Домът на Ерик Силвърнест

Тук живея аз..Къщата ми се състои от хол,кухня,2 бани,коридори,3 спални,двуетажна и има джакузи.Майка ми живее в Чужбина заради професията й.Не идва често,затова съм сам.
Това е хола:
Това е кухняна:
1-вата баня::
2-рата баня:
Коридорите:
1-вата спалня: (за гости)
2-рата спалня:
3-тата спалня:
Джакузи:

Ерик се появи от коридорите на къщата си.Той погледна през прозореца.Валеше дъжд.Знаеше какво става.Знаеше за смъртта на Дарк.Ерик погледна пренебрежително дъждът навън и си облече едно яке.Мътно-лилавите му очи оглеждаха всяка част от къщата му,сякаш в нея продеше дух..
-Време е.-помисли си той и застана пред вратата на дома си.Той след като се замисли малко,отвори я и излезе...

Ерик влезе в къщата си и хвърли якето.Искаше да влезе в банята и да си удари един душ,защото по време на вървенето му до къщата си,заваля дъжд и го намокри.Няколко минути по-късно,Ерик влезе в банята и пусна водата.От душа започна да тече гореща вода но това далеч не притесняваше Ерик.Той беше свикнал с това,тъй като телесната му температура беше около 25 градуса.Той се замисли относно случилото се днес.Най-много го притесняваше Холиана,която почти бе разкрила характера му..
-Трябва да съм по-внимателен..-помисли си той и сведе глава надолу.Водата се стичаше по гръбнака му и по косата му:

След това той излезе навън с една хавлия и се качи горе в спалнята си.Ерик си облече едни дънки.После седна до леглото,мислейки си какво ще стане по -нататък..:

Луна почука на вратата.
"Отвори ве...тряя ми пистолета да си пръсна мозъка"помисли си тя и се изкикоти...

Ерик изсумтя и се изправи.Облече си една риза.Той излезе от спалнята и застана пред вратата.Погледна я отегчено и отвори.Пред него стоеше Луна.Ерик въздъхна и я погледна със нахален поглед.
-Да?-попита той.Чудеше се какво ли иска тя?

-Дай ми пистолета ми.-каза тя.В очите й си личеше за какво й е.
-Трябва ми-допълни тя.

-Няма.-отвърна й той и отново я погледна.Знаеше какво искаше Луна да направи.
-Живота си е твой,но пистолета вече е мой.-добави Ерик и се обърна с гръб към нея.Той седна на един стол и отвори една бутилка вода.Ерик започна да пие,без да обръща внимание на Луна.

-Ей мноо ма ядосваш бе...дай ми пистолета трябва ми само за малко после ше си го земеш-каза Луна.Тя много се ядоса и допълни:
-Ако не ми го дадеш ше-преди да довърши тя се засили да го удари но той хвана ръката й и каза...

-..умреш.-допълни Ерик и я погледна студено.Ето още един глупав случай.
-Не си ли се замисляла че Дарк би искал да живееш,отколкото да умреш?Мислиш ли че ще отидеш в рая след като си убила толкова много души?Дарк сигурно е в рая,но ти най-вероятно ще се пържиш в ада и тогава дори и мъртва никога няма да се оттървеш и никога няма да го видиш.Затова спри да се правиш на малоумна и започни да мислиш трезво.-отсече я той със студен и безразличен тон.

-СЯ ЕДИНСТВЕНО ИСКАМ УМРА!!!НЕ МИ ПУКА КЪДЕ ШЕ ОТИДА!!!ВЕЧЕ МИ ПИСНА!!!ПИСНА МИ ДА ЖИВЕЯ!!!ЩОМ НЕ МИ ДАВАШ ПИСТОЛЕТА МЕ ЗАХАПИ И МЕ УБИЙ!!!-извика Луна с всичка сила.

Ерик извърна глава раздразнено.Как можеше да си го помисли?!Тя със сигурност е откачена..
-Разкарай се.-каза той и пусна ръката й.

Луна излизайки измрънка:
-кретен.-като излезе навън...

..веднага в стаята влязоха онези вампири които ги пресрещнаха в гробищата.Ерик се ядоса и се огледа.Беше обграден от тях.
-Я виж ти..най-накрая ще вкараме агнето в кошарата..-каза едно момиче когато пристъпи напред.Ерик я погледна и стисна зъби:

Момичето се усмихна злобно и изведнъж стана няколко сантиметра по-дълго.То беше и вампир и метаморфмаг.Тя взе един нож от масата и се поряза.После се приближи до Ерик,който с треперещи ръце прикриваше лицето си.Момичето оцапа устната на Ерик с кръв и после се засмя пияно.Ерик изкрещя и се плъзна по земята,едва издържайки.
-Хайде..убий ме!Какво толкова има?!-попита го тя учудено и после се засмя.Ерик обаче не се сдържа и нападна момичето.Беше вампир срещу вампир.Останалите вампири обаче се присъединиха към битката.Той чу женски писъци,предполагайки че е Луна.Беше готов да разкара вампирите от нея докато един от тях не счупи една стъклена статуя и наръга Ерик с огромното парче стъкло.Ерик изкрещя но крещянето му бе заглушено от смехът на останалите вампири и писъците на Луна.
-Лека нощ!-каза му момичето-вампир и преряза гърлото на Ерик.Той не можа да изкрещи.Изпадна в безсъзнание,като остави Луна сама...

-НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ!!!!!!!!!!-Луна крещеше с всичка сила но бе сама.Вампирите я наобиколиха.Те я хванаха и единия я захапа.Луна крещеше още по-силно с надеждата някой да я спаси но това не се случи.Тя едва си поемаше дъх.Изведнъж силите й се върнаха и успя да избута вампирите.Тя отиде при Ерик и започна да се мъчи да го събуди.Удряше го леко но нищо не стана.Тя се сети как Дарк я бе разбудил веднъж и реши и тя пробва.Тя го целуна съвсем леко по устните мислейки
"това не значи нищо!!!не значи нищо!!!само го будя!!!".

Ерик отвори леко очи.Раната на гърлото му бе зарастнала и сега той дишаше.
-Ето защо трябва първо да откъснеш главата на един вампир преди да го убиеш..-помисли си той и погледна нагоре.Изведнъж видя Луна да го целува.Той рязко изкара стъклото от корема си и се изправи.Всички вампири го погледна учудено.Ерик залитна и се опря на стената.
-Жив?!Ти си ЖИВ?!-разкрещя се един вампир ужасено.Ерик се ядоса и захапа единия за връта.Той изкрещя но не можа да избяга.Другите обаче го оставиха и излязоха от къщата преди същото да се е случило с тях.Накрая след кратко пиене на кръв,Ерик откъсна главата на вампира с стъкло и се подпря на стената,облизвайки кръвта от устата си,очите му бяха ярко-червени:

Луна се бе уплашила много и го попита.
-Ъъъ...ти добре ли си???-после добави-Целунах те за да те събудя преди отново да ме захапят и преди да ти се случи нещо...не значише нищо...-Луна се изчерви леко.

Ерик я погледна с огнено-червените си очи и после извъртя поглед.
-Аз..казах че..не ме интересуват..жените..-измрънка той задъхан и се плъзна по стената.Раната на корема му започваше да зараства но бавно,след като е дълбока.Той избърса устата си и закри раната си за да не получи пристъп на адреналин и тогава да прекали...

-ам...вече ще ми кажеш ли как се казваш???-попита го Луна."мн съм тъъъъъъъъъъпаааааа!!!!как можах да го целуна???оффф...няма значение...и без това нито се познаваме нито сме приятели"помисли си тя и въздъхна.

-Ерик Силвърнест.-отговори бързо той.Очите му отново се оправиха и станаха бледо лилави както обикновено.Ерик погледна Луна сякаш я наблюдаваше и очакваше някаква реакция от нея..Искаше да знае името й,но не беше негова работа да пита..Накрая се изпълни и изсумтя.Подпря главата си на ръката си и погледна настрани..
-Твоето име?-измрънка той докато гледаше настрани без да поглежда към очите на Луна:

-Луна Муун но преди ми викаха Луда Муун-каза тя и се засмя леко.Тя реши да смени темата и каза:
-от колко време се познавахте с Дарк???сигурно сте били доста добри приятели...-тя леко се натъжи при мисълта за Дарк но се помъчи да се усмихне.

-Бяхме заедно от малки.Той бе с една година,тоест един месец по-голям от мен и затова получи писмото до Бобатон първи.Предполагам че ти си дошла по-късно от него..Живя си 11 години добре,предполагам.Накрая когато получи писмото до Бобатон той ме остави и месец по-късно баща ми почина..-измрънка той и сведе глава надолу...

-Ние с него станахме гаджета една седмиа преди да го убият-каза Луна и отново се просълзи.
-Беше страхотно момче...и много свястно...прекарахме си много хубаво двамата и ако той бе още жив щеше да е още по-хубаво.-Луна също сведе глава надолу.Момичето заплака тихо.

Ерик въздъхна отегчено.Да не би да е изпитание от Господ да си смечки характера?!?!
-Ъмм..хайде де..спри да ревеш..ъмм..спри..наистина,спри..-измрънка Ерик със лек тон на отвращение в гласа си.
-Виж,не е моя работа..ама хайде де спри..-помоли се той още веднъж този път с по-тих тон.
-Унизително е за мен..-добави той тихо..

Луна избърса сълзите си и каза тихо.
-Извинявай...но не мога да забравя...пред мен го убиха...-тя спря да реве но беше много тъжна.
-Ти си доста странен тип...не си мил като Дарк...държиш се мрачно и хладно с хората около теб...защо?-попита го Луна и го погледна.

-...-Ерик не отговори.Той се спогледа.Не искаше да каже на никого,но си беше предимно ясно за какво беше такъв..
-Аз..-той започна но после спря.Погледна настрани и изсумтя.
-Защото съм долен вампир и се мразя от както станах такъв..-измрънка той тихо,сякаш всички го слушат,но всъщност беше само Луна..