Домът на Ерик Силвърнест

Ерик погледна и професора която стеше пред вратата и Луна която явно искаше нещо от него.Обаче той не разбираше какво..
-Разбира се,Луна,но имам гости..Изчакай малко.-каза й той и отвори вратата за професора.Жената го гледаше някакси подозрително и студено.Ерик видя че тя му държи розата която беше пратил..
-Добър ден.Приятно ми да е запознаем.-отвърна Ерик с престорен мил тон и се поклони,очите му проблясваха в червено от време на време.

Ерик веднага усети кой е.
-Горката професорка..доста вампири се събрахме около нея..-помисли си Ерик и покани учителката и Луна да седнат на дивана.Той застана пред вратата и я отвори.Пред него стоеше Холиана.
-Всичко свърши.И между другото,изглеждаше зле по време на битката.Имаше ли ти нещо или просто беше от отровата на Сапфира?-попита Ерик тихо,но без да се притеснява от професора...

Ерик се обърна към нея рязко."И изглеждаше добре"?!Комплимент,най-вероятно..
-Благодаря.-отвърна й тихо Ерик и тръгна към кухнята.Той отвори едно шкафче но от там паднаха отново неговите таблетки за кръв.
-Мамка му!-помисли си той и веднага ги грабна от земята.Скри ги в джоба си и после взе три чаши.Изкара безалкохолното от хладилника и наля на Луна,професора и Холиана в чашите.На себе си наля една чаша вода и после отиде да сервира.
-Заповядайте,дами.-отвърна той чаровно на всички и подаде чашите.Знаеше че Холиана не пие вода и не се храни,но все пак не искаше и тя да бъде разкрита пред учителката..

Ерик се огледа.Професора наблюдаваше всяко негово действие.Ерик извъртя очи и се приближи до Холиана.Докосна ръката й нежно и я прегърна.
-Тревожех се за теб..-каза той достатъчно високо за да замаже положението..
-Учителката по Духология разбра че съм вампир.Незнам как,но се пази да не разбере и теб.По-добре ще е ако се държиш като човек.Аз се старая но..откачих и тя ме разпозна.-обясни Ерик и после пусна ръката на Холиана.Той взе чашата си и я погледна.
-Интересно..-измрънка той замислено и после я постави на масата.

Ерик я погледна леко раздразнено.
-Не съм опаковка с чипс,Холиана.Мога сам да се грижа за себе си.Но няма да е приятно ако единствената ми надежда която ще ме спаси,падне на моето ниво и тя влезе в групата на "Лабораторните плъхове" или там както се казва..Ако нещата станат прекалено горещи,ти си ми надеждата да ме спасиш.Но ако и ти си позволиш да бъдеш разкрита,тогава е свършено и с мен и с теб.-отвърна й той леко студено но все така меко,тихо и някакси гальовно само и само да не подбуди подозрителност у професорката...

Ерик се спогледа.Наистина понякога беше непоносим..а и Луна му го каза още когато се бяха срещнали..
-Съжалявам..-измрънка той тихо и виновно и се изправи.Взе чашата с водата и застана над мивката в кухнята.Изля я и после си наля безалкохолно.
-Незнам какво ми става..-помисли си Ерик и после отново се върна в хола при гостите си.

-Съжалявам..не съм искал.-каза Ерик с тих и тъжен тон без да му пука особено много дали другите ще чуят.Той изкара от джоба си една таблетка и после отново прибра кутийката вътре.Качи се горе в спалнята си и седна на земята,до леглото си.Хвана таблетката в ръце и започна да я оглежда с измъчен поглед.
-Тялото ми отказва да ги приема вече..-помисли си той докато въртеше хапчето в пръстите си...

-Друго не ми остава..вече не съм обикновение вампир който беше отначало..започвам бавно да губя себе си и с това излизам извън нерви..съжалявам ако съм те обидил с нещо..-измрънка Ерик и погледна настрани с виновен поглед.

-Ще ме оставите,сигурен съм.Точно както Тя ме остави..но както и да е.Няма значение.-измрънка Ерик,бързо сменяйки темата.Не искаше да говори за Нея..

Ерик я погледна.
-ТЯ е момичето което се грижеше за мен когато баща ми почина и майка ми ме остави за няколко седмици.Мисълта че съпруга й е мъртъв и че синът й е вампир не е много красива.-отвърна той бързо.Спомняше си как това момиче беше нежно към него..

-Нима?-попита той с учуден поглед и после въздъхна.Той взе една таблетка от кутийката в джоба си и бързо я глътна.Отново това разяждащо чувство.Ерик стисна зъби и се обърна към леглото,с гръб към Холиана.Той хвана одеалото и го стисна с всичка сила,пъшкайки и ръмжейки само за да заглуша болката бликаща от него..

Ерик изкрещя леко но после веднага стисна зъби.
-Н-но..е единствения н-начин..-изстена той и облегна главата си на леглото,задъхан и с затворени очи.Знаеше че няма смисъл да продължава да ги пие,но трябваше да опитва..
-..по-добре отколкото..да нараня..някой друг..-промълви Ерик тихо.Още една вълна от болка мина през него и той се хвана за гърдите,ръцете му треперейки леко.Болката обаче започваше бавно да отмалява,бавно и болезнено...

-Разбира се че ще опитам.Всичко само за да спра себе си.-отговори Ерик и погледна решено Холиана.Наистина искаше да направи всичко само и само за да се въздържа от кръвта...