Домът на Дарк Листан

-Казах ти,отидох да й се извиня и толкова.Нищо не се е случило повече.Какво трябва да направя за да те уверя?-попита тихо Дарк и погледна притеснено момичето.

Холиана се изправи.Изглежда Дарк не я бе разбрал.
-Не е там проблема Дарк!Проблема е,че не те видях....че...Дарк...тръгна след нея...не остана с мен....Почувствах се уясно.
Холи очакваше Дарк да реагира импулсивно.

телефона звънна.никой не го вдигна и се включи секретаря:
-Дарк Луна е...имам проблем...става въпрос за чарите те изчезнаха и се появи нова...тя се сля с мен и сега съм полу човек,полу котка.моляте ако можеш ми помогни.чао

Холиана-Жулиет Уинтър написа:Холиана се изправи.Изглежда Дарк не я бе разбрал.
-Не е там проблема Дарк!Проблема е,че не те видях....че...Дарк...тръгна след нея...не остана с мен....Почувствах се уясно.
Холи очакваше Дарк да реагира импулсивно.

-НЕ!!-Дарк я погледна ядосано и я прегърна силно.
-Холиана,дори когато съм мъртъв няма да те оставя!Не искам хората да ме помнят с зло..Просто..онзи който бях преди..когато срещнах Луна..аз бях различен.Ядосан.Ако аз се отнасям с теб като с боклук,мислиш ли че щеше да е добре да остана там и да не ти се извиня и ти да ме мразиш до края на живота си?Не съм искал да те нараня..това в момента ми действа като отрова която бавно минава през вените ми и ме убива.Никога не бих те наранил.Ти си първия човек който..който докосна изсъхналото ми сърце..заболя ме,да но..твоето докосване беше различно..ти успя да..ме върнеш към живота ми,Холиана.Даде ми съвест.Нещо което преди нямах,но сега имам заради теб..Ти си най-важния човек в живота ми и ако нещо се случи с теб ще се превърна в проклятие за хората които ти направят нещо.А ако този човек съм бил аз..тогава ще се превърна в собствената си гибел..-Дарк погледна настрани леко зачервен.Каза самата истина на момичето и сега се чувстваше странно..
-Трябва да отида да сваля онзи плакат от дървото..-измрънка той и излезе от къщата тъжен.Явно тя не му е простила.Дарк въздъхна и се превърна в куче.Побягна към двора на училището,защото има доста път и по-добре да бяга от колкото да върви до там.Кучето се огледа и бързо пресече улицата.Застана пред едно дърво и влезе в него,изчезвайки от Париж..

Черно ккуче и бял тигър влязоха в къщата.Имаше коледна украса и много момичета.7-те музиканта свиреха рок а Ник флиртуваше с една жена.Кучето и тигъра си проправиха път през лавината от хора и най-накрая намериха Ник.
-Та,както казвах..когато Дарк дойде го фраснах и казах "Да исвирим тая песен!" и той се подчини.Много е слаб като став дума за него..-Ник говореше и говореше без да забелязва кой е дошъл на гости..Изведнъж жената се ужаси и избяга.Ник се учуди и погледна назад.Веднага се обърна.
-Здравей,Ник.-кучето изръмжа и скокна върху човека.Той падна от стола си,"пищейки" и погледна учудено кой го направи.
-Йо,Дарк!Кво стаа?!Водиш си и приятели,а?-попита той когато видя белия тигър.

-Да Ник-приятели,който меко казано ще те смажат!-Каза Анна и се озъби на Ник.После докато той още се чудеше какво да направи тя започна да го дере по лицето и щом стигна до врата реши да го остави на Дарк.Когато се отдръпна по лицето на Ник лъщеше голям разрез започващ от челото и свършващ точно над врата.

Ник се намуси и взе пръчката си.
-Епискей.-промърмори той и раната изчезна.Дарк го затисна и Ник изтърва пръчката.
-ЗАЩО ГО НАПРАВИ?!-кучето лаеше по него и се озъбваше срещу лицето му.
-Защо ли?!Защото..всъщност,незнам защо..може би защото...си..-Ник прехапа устни за да не се засмее.
-..кученце?-той не издържа и се присмя.Ушичките на кучето клюмнаха.
-ААХХ ТИ МАЛЪК!!-кучето захапа ръкава му и го откъсна.
-ХЕЙ!!ТОВА БЕШЕ НОВИЯ МИ КОСТЮМ!!!-изкрещя възмутено Ник.
-НЕДЕЙ ДА НЕ ИЗГУБИШ И НОВАТА СИ РЪКА!-Ник се добара до китарата и халоса Дарк с нея.Кучето падна на пода и после се оправи бързо но тогава Ник и 7-те музиканта,както и момичетата бяха изчезнали.
-Предполагам че са се магипортирали..-помисли си кучето.

-ррррррррр...Със сигурност!Но ако пк го видя,оето ще стане,така ще го захапя че и кост няма да остане!-момичето ставаше все по ядосано.-Сега какво?Знаеш ли къде е?Или ще чакаме да се върне за да изненадаме?Но и той сигурно не е толкова прост,че да се върне.Въпреки чесе съмнявам да се сети че ще го чакаме.

Кучето легна на земята и изсумтя.
-Независимо колко е тъп,той ми е..приятел.Няма да го чакаме.-Дарк се превърна в човек и седна на един стол.Взе една чаша и наля вода.Изспи я до дъно и се замисли..

-Нищо ми няма.Добре съм..А ти къде беше?-попита Дарк Холиана.Той я изгледа леко притеснено но го прикри.Изспи едно шише вода защото нямаше кола и зачака отговора на Холиана.


П.П:Ник вече го няма и аз съм на стола и пия водичка :)

-Аз...Аз бях...-Холс му спести подробностите...-бях до нас,за да видя мама.Липсваше ми.
Холи умело измести темата.

-Така ли?Интересно..и какво правеше тя?Как беше?Пита ли за мен?-попита Дарк със дяволита усмивка.Усещаше че има нещо неизказано тук но не вярваше че ще остане в тайна скоро..

-Ами..Тя....-Холи усещаше че увърта прекалено много,но ако искаше Дарк жив тои не трябваше да знае.-Праща ти много поздрави...
Холс целуна Дарк по челото.

Дарк усети че отново има скрита дума.
-От инстинкт усещам нещо което не ми харесва.Ще бъдеш ли толкова добра да ми споделиш или да дочакам мига в който истината сама ще се разкрие?-попита Дарк съвсем спокойно.

-Не знам за какво говориш-учуди се Холи.
Красивите `и очи бяха пълни с измама и жестокост.Понякога умеехсе да лъже друг път това не `и се отдаваше.

-Хайде де.Не може да си отишла в къщи само да видиш майка си а да си се забавила 2 часа.-Дарк просто знаеше че става нещо..А и какви бяха онези капки кръв по роклята й?Какво ставаше?
-Тук има нещо гнило и се намирисва от мили..-помисли си той и после отново погледна Холиана.

-Дарк сложно е...Няма да разбереш..Не трябва да знаеш...
Холи говореше съвсем сериозно,но Дарк явно е твърдо решен да разбере всичко.

-Не съм толкова глупав че да не разбера.-каза той настоятелно.
-..чакай,какво?!Няма да разбера,не трябва да зная?!Това пък от къде се взе?!?-помисли си Дарк учудено.Такива неща не се чуват всеки ден.
-Опитай пък ще видим дали ще разбера.-каза той и я погледна в очите,очаквайки истината.

Сянка на котка се приближи към дома на Дарк.Луна почука на вратата.Тя зачака да й отворят.Започна да разглежда татуировката си.Луна изглеждаше така:

-Дарк,не трябва да знаеш-отговори му Холиана.-Акп ти кая наи-малкото,което ще направят е че ще те убият.
Холс изглеждаше притеснена...Не искаше да загуби Дарк..Нямаше да го преживее.

-..мислех че знаеш че мога да се грижа сам за себе си..-измрънка той тихо.Някой почука на вратата.
-Не сега..-помисли си той и не отвори.Той стоеше пред Холиана и очакваше отговор.
-Холиана..какво става?-попита той вече с сериозен поглед.Трябваше да разбере на всяка цена..

Луна чакала но не й отворили.Тя решила да се промъкне през отворения прозорец.Момичето влязло вътре,но се виждала само една сянка.Луна като видяла Холиана се скрила зад един шкаф и зачакала тя да си тръгне

Анна се бе одръпнала настрана докато Холиана и Дарк се разберат-не искаше да пречи.Имаше по важни работи-например да проумее какво става.По едно време забеляза някаква сянка,същото така преди малко чу чукане.Приближи се и забеляза луна-нямаше как да не я познае,въпреки че приличаше на котка.Приближи се тихо до нея и я попита:
-Какво е станало с теб?Да не си объркала някоя трансвигорация с котки?
Момичето се стресна много,но не чак толкова че да изпищи.Анн успокойтелно муказа че е тя,но не се превеърна в човек.
-Чуй ме.Сигурно си видяла онзи плакат в двора на училището,онзи за Дарк.И аз го видях и се разбеснях-те се присмиваха на мой съочиник,зоома при това!Тогава Дарк се появи от нищото,каза ми кой го е направил и ме доведе тук,за да го видя.После се сбихме и тъпия се испари.А се оказа че приятел на Дарк.После дойде Холиана и после..е ти вече знаеш.

Дарк чакаше отговор но не чу никакъв..
-Добре тогава..щом не искаш..няма да те принуждавам.Ще разбера,Холиана,очаквай всичко от мен.Мога дори да те проследя до дома ти.Това няма да остане в тайна.Ако и моят живот е заложен тогава заслужавам да знам какво стама но щом ти не искаш да ми кажеш,тогава сам ще разбера..-Дарк видя как Холиана го погледна някакси принудено и после си тръгна.Той въздъхна и легна на земята,смазан.
-Ето че пак се започва..тайни,тайни...МАМКА МУ И ТЪПИТЕ ТАЙНИ!!-разкрещя се той ядосано.Превърна се в куче за да излее яростта си по-лесно и изведнъж усети някаква миризма.
-Сигурно е от трансформацията..-Дарк,не достатъчно концентриран се трансформира в наполовина човек и стана от земята.
-Може би така ми се струва..мамка му,писна ми от тия тайни..Всички все "Не Дарк,ние се тревожим за теб!" или "О не Дарк добре ли си?!".МОГА ДА СЕ ГРИЖА САМ ЗА СЕБЕ СИ!-Дарк влезе в банята и си наплиска лицето.Погледна се в огледалото и замалко не припадна.
-ААА!!!К-к-какво е това?!-той видя не само неговото отражение но и отражението на нещо още по-зле от самия него.Водата се стичаше по лицето му и слънчевите очи правеха косата му с оранжеви оттенъци.
-За мен айде то страничен ефект щот съм изморен ама..тва не съм го виждал преди..-Дарк се обърна изумен и видя нещо приличащо на Луна:


После той бързо излезе от къщата и се насочи към тази на Холиана.