Домът на Кейт и Джейк

- Много си упорита,ако нетие добре можем да останем никой не е казал че задължително трябва да излезем.Всъщност кога трябва да ходим на онова за което каза с братти ? - Джо се усмихна и бавно свали капака на рояла.

- Добре тъкмо ще поканя едни приятели остави музиката на мен.Щесе изненадаш много.Но хайде да вървим за куче. - изправих се и хванах ръката и целунах я и помогнах дасе изправи.

Следмалко на врата се позвани.Бяха Джо и момчетата той ги видя чесе боричката и чесе насочват към врата.Джо бързо я отвори и дръпна прислужницата на страни.Момчета се претъркълиха до средата на голямата стая за щастие несчупиха нипо.
- Señora, por favor, perdónenme por el desorden. - извинисе Джо на испански поне така си мислеше кой знае какво каза.

Реджи взе единия и отпи малко от него отиде до Джак и му каза.
- Хубависа трябва даги опиташ. - изсипамого на главата и отново започнаха дасе боря.Спряха замалко и Джак каза.
- Джо питай я. - след което продължиха.Джо си вз един коктей и се приближи до Кейт.

- Момчетата ми предлагат да стана водач на "Лондонските кучета" това е голяма група от върколаци чийто водач беше бащами.Сега ми предлагат да заема неговото място но за целта трябва да стана върколак.Дойдохме дате питаме какво е твоето мнение защото няма даго направя без даси съгласна ? - обясни Джо и погледна момчетата тесе сторйнаха зад него и увиснаха на рамото му като се усмихнаха широко на Кейт.

- Най-важното е че несме в мир с всики вампири по света освен с едни. - добави Реджи.
- Предполагам че Кейт вече се досети пратеника ни беше убит и пишмото с мирния догор недостигна до бащати той реши че го смятаме за най-слабия и отказа когато за втори път му изпратихме човек. - Джак обясни на Кейт полужението.
- Кейт сигорна ли си че искаш аз да стана върколак ?

- Да,брати и бащати и останалите вампири затова дойдохме ако можеш дамусе обадиш искам да говоря с него. - каза Джо уверено.Искаше да обясни положението на бащата на Кейт.
- Джо ти найстина ли искаш да говориш с баща и ? - попитаха двамата очудено.Явно Джо беше решил след като ще става водач първо трябва да има мир между "Лондонските кучета" и рода на Кейт.

- Сега е момента моляте знам какво даму кажа.Здравейте господин Волтури аз съм Джо Хелоуин да бащами беше Ричарт Хелоуин водачна на "Лондонските кучета".Относно тях аз съм новия водач на тази група и ние много искаме дасме в мир с ваши световно известен род от който са пройзлезли най-силните вампири. - даде пример Джо и се умина омолително на Кейт.
- Кейт той няма дасе откаже повярвай ни познавамего от малък. - отвърнаха в един глас Реджи и Джак.

Момчетата заподскачаха с надежда из стаята.
- Е какво каза ? - попитаха развълнувано те,а Джо добави.
- Несе съгласи нали ?

Джо се удари по главата.
- Ама че съм идиот сигорно сега е решил ч щете нападнем добре кой ще е ? - попита Джо и момчетата застанаха пред него.
- Джо,ам как дати кажа трябва да идем в гората но не сега,а след няколко часа в полунощ.Щом ще станеш лидер трябва да станеш върколак в гората има скривалище което беше построено преди дасе родиш.И там има нужните неща зада станеш върколак.Кейт ти искашли да присъстваш ? Не е нещо бруталнодаже изобщо няма хапане е осен едно леко охапване по ръката. - Джак описа всичко точно.

- Да. - извикаха момчетата и хукнаха през врата опитаха да минат едновремено но вместо това счупиха врата.
- Извиняваме се. - казах дваата като се изтупаха от праха който падна след като гътнаха вратата.
- Добре,добре но утре искам да говоря с пратеника.Ако може ? - усмихна се Джо и подаде ръка на Кейт.
- Можели да бъдете моята дама тази вечер ?

Джо позвани на вратата момчетата кротуваха знаеха че това е много важно за Джо.Той стоеш на вратата и се държеше за рамото все едно бяха вампири но от там променяха кръвта и така се ставаше върколак.
- Водачо те дали са тук ? - попита Реджи като се поклони.Джо се приблицжи и го вдигна.
- Вие стеми приятели пък и дане бяхте нейскам даме наричате водач просто Джо и немисе кланяйте аз съм си същия.Искам всички даме броят за приятел,а не за лидер. - обясни им Джо и се усмихна.Те също се усмихнах и го гътнаха на земята.Започнаха дасе борят но след малко спряха и застанаха на вратата.