Холиана.Те се запътиха към къщата на Ерик,където майката на Ерик ги чакаше...

Луна влезе в къщата и взе един пакет чипс.Посна се на леглото и се вкопчи в една възглавница.
-К-какво направих...ако не бях казала това тъпо заклинание няма да съм жертва на Ерик...нямаше да сме свързани...-тя бе в единия край на леглото и все по-силно се вкопчваше във възглавницата.Изведнъж през отворения прозерец влезе едно сладко малко котенце:

Луна го взе при себе си и започна да го гали.Видя че котенцето държи нещо в устичката.Тя взе нещото и установи че това е колие а висулката му е ключ Сол.Луна го взе и го сложи върху шкафа.Котето веднага скочи върху шкафа хвана колието и го подаде на Луна.Тя си го сложи и котето кротна.След малко тя отвори пакета чипс и започна да яде.

Луна изяде чипса и стана.Тя си облече:


Сложи си ролерите и излезе.Докато бе навън я нападнаха вампири и тя започна а се моли.
-Ерик моляте спаси ме!!!-докато се молеше един вампир я захапа за ръката...

Ерик дойде,тичайки с всичка сила макар че не искаше.Видя как Луна се моли той да дойде при нея и разбра каква е работата.Но не можеше да помръдне от мястото си,а вампирът я беше захапал.Той погледна всичко изумен:

После обаче се съвзе.
-ЛУНА!!КАЖИ МИ ДА ГО УБИЯ!!ЗАПОВЯДАЙ МИ ДА ГО УБИЯ,БЪРЗО!-разкрещя се Ерик ядосано.

Луна едва се поемаше дъх.Тя изкрещя:
-ЕРИК УБИЙ ГО!!!!МОЛЯ ТЕ!!!-след като Луна изкрещя вампира я захапа още по-силно а един я захапа по врата.Тя отново изкрещя на Ерик да ги убие.Вампира кйто бе захапал врата й я захапа още по-силно и тя припадна...

Изведнъж окови се появиха на връта на Луна и Ерик,свързани заедно с синджир.
-Права е била..-помисли си той,спомняйки си думите на майка си.Изведнъж нещо отново го принуди да извърши някакво действие.Той се нахвърли върху вампира и сложи ръце на гръкляна му.Другия вампир избяга.
-Не ме съскай да не те напсувам.-измрънка Ерик ядосано докато гледаше как вампира му фъфли нещо.
-Сапфира няма да ти позволи да се намесиш в работата ни..!Ще видиш..Тя не е тази за която се представя..!!!-фъфлеше вампира.Ерик го погледна изумено и го стисна още по-силно.
-Какво знаеш за Сапфира?!КАЖИ МИ!СЕГА!!-разкрещя се той ядосано.Вампира се усмихна злобно и се изсмя.Ерик взе от джоба си онази кама с която преди един вампир го бе наръгал и отряза главата му.Вампира изкрещя но след като си изгуби главата той млъкна и затвори очи.Ерик усети че оковите на гърлото му се стягат леко и запали главата и тялото на вампира с едно заклинание преди да се е съживил отново..
-Най-накрая..убих го..-измрънка той.Няколко минути по-късно се осъзна..Уж нямаше да убива..Ерик се съвзе и се приближи до Луна.
-Хей.ХЕЙ!!КАЗАХ ХЕЙ,СЪБУДИ СЕ ЗАЩОТО ОКОВИТЕ МЕ СТЯГАТ!!-разкрещя се той леко ядосано,тресейки тялото на Луна за да се събуди..

Луна отвори очи.Тя каза леко уплашено:
-У-уби ли ги...-тя докосна врата си...щом го направи стисна зъби защото я болеше.По пръстите й имаше кръв.Тя погледна ръката която бе ухапал вампира и погледна уплашено Ерик...

Ерик я погледна.Отново видя кръв пред очите си.Какво и да правеше,все попадаше на кръв...ВИНАГИ.
-Скрий я..скрий ръката си..-измрънка той със треперещ и прегракнал глас..

Луна се усети и скри ръката си.
-К-какво искаха вампирите-каза Луна уплашено.

Ерик се успокои малко макар че все още усещаше кръвта.
-Явно работиха за Сапфира..не знам какви са й целите..Холиана сигурно знае но не можах да чуя отговора след като ТИ МЕ ИЗВИКА.-измрънка той леко раздразнено и изкара пръчката си.Той затвори очи и хвана ръката на Луна.Каза едно заклинание поне за да спре кървенето на раната.Той отново я скри където Луна я беше скрила и после докосна оковите.Ток го удари.
-Не става..явно има друг начин,но незнам какъв е..-каза Ерик замислено.

-ЦЕЛУНИ МЕ!!!-заповяда му Луна.Думите сами излязоха от устата й...тя не искаше да му заповядва такова нещо но нещо я накара.Ерик изпълни заповедта.Устните му бяха хладни но приятни...а устните на Луна бяха приятно топли и сочни.Той я целуваше в продължение на 5 минути...

-К-какво правя..?Какво направих..?!-мислеше си ужасено Ерик докато целуваше Луна.Той стисна очи но не можеше да спре.Просто нещо не му позволяваше..Изведнъж оковите изчезнаха и Ерик беше свободен.Накрая двамата спряха и Ерик погледна изумено Луна.
-С-Сеймей..какво направих..?!ЗАЩО ГО НАПРАВИХ?!-помисли си той и се изправи бързо.Избърса устата си и избяга.Не искаше отново да поглежда Луна в очите.Нямаше силите..
-Това е нечестно..да ми заповяда това..когато аз съм безпомощен..НЕ Е ЧЕСТНО!-мислеше си ядосано Ерик,бягайки с всичка сила...

Луна запя една песен...само това искаше да направи в момента...но когато я запя висулката на колието светна в ярко синя светлина...изведнъж гласа й стана страхотен и се чуваше навсякъде...Луна пееше:
-I've always been the kind of girl
That hid my face
So afraid to tell the world
What I've got to say
But I have this dream
Right inside of me
I'm gonna let it show, it's time
To let you know
To let you know

This is real, this is me
I'm exactly where I'm supposed to be, now
Gonna let the light, shine on me
Now I've found, who I am
There's no way to hold it in
No more hiding who I want to be
This is me

Do you know what it's like
To feel so in the dark
To dream about a life
Where you're the shining star
Even though it seems
Like it's too far away
I have to believe in myself
It's the only way

This is real, This is me
I'm exactly where I'm supposed to be, now
Gonna let the light, shine on me
Now I've found, who I am
There's no way to hold it in
No more hiding who I want to be
This is me

You're the voice I hear inside my head
The reason that I'm singing
I need to find you, I gotta find you
You're the missing piece I need
The song inside of me
I need to find you, I gotta find you

This is real, this is me
I'm exactly where I'm supposed to be, now
Gonna let the light, shine on me
Now I've found, who I am
There's no way to hold it in
No more hiding who I want to be
This is me
You're the missing piece I need
The song inside of me (this is me)
You're the voice I hear inside my head
The reason that I'm singing
Now I've found, who I am
There's no way to hold it in
No more hiding who I want to be
This is me-Щом хората я наобиколиха тя избяга и отиде в дома си.Качи се в стаята си и започна да гали котенцето...

Луна се разведри и си сложи ролерите отново.Тя си взе Ipod-a и излезе навънка.Момичето се запъти към парка...

Луна се прибра и се приготви за лягане.Тя бе адски щестлива от неочакваната среща с момчето...момичето се оправи за лягане и си легна.

Луна видя през прозореа момчето с което се бе запознала в парка да минава покрай къщата й.Тя бе хлътнала по него още щом го видя в парка.Луна изтича навън и го извика:
-Ъъъ...здрасти-то я погледна и й се усмихна супер сладко.Двамата седнаха на стълбите до къщата и си говореха.Момчето я прегърна и тя се изчерви много.

Изведнъж се чу изстрел и момчето падна мъртво на коленете на Луна.Кръвта му се стичаше по коленете й.Тя се просълзи...тъкмо го бе харесала и...го убиха...чу се женски глас:
-Защо плачеш за него...той не ти е нужен...вече-източника на гласа се появи пред плачещото момиче.
-С-сапфира...защо си тук???-попита я Луна а тя отговори доста злобно:
-Ти ме предизвика...сега ще се бием...-Луна веднага прошепна:
-Ерик ела...трябваш ми...моля те.
-Ха и да дойде няма да ти помогне кой знае колко...жалко че кретена Дарк не е тук...той щеше да ти помогне доста-каза злобно Сапфира.Преобрази се и се засили да я нападне.
-НЕ ГОВОРИ ТАКА ЗА ДАРКИ!!!-извика Луна и около нея се появи странен и мощен щит от странна енергия.Луна извика:
-ЕРИК ЕЛА БЪРЗО ТУК!!!ТРЯБВАШ МИ!!!!

Ерик се появи пред Луна няколко минути по-късно.Видя пред очите си нещо мътно обградило Луна и някакво момиче пред нея.Той гледаше всичко но не проявяваше чувство.
-Какво става?-попита Ерик объркано като видя всичко това пред очите си.

Сапфира се засмя...Не изглеждаше весела,нито очарована от появата на Ерик...
-Ааа,любимеца-възкликна тя...
Обърна се към Ерик,но пистолета й остана насочен към Луна...

-Защо не вземеш ти да се отрепеш с тоя пистолет че възможноста да уцелиш Луна от толкова далече е малка.-подигра й се студено Ерик.Сапфира се намръщи.
-Аа..чакай,ти и от близо не можеш.Защо просто не го пуснеш и започнеш да се биеш като голям човек,а?-попита той и я погледна в очите...

Сапфира се ядоса и атакува Ерик.
-ЗАХАПИ Я ЕРИК!!!-извика му Луна.Той срещу Сапфира да я захапе но тя го отблъсна със странно заклинание.Ерик се блъсна в едно дърво.Изведнъж на ръката на Луна се появи рана и от нея потече доста кръв.Отново окови свързаха Луна и Ерик.Раната не спираше да кърви и много болеше затова Луна си прехапа устната за да не изкрещи от болка.Както си бе прехапала устната от нея също потече кръв...

Ерик се изправи бавно.Той си разклати главата и погледна с мътен поглед Сапфира.
-Да не би да зависиш от нея?-попита го тя и го погледна учудено.Ерик се ядоса но стисна зъби.Още едно грешно движение и жертвата му щеше да..стане на кайма?
-Добре..Защо просто не дойдеш с мен да те убия бавно и да свършваме?-попита я Ерик леко раздразнено.Сапфира се засмя.
-Ти глупав ли си?!Как може да се предам толкова бързо на идиот като теб?!-попита го тя учудено и отново се засмя.Ерик се ядоса.Той се опита да изкара пистолета от джоба си но все още нямаше такава заповед..
-Мамка му!-измрънка той ядосано,като усети че ръката му не помръдва.Той се обърна към Луна но след като видя кръвта бързо се обърна настрани.
-Луна,заповядай ми да си изкарам пистолета и да застрелям Сапфира с него.-каза Ерик спокойно,но и раздразнено..

Луна кимна и му заповяда.
-Ерик извади си пистолета и застреляй Сапфира където поискаш.-На коленете на Луна още бе мъртвото момче.Тя го погледна и се просълзи но си прошепна:
-Вече няма да обичам...няма смисъл...просто няма смисъл да обичаш някого щом...ще се постарая да не обичам...никога вече-тя избърса сълзите си и премести момчето.

Ерик изкара веднагически пистолета си и го насочи към Сапфира.След това чу Луна какво каза и я стрелна ядосано.
-Млъкни и не говори такива глупости.Не падай на моето ниво,защото може да се окаже фатално за хора като теб които не се колебаят да се самоубият.Такива хора аз наричам прости.Ако се опиташ да се самоубиеш,значи си проста.-отвърна й студено той и се обърна към Сапфира,очаквайки отговора на Луна...

-Не ми пука какво ми казваш или какво мислиш за мен...живота си е мой и аз решавам какво да прая...а сега решавам да не обичам вече...и квото да ми говориш по таз тема няма да те слушам...вече не искам да обичам...всеки когото обичам истински го губя...първо Дарк...сега и него...просто не искам-каза Луна и погледна момчето.След малко добави:
-прави квото искаш...прогони я...убий я...квот искаш...вече не ми пука...