Домът на Ерик Силвърнест

Ерик направи тъпа физиономия:
-Нима съм толкова жалък през твоите очи?-попита той с унил поглед.

-Ъмм..защо го направи?-попита я Ерик леко учудено.Отново само той беше останал нечул-неразбран..А и не беше голям романтик,затова нямаше мръсно подсъзнание или някакъв вид фантазии..

Ерик се зачерви леко.Не знаеше защо,но изведнъж се размекна..
-Аз..-той заекна и бързо си скри лицето.Започваше да се зачервява.От какво се породи това?!
-Какво ми става..?!-помисли си Ерик ужасено и бързо...

-Какво имаш предвид?Не ти се изчезвяваш когато аз ти правя комплименти или ти казвам че те харесвам!-каза Ерик с висок тон но после се осъзна.Какво беше казал?!Той взе одеалото от леглото си и закри лицето си с него.
-Забрави какво казах.-измрънка той тихо и леко засрамено.

Ерик погледна настрани зачервен.
-Не е мило!-отвърна той засрамено.От кога неговите думи станаха мили?!Не беше ли същия "кретен" за всички?!

Ерик стисна очи.
-Не!Всичко от моята уста е грубо и..студено..Засрамям се като говориш така..-измрънка той,със силно зачервени бузи.Вече наистина беше засрамен..
-Странно е изведнъж хубави неща да излизат от мен..-обясни Ерик тихо и после отвори очи,все още гледайки настрани.

-Няма значение.-измрънка Ерик леко тъжно и погледна Холиана.После стана и се изтупа.Седна на леглото и се замисли..

Лорън продължаваше да стои на дивана и да се дразни.В тази къща беше претъпкано и тя чакаше Ерик и Холиана да спрат да си правят признания,за да говори с Ерик.Това изглеждаше невъзможно,тъй като и Луна беше тук.Вбесена,Лорън стана и хвърли розата на земята,написа бележка на Ерик:
''Не обичам да чакам.Особено сред вампири.Ако искаш да говорим,ела у нас.И кажи на Холиана да не се притеснява,просто някои неща се виждат доста лесно''
Лорън излезе и се магипортира в къщата си.

Ерик усети нещо.Той бързо слезе долу в хола и видя че професора си е тръгнала..Видя също така и бележка.Прочете я и после я смачка.
-Тази жена е доста високомерна..добре,отивам..-помисли си Ерик и хвърли бележката в коша.Облече си якето и после излезе,оставяйки Холиана в спалнята му а Луна в хола...

Ерик се прибра леко отчаян.Не че му пукаше..всъщност,пукаше му но дали трябваше?
-И без това никой не ме е харесвал истински..само защото за тях съм "сладък" и "интересен"...нищо друго..нито ме познават,нито аз..само ми се лигавят около мен и ме ухажват..Тъпа работа..-помисли си Ерик раздразнено и седна на дивана.Беше му обаче обидено..
-Не е честно..значи ако не бях вампир,тогава никой нямаше да се интересува от мен,така ли?!"..защото си вампир и т.н.."Луна ми каза това в очите..Професора също..Холиана сигурно и тя мисли същото..и наричат това "любов"..Та какво е любовта когато не е истинска!?Това е..отвратително.Всички викат думите "обичам те" сякаш казват "нарежи домати за салатата".Не знаят истинското й значение,то и аз не знам,но не го използвам за всеки срещнат на улицата или в къщи..както и да е..нищо не се е променило откакто Сеймей почина..-помисли си той и се спогледа тъжно.Легна на дивана и затвори очи.
-Сеймей..единствения човек който ме обичаше преди..Плюс мама..това са хората които истински обичам..никой друг.-помисли си Ерик и погледна към тавана с тъжен и слаб поглед.Мъката го бе обвзела.
-Сеймей..липсваш ми..-измрънка той тихо и затвори очи,спомняйки си за баща си..

Лорън влетя през прозореца и стъпи леко на килима.Видя Ерик,който се беше излегнал на дивана и не я забелязваше.Тя се приближи тихо и се изкашля.
-Кхъм...доста мрачни мисли,а?-каза тя тихо

Ерик отвори очи и я погледна отегчено.
-Нещо против?-попита той и се спогледа леко..

-Не,но си ме разбрал грешно.Не се интересувам от теб само защото си вампир.Опитвам се да ти помогна,защото си син на моя приятелка и това,че враговете ми са вампири,няма нищо общо.Явно си резервиран към всеки нов човек.-каза сериозно Лорън

-Нямаш представа колко хора са казвали че ме харесват и обичат.А това че го казват толкова лесно ме ядосва.Но..все пак искам поне на един човек да му пука за мен,а то се оказа че всъщност никой не го е грижа..прав ли съм?Защото съм бил свидетел на това..Луна и Холиана кръжат над мен защото ме харесват а вие ме предупреждавате да се пазя защото майка ми ви е казала така..Единствените хора които обичам са Сеймей и майка ми,никой друг..но когато на никой не му пука за мен,ми става леко отчаяно..макар че предпочитам аз да чувствам болка отколкото другите..Когато ме харесват момичетата,аз не им обръщам внимание и те се обиждат,но когато се отнасят с мен пренебрежително аз още повече ги намразвам и в същия момент се отчайвам.Искам да съм добър с повечето жени,но начина по който се отнасят с мен ме унижава и ужасява..не мога да направя нищо по въпроса..-обясни Ерик и въздъхна изморено.

-Разбирам.Но аз не ти казвам,че те обичам или държа на теб.Казвам ти истината.Днес се запознахме,майка ти естествено ме помоли за услуга и аз я правя.Това не означава,че изобщо не си важен за мен или че си важен,защото си вампир.Просто нищо не съм ти казала,пък и ти не ме харесваш много,а?-Лорън се подсмихна

-Хич даже.-отвърна Ерик замислено като гледаше в очите професора..После се осъзна и погледна надолу.
-Ъмм...сори.-измрънка той и се изкашли леко.Макар че си беше вярно де..
-Всъщност..съм на 14.-изведнъж се обади Ерик и вдигна глава.Обърна се отново към Лорън.
-Живял съм 14 години.Когато онази мис вампирка ме ухапа когато бях малък,бързо порастнах и сега макар че изглеждам на 12,всъщност съм на 14.О,и днес ми е рожденния ден.-после отново се загледа в тавана,правейки се на приятно разсеян..

-Aз пък съм на 22.Ииии ако не си промениш мнението за мен,няма да ти дам подаръка.-Лорън се усмихна широко

Ерик скокна на дивана и се подпря на облегалката.
-Порно нали?ПЛС КАЖИ МИ ЧЕ Е ПОРНО ВИДЕО!!-замоли се Ерик със дяволита усмивка.Само и само да получи това което искаше..