Домът на Ерик Силвърнест

-Ти.-отговори кратко Ерик.Не искаше да е пръв,просто защото не беше чувал как Луна пее."Ако не е някоя любовна,незнам какво ще е .."-помисли си той и зачака песента която Луна щеше да му изпее.

-Ъъъ...добре-каза Луна и започна да пее:
-You think you know me
And everything that you consider me
You think you know my name
You think you know me
And everything you get a chance to see
You think you know my face
You think you know my face

You think you see me
And everything that you consider me
You think I’m more than you
You think you see me
You like the way I’m strong and stand by you
But I am fragile too
I am fragile too

Yeah I will be fine
As the time goes by
It may hurt at nights
But I will be fine
Yeah I will be fine

They think they know me
And everything that they consider me
They think I never cry
They are thinking
While they’re making up their twisted lies
She won't mind, she's nice
She is cold as ice

You think you see me
and everything that you consider me
You think I’m more than you
You think you see me
You like the way I’m strong and stand by you
But I am fragile too
I am fragile too

-Интересна песен,добро пеене.-каза Ерик но колкото и да се опитваше не можа да се усмихне.Той само погледна спокойно Луна и после отвори прозореца:
-Браво.-измрънка Ерик докато го отваряше и после седна отново на леглото,очаквайки отговор.

-тенкс...мога и по добре...ти си наред-каза Луна и седна до него.Беше й интересно какво ще изпее той...сега бяха като в music idol...

Ерик вдигна рамене и после взе един диск.Той го сложи в касетофона и пусна само песента на Linkin Park - In the End без пеенето.Не му трябваше микрофон.Той се изправи и започна да пее:

(It starts with)
One thing / I don’t know why
It doesn’t even matter how hard you try
Keep that in mind / I designed this rhyme
To explain in due time
All I know
time is a valuable thing
Watch it fly by as the pendulum swings
Watch it count down to the end of the day
The clock ticks life away
It’s so unreal
Didn’t look out below
Watch the time go right out the window
Trying to hold on / but didn’t even know
Wasted it all just to
Watch you go
I kept everything inside and even though I tried / it all fell apart
What it meant to me / will eventually / be a memory / of a time when I tried so hard
And got so far
But in the end
It doesn't even matter
I had to fall
To lose it all
But in the end
It doesn't even matter
One thing / I don’t know why
It doesn’t even matter how hard you try
Keep that in mind / I designed this rhyme
To remind myself how
I tried so hard
In spite of the way you were mocking me
Acting like I was part of your property
Remembering all the times you fought with me
I’m surprised it got so (far)
Things aren’t the way they were before
You wouldn’t even recognize me anymore
Not that you knew me back then
But it all comes back to me
In the end
You kept everything inside and even though I tried / it all fell apart
What it meant to me / will eventually / be a memory / of a time when I tried so hard
And got so far
But in the end
It doesn’t even matter
I had to fall
To lose it all
But in the end
It doesn’t even matter
I've put my trust in you
Pushed as far as I can go
For all this
There’s only one thing you should know
I've put my trust in you
Pushed as far as I can go
For all this
There’s only one thing you should know
I tried so hard
And got so far
But in the end
It doesn’t even matter
I had to fall
To lose it all
But in the end
It doesn’t even matter

Накрая той изключи касетофона и се загледа в небето през прозореца.

-страхотен глас...страхотно пеене-каза Луна.Тя се приближи до Ерик и го попита:
-Искаш ли да излезем някъде???

-Все тая.Къде искаш да отидем?-попита я Ерик безразлично,макар че се досещаше какво имаше предвид Луна.
-Вече в нищо не съм сигурен..-помисли си той докато гледаше подозрително залязващото слънце..

-На плажа стаа ли???-попита го тя и го погледна в очите.Неговите очи изглеждаха много студени но нейните бяха топли.

Ерик кимна безразлично и двамата с Луна слязоха долу по стълбите към стаята в която беше майка им.
-Здравей,майко.-обади се Ерик студено когато мина покрай нея.Госпожа Силвърнест се обърна към него и се усмихна меко.
-Къде отиваш?Между другото,прекрасна двойка сте!-каза тя и се изкикоти леко.Ерик си съблече якето защото беше горещо и го хвърли на дивана.
-Не ме интересуват жените,майко.Отиваме на плажа.-отвърна Ерик и двамата с Луна излязоха.Те се запътиха към плажа.

Ерик и Луна влязоха в къщата им.Ерик побягна към майка си.
-Мамо!Мамо,искам да знам:Ти знаеш всичко за вампирите,нали?-попита той прибързано и леко паникьосано.Майка му го погледна учудено но после кимна.
-Днес се случи нещо странно.Аз без да исках нападнах Луна и после направи някакво заклинание и сега се чувствам като куче с синджир който Луна държи.-обясни бързо Ерик,задъхан.Майка му го погледна тряснато.
-Разбирам..-тя бързо се качи горе в спалнята си и започна да прерява рафтовете с книги.Ерик и Луна седнаха на дивана и зачакаха...
-Сега майка ми ще ни каже какво стана..-измрънка той.

Луна се усмихна и каза на Ерик:
-Странно...вчера не се познавахме а сега...сега сме...сякаш свързани

Ерик не отговори.Леко се уплаши когато чу тази дума.
-С-свързани..-промълви той.Изведнъж си представи как държи годежен пръстен и всъщност..той е годеника..Изведнъж майка му се появи с една книга и седна на един стол.
-Най-накрая..-помисли си Ерик и погледна заинтригувано книгата.
-Така..според книгата,Луна е направила заклинанието "Soul for Soul,life for life".Тоест..тя те е свързала с нея и сега сте като сродни души!Не е ли прекрасно?-попита жената и се усмихна мило.Ерик я погледна отвратено.
-Добре,добре..Сега,ти ще защитаваш Луна до края на живота си или до края на нейния живот.Тя е твоята жертва или преди наричана.."жертвоприношение".Когато ти чувстваш болка,тя ще я чувства вместо теб и не ти ще получаваш раните от болката а тя.Но и жертвите имат важна роля в връзката.Жертвата може да предчувства кога свързания ще бъде в опастност и кога и колко близо е опастността.Но има и граници!Колкото по-далеч си от жертвата си,толкова по-слаб ще ставаш и жертвата ти няма да може да чувства кога си в опастност,също така и няма да поема щетите от битка.Когато обаче сте заедно,ще сте силни и винаги ще побеждавате..така де,зависи от командите на жертвата..А да!Замалко да забравя..ЖЕРТВАТА КОМАНДВА СВЪРЗАНИЯ В БИТКАТА.ИНАЧЕ СВЪРЗАНИЯ НЯМА ДА НАПРАВИ НИЩО,НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ИСКА ИЛИ НЕ.Така,това е всичко.Не е ли прекрасно че ще сте заедно?-попита майката на Ерик и се усмихна мило.Ерик падна на дивана,замръзнал.Не можеше да повярва на ушите си...

-Да прекрасно е -каза Луна и се опита да се усмихне но неможа.Тя въздъхна тежко.
-Ам...аз ще си тръгвам-каза тя но Ерик я хвана за ръката преди да излезе...

-Да не си посмяла да казваш..на НИКОГО.Чу ли?НЯМА ДА КАЗВАШ НА НИКОГО.По-добре е хората да незнаят..-измрънка Ерик накрая.После й пусна ръката и остави Луна да си тръгне,едновременно очаквайки отговор от нея.
-Добре..-кимна тя и тръгна.Ерик въздъхна притеснено и се качи горе в спалнята си.Той отвори един шкаф и там имаше един малък олтар.Той застана пред него и падна на колене.
-Сеймей..в какво се забърках?Защо трябваше..да става така?!Н-не исках да..намесвам други хора в това..всичко това..Сеймей..само ако..беше тук да ми помогнеш..-Ерик шепнеше и стенеше тези думи тихо и жално,отчаян от случилото се.Накрая той запали една свещ и я сложи в чаша пред олтара.После след като се наслади на гледката,той загаси свеща и затвори шкафчето.Накрая легна на леглото си и се замисли.Малко след това той стана и си спомни че Холиана беше получила писмо от Сапфира.Ерик се изправи и реши да отиде до къщата на холиана и да поиска повече информация...

Ерик влезе в къщата си,вече напълно мъртъв.Не чувстваше нищо.Сякаш беше празен..Напълно.Майка му го видя че е умъртвен и се приближи до него.Докосна леко уплашено гърдите му и забеляза че сърцето му този път сякаш не беше там.
-Ерик..случило ли се е нещо?-попита го тя разтревожено.Ерик не отговори.Той седна бавно на дивана и сведе глава надолу.Майка му седна на един стол и го погледна тревожно.
-Мамо..ако Сеймей беше жив..щеше ли да ми каже какво да направя след като Луна ми заповяда да я целуна и аз направих това което ми бе заповядано..?-попита Ерик тихо и безразлично.Майка му го погледна изумено.
-О,Ерик..-промълви тя тъжно но Ерик не помръдна.Тя го погали по главата и го погледна разтревожено.
-Знам че ти липсва той..но..защо това те разтройва?-попита го тя.
-Мамо..аз..не ми пука за никого освен за теб..останалите..те ме убиват като казват думите "обичам те" и "харесвам те" толкова лесно сякаш всичко е вярно...МРАЗЯ ТЕЗИ ДУМИ!!НЕ ГИ ИСКАМ!!НЕ ИСКАМ ХОРАТА ДА..-той въздъхна след като изкрещя това на майка си но тя го разбра и го потупа леко.
-Искам Сеймей да се върне..искам го..не искам..тая фалшива обич от другите,мамо..искам Сеймей..-стенеше Ерик тихо със треперещ глас.
-Сеймей е на по-добро място..и на мен ми липсва..легни си тук този път,разбирам какво ти е..-успокои го майка му и бутна леко Ерик на дивана.Той легна и погледна майка си с мътни очи.
-Спокойно..ще се оправят нещата,ще видиш..-каза му тя и се усмихна леко.Ерик затвори очи и заспа.Незнайно защо беше вдигнал температура от всичко това.Студеното му лице се беше затоплило повече от нормалното.Майка му застана до него и започна да го наблюдава,сменяйки студени компреси...

Ерик отвори бавно очи.Имаше студен компрес на челото си.
-С-Сеймей..-изстена той тихо.Майка му го чу и се приближи до него.Тя махна компреса нежно и го погали.
-Как си?-попита го тя и го погледна разтревожено.Ерик след няколко минути се свести и се изправи бързо.
-Добре съм!-каза той леко раздразнено.Не харесваше хората да се тревожат за него..Майка му отначало го погледна леко изумено но после се усмихна леко и го потупа.Тя после излезе навън за да купи лекарства а Ерик се изправи,чешейки се зад тила..Изведнъж през прозореца влетя едно коте.То остави някакъв лист до ръката на Ерик и после избяга.Ерик го взе и го прочете.
-Тц..Добре де,отивам..трябва да науча повече за Сапфира..-измрънка той тихо и се изправи бавно.Наплиска лицето си с вода от чешмата и после излезе навън...

Луна дойде в двора на къщата.Тя седна на земята и се загледа отново много задълбочено в списанието чакайки Ерик.Видя че се появява нова страница.На нея Виолета бе учудена но не пишеше от какво.Появи се още една страница в която тя и момчето си говореха...

Ерик и Луна стигнаха до къщата.Двора беше пълен с лунна светлина,сякаш самата луна беше по-близко за да огрее тъжното и принудено изражение на Ерик и любопитното изражение на Луна.Ерик хвана ръката на момичето и застана пред луната.
-Луна..-изведнъж Ерик падна на колене и се поклони за да не вижда лицето му.
-Съжалявам че се държах така.Не искам да изгубя близки хора,но и ме беше страх да ги получа след като може да ги наранявам после.Истината е че не искам да ви причинявам болка,затова ви отблъсквах.Казах го на Холиана,ще го кажа и на теб:От тук нататък ще се опитвам да се държа с всички максимално добре.Моля те,прости ми задето бях такъв глупак и задето ти наговорих такива неща.Знам че ме харесваш,затова ще направя това за да ти покажа колко съжалявам.-каза Ерик с силен но и спокоен тон и хвана ръката на Луна,както си беше на колене.Той я целуна нежно и я пусна.

Изведнъж сърцето на Луна заби направо лудо и Ерик го чу.
-А-аз съжелявам...не биваше да ти говоря тези неща...сигурно си помислил че те мразя...ти беше прав...голяма глупачка съм...как можах да кажа че вече няма да обичам???-каза му Луна.Тя седна на земята до него и го целуна по устата.Докато се целуваха той забеляза комикса...

Ерик погледна комикса заинтригувано,сякаш в момента с Луна не се целуваха..поне не той..
-Хм?-Ерик го грабна и се "отлепи" от Луна.Той го разгърна и го разгледа.Няколко страници бяха бели и празни,но тези страници които бяха пълни всъщност бяха нещата които се случваха между Луна и Ерик..
-Какво е това?-попита той объркано,продължавайки да разлиства пълните страници.Видя това което се случи между тях,точно там нарисувано ..

-Много странен комикс...всичко което се случи с мен днес е нарисувано в него...има някакво момиче на име Виолета...-каза Луна и също погледна комикса.В него се появи и страницата с целувката а после момчето питаше"Виолета какво е това???" а тя отговори"Много странен комикс...Браян".Луна погледна Ерик а после и момчето от комикса...те доста си приличаха.

Ерик го погледна пренебрежително и го подаде на Луна.
-Вземи го.Това обаче са глупости,които не одобрявам много.Ти си чувствителен и мил човек,Луна Муун,и не трябва да четеш такива неща.Това обаче е мое мнение.-отвърна й той и после се обърна към луната.Очите му пробляснаха в лек червен оттенък от красотата на й.Ерик се сети за проекта Аврора,но после махна тази мисъл от главата си.Той после се обърна към Луна.
-Защо ме целуна?-попита я той,все още заинтригуван.Гласът му беше любопитен и спокоен.

-Ам...аз...защото...-започна да овърта Луна и накрая каза:
-решавай квот щеш но ме е...ъъъ...срам да ти кажа-момичето се зачерви леко и после добави:
-Комикса може и да ми е от полза...може и на теб да ти е от полза...щом пише какво ни се случва може да разберем предварително какво ще стане и да го променим ако не ни харесва...не знам...

Ерик извъртя очи но изведнъж погледна още една появяваща се картинка на комикса.Той го грабна от ръцете на Луна и я разгледа.Видя някакво момиче в комикса което много приличаше на Холиана..Видя и някакъв силует с спринцовка в ръка който се отдалечаваше от тялото на Холиана.Изведнъж Ерик разбра какво става.Той пусна комикса и се изправи бързо.Побягна към замъка на Холиана с надеждата че не е закаснял..

Луна погледна в комикса.Появи се още една картинка-Виолета бягаше от някакви вампири а Браян бе в някакъв странен замък и помагаше на едно момиче.Вампирите които преследваха Виолета бяха с черни наметала с качулки и от устата им капеха капки кръв.Луна затвори комикса и понечи да си тръгне.Изведнъж чу странен шум и се уплаше.Около нея наобиколиха вампири като тези от комикса.Единия се няхвърли върху Луна но тя го избута и побягна с всичка сила.Както бягаше се спъна и падна.Те я наобиколиха.Момичето вече нямаше сили за да бяга.Един вампир я нападна и я захапа.Тя все още стискаше комикса.В него се появи картина в която Браян вижда Виолета.Вампира захапа Луна още по-силно и тя изпищя...но той сложи ръка на устата й за да не може да пищи и да привлича внимание.Тя съвсем бе забравила че е жертва на Ерик а и докато ръката на вампира бе на устата й тя не можеше да заповяда нищо...сега само се молеше някой да я спаси...